by PC Mania
3…
Слънцето почти се е скрило зад хоризонта, превръщайки непоносимата дневна жега в кадифената прохлада на нощта. Последните отблясъци на огнения диск се отразяват в стъклото на твоя шлем. Хромираните части на мотора те карат да блестиш…
2…
…като свръхтехнологична, модерна валкирия, възседнала стоманен кон. Мисълта ти се размива в адреналиновия поток, който започва да нахлува във всички кръвоносни съдове. След броени секунди мозъкът ти е изчистен и бистър, абстрахирал се от заобикалящия го свят. Усещанията, които остават, са…
1…
…топлината на мотора под теб и неговата мощ, вливаща се през ръкохватките в тялото ти. Напрежението, което нажежава въздуха около теб, съперниците ти, екипите и екзалтираната публика. Всеки път е различно, но магията е една. Навеждаш главата си надолу и изчакваш отброяването да приключи…
GO!
Знаете ли, че според едно социологическо проучване 16 от 20 младежа във възрастовата група между 16 и 25 години мечтаят да имат или имат собствен мотор. Защото моторът не е просто превозно средство, с което да си замъкнете задника на пикник със семейството или с гаджето. Той е лайфстайл, религия, ако щете. Защото любовта на мъжа към машината понякога дори надхвърля привързаността му към друг човек… Пък и колко от вас могат да се похвалят, че познават до последната гайка всеки чарк от гаджето си, знаят къде му е мястото и какво да правят с него. Но да не се отклонявам прекалено много.
Жанрът на рейсърите е препълнен, макар че не е в такъв възход, в какъвто се намират някои други типове игри. Факт е, че качествените заглавия не са много, а тези които стават, рядко напълно запълват нишите във фенските сърца. Друг е въпросът, че разликата между рейсър с коли и мотори е доста голяма и много от почитателите на първите така и не могат да свикнат с механиката на движение, наличието на две спирачки и отсъствието на един чифт колела. Но за тези, в чийто вени тече не кръв, а петрол, новата творба на THQ ще им дойде като манна небесна.
Най-добрият мотосимулатор, правен някога!
Така каза един колега. В началото подминах тази му реакция с известна доза песимизъм, но ми бяха нужни точно 30 минути с играта, за да се съглася с него. Moto Grand Prix е моторният еквивалент на F1, а в някои страни тези състезания имат доста повече фенове. Пичовете от THQ са си свършили работата като хората – купили са нужните лицензи, така че в играта присъстват реални отбори, байкове и състезатели, всеки от които с уникални характеристики, съобразени със представянето му през миналия сезон.
Прескачаме менютата и се засилваме към… чакайте малко. Първо тренировките. Издателите твърдят, че са създали продукт с равни порции симулация и аркада, но май е наблегнато повече върху първото. Тук ще се научите как още на старта да дръпнете пред противниците си, каква е разликата между използването на предната и задната спирачка при различните типове завои и изобщо как да управлявате нещото под вас.
Продължаваме с вариантите за игра. Quik Race и Time Trial са си редовни бутончета във всички игри от жанра, следват Arcade и GP. В първия случай избирате екип, за който ще се състезавате, пистата, времето и броя на противниците. Управлението е малко по-лесно и при чукване с ламарината на гадта пред вас няма да направите салто във въздуха.
При втория вид игра участвате в
Големия шампионат
Пак си избирате мотор или си създавате собствен (от окраската на задния калник до статистиките му за ускорение, мах скорост, повратливост и т.н.). Ще се изправите срещу 30 опитни пилоти (колко от вас са мечтали да погледнат през каската на Max Biaggi или Alex Criville), а пистите, на които ще пробвате уменията си, са 16. Преди всяко състезание ще можете да направите няколко пробни обиколки, за да свикнете с трасето и с мотора. Следва квалификация за стартова позиция и начало на баш купона.
Пак от вас зависи и колко ще продължи състезанието. Истинските маниаци едва ли биха се възползвали от опцията да съкратят обиколките на три, но имайте предвид, че едно реално състезание отнема по половин-един час. И все пак ваканция е – време бол. Както и в Arcade, след всяко състезание ще печелите точки, които можете да разпределяте между характеристиките на мотора си. За някои по-безумни изпълнения (вдигане на предното колело, завършване на състезанието, без да сте излезли от пистата или да сте чукнали някой от опонентите си) ще получавате допълнителни бонуси. Те отварят не само стандартните нови писти, пилоти и байкове, но някои доста оригинални опцийки, като Photoshop-ов филтър на графиката, нови филмчета и т.н.
Усещане за мотор
За графиката може да се каже много. Ще започна с негативното – играта е портвана от конзола (макар и Xbox)- с други думи на фона на невероятно добре направените байкове, атмосферни условия и небе (красиво е – да) някак си постно и не на място идва гледката около пистата. Малко обекти, в повечето случаи просто 2D спрайтове. Публика дори при скорост от 130 mph си изглежда като кофти нарисувани картонени човечета, заковани за пейките.
Но оценката за графика не се определя само от броя на пикселите на екрана. Всички движения са анимирани перфектно. Удоволствие е да гледаш как пилотът леко се повдига на седалката, преди да се наклони за поредния завой или как наколенките му прелитат на милиметри от асфалта. Една дребна подробност, пренебрегвана от повечето разработчици, са катастрофите. Най-често пилотът е закован за седалката на байка и дори да сте го вкарали в месомелачка, пак там си остава. Тук направо си е кеф да се джаснеш някъде и да наблюдаваш последствията за виртуалното си аз. След няколко премятания или заораване в пясъка вашият човек става, изтупва се, вдига мотора и пали, а ако вече няма никакъв шанс да спечели състезанието, сяда, подпрян на мантинелата и хваща главата си с ръце. Същото се случва и при засичанията – пилотът обръща глава към противника, бутнал го отзад, а ако блъскането е било прекалено нагло, дори размахва заканително юмрук.
Музиката в менютата и по време на състезанието е техно. Лично аз предпочетох да я изключа и да се насладя на рева на 30-те 500-кубикови двигатели. При нужното озвучение стените или поне прозорците треперят, а във въздуха като че ли се долавя миризмата на бензин…
“…напрегнато беше. При 12-тата обиколка онзи идиот от отбора на Сузуки почти ме изхвърли от пистата. Понякога се питам: струва ли си рискът за броени секунди да умреш или още по-лошо – да останеш парализиран за цял живот? Струва си! Точно заради мигове като този, в който триумфално се изкачваш към първото място и намигваш на русото гадже, което стиска в ръце букет и бутилка шампанско…”
Автор: Георги Панайотов