Moto GP 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Докато инсталирах играта, си припомнях защо имам особено мнение за рейсърите, посветени на Световния пистов шампионат и Формула 1. Може би негативното ми мнение се затвърди след като се сблъсках с последната Формула 2002. Трябва да кажа, че само настройките на спойлерите бяха толкова много, че за да си подготвя колата за състезание, от мен се изискваше да имам висше инженерно образование и отлични познания по аеродинамика. Не искам да споменавам за останалите опции. Другото, което ме шокира, беше, че всяка надпревара повтаряше точния брой обиколки на истинското състезание (тоест 60-70). То бива реалистичност,
ама чак пък толкова. Към всичко това, като прибавите трудната управляемост на машините, и ще получите някаква по-ясна представа защо този тип игри не ми се нравят. Бях напрегнат и този път да не се оправдаят подозренията ми. За щастие Moto GP 2 се оказа изключително приятна игра.

Тук историята е ясна. Всички са чували за Световния пистов шампионат по мотоциклетизъм, нали? Играта ви дава възможност да се включите именно в него. Да се изправите лице в лице срещу 20-те най-бързи пилоти в света на 16-те писти, където се провежда елитната надпревара. Предизвикателството наистина си заслужава.

Да изпревариш Валентино Роси

или Макс Биаджи винаги е приятно.

Режимите на игра в сингълплейъра са шест – Quick race, Time trail, Stunt, Career, Training challenges и Tag. Първите две са стандартни и всеки, който поне малко е наясно с рейсърите, знае за какво става дума. По-интересни са останалите.

В Stunt mode събирате точки, които ще са ви нужни, за да отключите профилите на петимата най-добри пилоти – Валентино Роси, Макс Биаджи,Тору Окава, Алекс Бъроуз и Карлос Чека. Интересното е за какво се дават точки. Всяко изпреварване, чисто преминаване на даден участък или използването на трикове като каране на задна гума и други увеличават актива ви. В този режим тръпката е гарантирана. Само ще кажа, че за да отворите настоящия световен шампион “Валентино Роси”, ще ви трябват 1 000 000 (!) точки. Това значи, че трябва да сте много бърз и атрактивен. 

При Career започвате първия си сезон в Световния шампионат от Сузука, първата писта в календара. След като изредите всичките трасета, ако ви хареса, може да продължите с втория си сезон и така, докато ви писне. Всяка надпревара има няколко етапа. Първият е Practice. Това всъщност са свободните тренировки преди старта, когато се запознавате с пистата. Следва Qualify или квалификацията. Тук имате 10 минути, за да дадете най-доброто от себе си. Защото, ако тръгнете от последно място на стартовата решетка, драстично намалявате шансовете си за победа. Последната стъпка е самият старт.   

Много интересен режим е

Training challenges

Преди да се впуснете в надпреварата има 14 мисии, създадени, за да ви обучат в някои сложни маневри и трикове. Освен това всяка писта има между 2 и 4 предизвикателства, които се състоят от преминаването през няколко завоя или шикана за определено време, като бариери ви принуждават да следвате дадена траектория. За всяко преминато challenge ви се дават бонус кредити.

Сега е моментът да разясня за какво са ви тези кредити. В играта има четири показателя, по които може да се развивате. Това са завиване, спирачки, максимална скорост и ускорение. Основно от тях зависи доброто ви представяне в шампионата. Всяка писта дава по шест кредита. Дали ще ги спечелите всичките, зависи от класирането ви и трудността, на която играете. За всяко отделно трасе може да променяте тези показатели. Например за писта с малко завои и дълги прави имате възможност да махнете няколко кредита от завиването и да увеличите максималната си скорост.

Сега да се върна към последния режим – Tag. На всяко трасе има изпитание, наречено Follow the leader. В него се състезавате с някой от пилотите, като за една обиколка не трябва да изостанете на повече от 5 секунди от него. За това предизвикателство също се дават бонус кредити. Не си мислете, че това е лесно. На някои писти дори да изстискате и последната конска сила на мотора си, пак е адски трудно. 

Най-хубавото в Moto GP2 определено е геймплеят. И това е нормално, все пак се състезавате с лицензираните 20 най-добри пилоти в света. Никой от тях няма да ви даде победата даром. Блъскането, притискането с цел да ви изхвърлят от трасето са нещо нормално. Паданията са много зрелищни. Понякога при съприкосновение с някой от опонентите при висока скорост излитате толкова високо, че преди да паднете в тревата, правите поне три салта.

Адреналинът

е на макс от старта до финала. Ако загубите за миг концентрация, обикновено изхвърчате от пистата, като губите поне 10 места. Затова, ако на някои трасета не се справяте достатъчно ефективно, може да опитате да извадите от играта основните си конкуренти, а това, естествено, са петимата, които споменах по-горе. Това не е толкова трудно. Просто на завой чукнете задната гума на пилота пред вас и той почти сигурно ще отиде да разорава чакъла. Все пак дори и след подобно падане състезанието не приключва за вас, пилотът се отупва и продължава.
С други думи реализмът е отстъпил малко за сметка на fun-а и екшъна. Това обаче прави Moto GP2 много приятна за игра. Друго предимство са много добре организираните нива на трудност. Най-ниското – Rookie – e за свикване и опознаване на пистите. Следващото – Pro – е вече по-сериозно предизвикателство за уменията на геймъра. Трупането на точки при него води до отваряне на различни cheats. След него идва Champion, което истински ме затрудни. Ако се преборите и станете шампион, отключвате последното ниво – Legend. Дотам засега не успях да стигна, но си представям какво ме чака – сигурно ще се състезавам срещу боговете на мотора. 

Въпреки че няма високи системни изисквания, играта има превъзходна графика. Човек не може да не се зарадва на реалистичността, с която моторът изхвърля изпод гумите си тревата и чакъла извън пистата.
Слънчевите отблясъци по асфалта са фантастични. Това е играта с едни от най-добрите метеорологични ефекти. Например заоблачаването рязко сваля видимостта, а на места, където слънцето пробива облаците, лъчите му заслепяват каращия. Дъждът също е сериозно изпитание за шофьорските умения на всеки. Моторите поднасят на завоите, при рязко потегляне буксуват, а по каската се стичат капки и пръски. Зад всеки мотор остава водна струя и когато наближиш някой пред теб, почти губиш видимост. Абе радост за окото и душата. Специално внимание е обърнато на динамиката и усещането за скорост. С покачването на стрелката на скоростомера първо се размазват трибуните, после самата писта и тревата покрай нея, а когато се размаже и самият пилот, значи си прехвърлил отметката от 300 km/h. Усещането е върховно.

Пистите

са точни копия на оригиналните. Същото важи и за мотоциклетите. Те не само приличат външно на истинските, но и възможностите на двигателите им ги повтарят. Типовете състезателни машини са основно два – 1000-кубикови четиритактови и 500-кубикови двутактови. Естествено, присъстват всички марки, които участват в Световния шампионат. Останах с впечатлението, че по-малките са по-стабилни, но това е мое мнение. Иначе общо взето двата типа са равностойни като показатели. Основното качество на моторите е тяхната лесна управляемост и стабилност, което носи голямо удоволствие при шофиране. Настройките на машините са достатъчно опростени и не предизвикват трудности, но все пак са достатъчно подробни. Към управлението на моторите са добавени няколко екстри като възможност за плътно привеждане на пилота напред за по-добро ускорение, както и за леко изправяне с цел намаляване на скоростта преди завой. Отделно могат да се контролират предната и задната спирачка. Това определено помага за по-доброто владеене на машината.   

И накрая – заключението. Играта е истинско попадение. Дори аз, който си падам най-вече по NFS, не можах да се отлепя от нея цяла седмица. Зарибяването е сигурно. А сега трябва да свършвам, че ме чакат квалификации.

Автор: Димитър Трифонов