Mortal Kombat 11: Story Mode

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 20 апр. 2019

Едва ли има фен, който да остана равнодушен при появата на launch trailer-a на Mortal Kombat 11. Е, играта е (почти) тук и е готова да завоюва нови територии сред геймърските маси. Тъй като съдържанието на играта е наистина доста, за да го разгледаме адекватно ще разделим Story Mode-а от останалите режими. Какво ни поднася той?

Почти веднага, след като Рейдън и шампионите на Земята (или поне тези, които оцеляха патакламата) спасиха света ни от армиите на Netherrealm, предвождани от низвергнатия бог Шинок, историята продължава. Много геймъри залагаха на това, че новите игри в поредицата, ще преразглеждат и пресъздават ключови събития от оригиналната времева линия (тази, която започва с първата Mortal Kombat игра от 1992 и приключва със седмата официална част в поредицата – Armageddon). Тъй като обаче в предходните две игри (МК(2011) и МКХ) някои по-главни персонажи умряха (най-вече магьосниците Quan Chi и Shang Tsung), мнозина предположиха, че след МКХ сюжетната линия ще поеме директно в посока на Deception. Този януари обаче Ед Буун изненада всички, след като от официалното представяне на играта стана ясно, че нейният сюжет поема в неочаквана посока.

Малка ретроспекция

Тъй като сюжета на МКХ преразглеждаше събитията от МК4, едва ли някой е учуден, че накрая низвергнатия бог Шинок отнесе големия тупаник, а Земята бе спасена за пореден път. Промените в сюжета обаче достигнаха критично ниво и някак си беше трудно да си представим как играта ще продължи да следва очакваната линия. В края на МКХ Рейдън бе покварен от енергията на Шинок, която той използва за да завладее Джинсей (жизнената енергия на нашия свят). Така в края на играта Рейдън, макар и жив, бе необратимо покварен; нещо, което в оригиналната времева линия се случва в началото на шестата МК игра, но при съвсем, съвсем други обстоятелства. Още по-интересен бе и фактът, че накрая разбираме, че Кунг Лао и Китана (които загинаха в края на МК9) бяха станали владетели на Netherrealm. Тоест краят беше отворен и продължението беше повече от задължително. Е, то вече е тук.

Обратно в наше време

Историята в общи линии започва от там, където свърши предната част. Рейдън измъчва победения Шинок. Краят на мъченията е доста бруталното му обезглавяване, след което Рейдън изчезва за да се срещне с лидерите на защитните сили на Земята. Секунди след неговото изчезване времето спира и в залата за мъчения се появява мистериозната Kronika.

Покварата не е превърнала Рейдън в някакъв архизлодей и той продължава да брани Земята, но вижданията му за това какво е заплаха и как трябва да се процедира, са абсолютно безкомпромисни. Така той решава, че наличието на армия в Netherrealm е заплаха за Земята и е необходима превантивна атака, която да унищожи храма на Шинок – източника на сила за армиите на Лю и Китана. И така Рейдън, Соня Блейд, Джони Кейдж, Каси Кейдж и Джаки Бригс (дъщерята на Джакс) се отправят на мисия да унищожат превантивно храма.

Атаката е успешна, макар и не без жертви за главните герои. След като Рейдън телепортира оцелелите обратно на Земята, а Лю и Китана наблюдават с отчаяние димящите останки на техния източник на сила, пред тях се появява Kronika и демонстрира силата си – за секунди тя възстановява унищожения храм, връщайки времето назад. Именно управлението на времето и поддържането на баланса между светлина и мрак е нейната вселенска отговорност. Действията на Рейдън в миналите игри обаче са довели до невероятен дисбаланс (чиято кулминация е обезглавяването на Шинок) и затова Кроника започва да търси поддръжници сред враговете на Рейдън, не само от различните измерения, но и от различно време.

Нейният план е да върне цялата вселена в мига ѝ на сътворение и след това да оформи вселената наново, изцяло по свой вкус. За да реализира плана си тя смесва настоящето с миналото и спира времето в един определен момент. Съществуването на покварения Рейдън е заличено, но от миналото идват Рейдън, Лю, Кунг Лао и други герои, от края на турнира на острова. Те обаче не са сами, а с тях идват и Шао Кан, Д’Вора, Ерон Блек, Сектор, Скорпион, Барака и още купища персонажи, които в настоящата линия са или мъртви, или в неизвестност. Героите се разделят на две – такива, които се противопоставят на титана Кроника и такива, които ѝ сътрудничат, подкупени с обещания за значителна роля в новата вселена, която тя възнамерява да създаде.

Трудностите за героите обаче далеч не свършват с враговете, които трябва да ступат. Сред героите има такива, които тепърва ще научат какви съдби са ги сполетели, доверявайки се на Рейдън. Някои от тях ще се изправят лице в лице със себе си от минало вече време. Някои от тези моменти, като например в които миналото и настоящото “Аз” на Джони Кейдж са един до друг, са доста свежи и има някои готини майтапи. В други са по-тежки, като например кадрите, в които Ханзо Хасаши (Скорпион), който се изправя срещу своето “Аз”, което е все още обсебено от желание за мъст срещу клана Лин-Куей. За тези от вас, които следят сюжета и се вълнуват от него играта ще ви предложи мигове изпълнени с много емоции от неочаквани срещи или срещи от доста неочакван тип, а завършекът е удовлетворяващ, макар да води до някои въпроси, но за тях – четете по-надолу.

Малко градивна критика

В структурно отношение няма революционни новости в Story режима. Той следва изпитаната и доказана формула, която Ед Буун използва от MKvsDC насам. Това, разбира се, не означава, че няма никакви новости, просто те са по-скоро минорни и подобряват цялостното усещане. Една от тези новости са сцените, в които имате два персонажа, на които им предстои битка. Вие вече можете да изберете с кой от двамата да се включите. Този избор ви се предоставя на няколко места в играта – например, когато Лю и Кунг Лао бродят из опустошения шаолински храм, когато Sub-Zero и Scorpion се опитват да унищожат базата на кибер Лин Куей войните, както и на още няколко места с други персонажи. Изборът ви няма да повлияе на сюжетната линия, която си остава абсолютно праволинейна, но внася парченца Lore под формата на някоя допълнителна реплика.

Не ми се понрави цялата концепция около която е изграден сюжета. Някак си пътуването във времето или изобщо манипулацията на времето започвам да ги приемам като извинението на някой мързелив сценарист. Още от рестарта-продължение, който представляваше Mortal Kombat (2011), Netherrealm Studios създадоха един гордиев възел по отношение на сюжета на поредицата, който по никакъв начин не се разплете в следващата игра. И не, не говоря за заплитане като усложняване и непредвидими обрати в самата сюжетна линия, а заплитане като създаване на парадокси, които в крайна сметка Netherrealm замитат под килима или поне с такова чувство оставате накрая на Story режима на МК11.

Със завършека, който ни се предлага всъщност под килима са заметени не само парадоксите между края на старата и началото на новата поредица, а изобщо е сложен край на всичко, което знаете за Lore-a на Mortal Kombat до този момент. Може би ви изглежда малко странно, но явно няма да се мине съвсем без спойлери. В края на играта Лю Кенг и Рейдън успяват да надвият Кроника, която успява да върне цялата вселена в мига на нейното сътворение, но тогава тя е спряна. Така те получават властта да оформят всички измерения, цялото време по начин, който те считат за справедлив. И така, ако до този момент ви е измъчвал въпроса “Кой точно момент от битката срещу Шао Кан, Рейдън от Armageddon визира, когато изпраща видения към себе си от миналото, с думите “Той трябва да победи”?” или въпроса “Концепцията за One Being сега канонична ли е?” – те вече са заличени с голямата редакторска гума. Честито на всички, които чакаха с десетилетия отговорите на тези въпроси.

Да не говорим че с вкарването на персонаж като Кроника е променена цялата йерархия. До сега всеки знаеше, че на върха на вселенската сила стоят Боговете-Старейшини. Е вече явно не са те, тъй като се появяват Титаните (в лицето на Кроника). Вдъхновенията от древногръцката митология обаче не спират до тук.

Въпреки раздразнението ми от основната сюжетна концепция, трябва да призная, че историята е много по-консистентна, много по-последователна и най-вече много по-ясно поднесена, в сравнение с невъобразимата каша, която представляваше сюжета на МКХ. Градацията и подготовката на кулминацията са осезаеми, а в процеса на разгръщане на сюжета дори ще намерите някои (макар и не много детайлни) обяснения на омотаните събития от МКХ.

Друг положителен аспект е, че за разлика от MKX, която доста насила изтика на преден план наследниците на обичани герои, МК11 е доста по-умерена, наблягайки на обичаните от всички и вече доказали се персонажи. В този ред на мисли в сюжета необяснимо липсват синовете на Кенши и Кунг Лао, но честно казано не ми и липсват особено. Другите двама “новаци” – Каси Кейдж и Джаки Бригс, са много по-умерено представени, в следствие на което играчът може да ги възприеме като една доста по-естествена част от сюжета. Почти всички други персонажи, които дебютираха в МКХ отново са тук, с изключение на дуото Ferra & Torr. Новите персонажи не са много, но тежат на мястото си. Определено в екипа на Netherrealm са се поучили от някои грешки, в резултат на което както вече споменах сюжета е много по-добре поднесен и оставя едно усещане за по-пълноценно изживяване.

Самите кътсцени, чрез които се разгръща сюжета, са с прилична дължина, като ви позволяват удобно да се облегнете назад след някоя изтощителна битка и да се насладите на огромна порция сюжетно развитие. Намирайки се вече в края на материала за мен лично остана само един въпрос: Какво следва от тук нататък? Сюжетно (за сега) Mortal Kombat 11 приключва цялата поредица. В края не ви очаква типичния “cliffhanger”, не ви очаква “дупка”, предполагаща продължения. Няма да видите тягостна сцена, загатваща продължение, която да е скрита някъде из финалните надписи. Целият сюжет е пропит с чувството за върховен сблъсък, в процеса на който нещата бавно, но трайно се нареждат в полза на добрите герои, а завършекът на играта бетонира това чувство.

От другата страна обаче е реалният свят: играта вече е хит и е едно от must-have заглавията за тази година. Успехът е неизбежен, а това означава само едно: продължението ще е въпрос на време. Въпреки обаче, че изглежда повече от логично, това все пак е една догадка и на всички нас не ни остава нищо друго, освен да чакаме търпеливо, за да разберем дали ще видим такова.

П.С.

Ама какъв launch trailer само, а? 😀

Автор: Георги Кацаров