Mobile Forces

Първото съприкосновение със свещеното PC – спомням си този момент като че ли беше вчера. Можете ли отново да усетите чувството, което са изпитали онези от вас, за които стария Wolfenstein 3D е бил първия 3D-шутър? Днес това е почти невъзможно. Слава богу че понякога излизат и игри, които връщат спомена за липсващите усещания, поднясяйки ни нещо силно, хубаво и ново. Нещо като Mobile Forces.

Играта е невероятно красив 3D-шутър. Но е и нещо повече. Не знам кой е дал тази брилянтна идея, но освен стандартните престрелки, които са нидо болка познати, вече имате възможност да карате и почти всякакви видове моторни превозни средства. Как ви звучи следната идея: тичате по прашната улица, преследвайки лошия наемник от противниковия отбор, и съвсем случайно да се натъкнете на някой джип, бронетранспортьор или малко драгстерче, на което можете да се качите, когато душа ви поиска, и да догнете врага. Най-хубавото е, че след като го настигнете, имате възможност просто да го размажете на пътя като течен шоколад върху палачинка.

Mobile Forces е предназначена главно за

Мултиплейър-преживявания

въпреки че може да се играе и в сингълплейър. Можете да избирате измежду цели осем вида игра. Картите в соловите мисии се откриват в зависимост от напредъка ви. За всяка следваща арена, ще са ви нужни определен брой точки, които набавяте при успешното минаване на нивата. В skirmish, обаче, всички карти са достъпни. 

Deathmatch е първият стил игра, в който сте изправен абсолютно сам срещу живи играчи или безмилостни ботове, които нито са прекалено тъпи, нито твърде умни. Целта е да направите определен брой убийства. Който пръв екзекутира максималното количество противници, печели една точка. Тя ще ви послужи като една трета от ключа за отваряне на следващата карта.

Squad Deathmatch е вторият начин на игра, който можете да си изберете. Разликата между него и предишния, се изразява само в едно нещо – тук се играе на отбори, вие сте лидер на единия тим. Иначе казоно – вие сте Големия Шеф.

Говорейки за лидерите, трябва да кажа и няколко приказки за варианта Captains. където вие и вашите смели виртуални съотборници много умело трябва да пречукате капитана на противниците. Същевременно трябва да пазите или себе си (ако сте главнокомандващ) или лидера от вашия отбор. На първото ниво се играе до четири убийства, но броят им, както и числеността на бойците в отборите, нарастват правопропорционално с напредъка ви в мисиите.

На четвърто място се подрежда и популярния CTF (Capture The Flag). Този термин би трябвало да е познат на всички, но все пак ще кажа две думи и за него. Целта е да гепите противниковия флаг, който обикновено е забит насред вражеската база. Понякога взимането на самото знаме не е трудно, но в повечето случай пренасянето му от противниковата до собствената база е голям проблем.

Mobile Forces има и още какво да предложи

Holdout е игра, при която вие и вашите съотборници трябва да превземете и запазите във ваше владение дадено стратегическо място за четири, шест, осем или повече минути в зависимост от това на коя карта се намирате.

Detonation пък ми прозвуча особено привлекателно и то не само заради ефектното име. При този вид игра трябва да вдигнете своите врагове във въздуха, което хич не е толкова лесно. Първо трябва да вземете един специален ключ и то бързо, защото вашите противници също силно го желаят. Ако успеете да се докопате до него първи, трябва да се насочите към противниковата база и да го поставите на точно определено място. След около пет секунди ще последва експлозия.

Safecracker ще е наистина интересно изпитание за онези от вас, които биха искали да се почустват като банкови обирджии. Целта е да унищожите вражеския сейф за определено време, но с тази разликата, че го правите просто за удоволствие, а не с цел бързо облагодетелстване. Ако успеете да постигнете целта си в рамките на определения период, сменяте ролите си с врага и ставате пазители своята на каса.

На последно място, но в никакъв случай не и по значение, стои така нареченият Trailer. В него целта е да се доберете до една паркирана джипка, за която е вързана огромна ядрена бомба. Чисто и просто сте длъжни да я закарате в базата на врага, след което можете да се наслаждавате на детонацията.

Оръжията!

Те са ключова част от всеки триизмерен шутър. В Mobile Forces няма прекалено голям избор на оръжие, но за сметка на това малкото, измежду които можем да избираме, са достатъчни, за да размажем мозъка на когото си поискаме. Разполагате с нож, пистолет, нещо подобно на smartgun-а от AvP (но без самонасочвнето), рязана двуцевка, снайпер, тежка картечница (която трябва да бъде подпряна на земята, преди да се стреля с нея) и ракетомет. Te се избират в началото на рунда преди всяка игра и заемат определено място. Така че не разчитайте да се накичите с пушкала като коледно дърво. Също така можете да се екипирате и с други екстри като гранати, добре познатите ни от Duke Nukem лазери, които се закрепят на стената и други полезни нещица.

Графиката е на много високо ниво – все пак това е Unreal-енджин.
Хората са направени много детайлно и с чиста съвест мога кажа, че визията въобще не отстъпва по красота на всички пръкнали се наскоро триизмерни пукотевици. Звукът също е готин. Че закъде иначе е тази игра без хубаво озвучаване? Нали трябва да можем да чуваме как ръмжи мощния двигател на джипките, в които се дундуркаме. 🙂

Идеята в Mobile Forces е доста интересна. Не е ли прекрасен факта, че можете едновременно да се стреляте, блъскате, газите, “състезавате” и още куп други щуротии, които могат да ви хрумнат. Усещането е невероятно. Представете си, че за пореден път сте се отдалечили на доста сериозно разстояние от базата си. Изправени сте срещу трима противници и виждате как вашите братя по оръжие гинат един по един, поразени от дебнещия снайперист. Дори и в такива ситуации има лъч надежда. Срещу вас с бясна скорост лети джип, управляван от ваш партньор, който е дошъл с една единствена цел – вашата евакуация. Скачайки в движение в превозното средство вие си мислите, че сте се спасили, но за съжаление в момента, когато се обръщате, за да му кажете “Гепи пет, мен!”, виждате как той заедно с парчетата от мозъка си изпада на пътя, прострелян от вражеския снайперист. Нямате време за едноминутно мълчание. Трябва да се преместите на шофьорското място и да овладеете положението сами. Всичко зависи от вас. Стъпвате с все сила на педала на газта и…

Така че ако насилието, което ври и кипи в Grand Theft Auto III, ви идва малко множко, но все пак ви блазни идеята от време на време да да се качвате в кола и да раздавате “правосъдие” от нея, то ви съветвам да си вземете Mobile Forces и да направите едно мултиплейърно меле в местния квартален клуб.

Автор: Асен Георгиев