Military History Commander: Europe at War

Фактът, че четете тази статия, означава няколко неща. Първо, вие сте геймър. Второ, харесвате тематиката по Втората световна война. Трето, обичате военно-стратегическите сражения. И четвърто, машината ви е отпреди Втората свето… ъ-ъ, от преди поне две години.

Все пак и хората със слаби компютри имат правото да геймят, нали така? А моята трудна задача е да ви разказвам за игри, които не съществуват с идеята да са хитови. Това обаче не означава, че са тъпи, скучни или правени набързо. Тъкмо обратното. Играта може и да не блести в графично отношение с нищо (даже тъкмо обратното – поглъща всеки лъч надежда за приятна графика), но в същото време има един

уникално увлекателен и зарибяващ геймплей

който така неусетно се вмъква във вашето ежедневие, така щото изведнъж се усещате, че докато гърмите по руснаци и французи, претоплената супа в микровълновата отдавна е хванала лоена коричка, а кучето вече спи спокойно, тъй като най-накрая се е изпикало след часове скимтене в коридора.

Но да загърбим страничните ефекти на играта и да се съсредоточим върху въпросния геймплей. Military History Commander: Europe at War ви дава възможност да се биете на страната на Съюзническите сили или на тази на Оста. Както вече неведнъж сме преговаряли урока, вие ще изберете страната на злото, тъй като България, макар че не предава нашенските евреи на Хитлер, все пак му е особено лоялна. И понеже стремежът и на двата воюващи алианса не е просто да си поделят Европа или дори света, а противникът да бъде смазан напълно, вие ще трябва да се разширявате непрекъснато както на изток, така и на запад, а в същото време – и на север, и на юг.

Според някои критики вашите действия малко приличат на решенията на някой бог – да превземе която си иска територия и да промени националното и историческото статукво на региона без никакви правила. Но не е ли правил Хитлер точно това – като самовлюбен римски император, той е провалял не само съдбите на отделни индивиди или семейства, но и на цели етноси и народи.

Какви са особеностите на играта? На първо място стои динамичната карта, която се разтегля според вашите завоевания на запад до американския източен бряг, на юг през северно-африканските пустини, на север до Финландия, а на изток – чак до Каспийско море.

България, разбира се, е участник във фабулата

но странното е, че София не е представена с нейния основен символ „Св. Александър Невски“, а с някаква монолитна средновековна готическа катедрала, разположена на голяма река, каквато Перловската определено не е.

Разработчиците са направили и една заемка от някои по-скоро фентъзи или ролеви игри – можете да си купите генерал, който има определени функции за изхода на вашите сражения. Някои военачалници разполагат с висока степен на водачество, други ще са ви полезни заради повишаването на нивото на атаката или пък на защитата. Генералите също така могат да се интегрират във военна единица по ваше желание, а самите видове роти, които ще можете да създавате, са няколко – гарнизон, отряд, моторизиран отряд, танк, изтребител, бомбардировач, стратегически бомбардировач, подводница, боен кораб, транспортен кораб и бойна баркентина. Производството им ще зависи от ресурсите, които сте събрали. На картата има няколко ресурса и съответно – колкото повече се разширявате или колкото повече съюзници имате, с толкова по-големи приходи ще се облажвате. Колкото по-сложна е военната единица, толкова повече ходове ще са ви нужни, за да я притежавате на въоръжение.

Туториалът е много качествено изработен – не се налага да минавате някаква обучаваща мисия, а просто, докато сами разучавате функциите на играта, тя ще ви казва нещо от рода: „Това служи за…“, „Това използвай при…“ и т.н. Така неусетно ще сте започнали да играете пълноценно, без да губите време. Заставайки на страната на Оста например, вие, в качеството си на главнокомандуващ нацистката армия, ще ръководите и съюзническата италианска войска. А когато и България ви стане другар, ще можете да пратите храбрите ни юнаци в Македония и Гърция, за да освободят насилствено асимилираното българско население там.

Славните победи на българската армия ще се възнаграждават освен с териториално разширение и с възможност за ъпгрейд на военната единица, което ще увеличи нейната мобилност или технически параметри.

Битките се водят, като разполагате военни отряди и машини на разграфената на квадратчета карта на света. Всеки отряд има десет единици. Ако ви убият 6 при атаката примерно, вие ще трябва да пропуснете един ход, за да ги излекувате. В противен случай най-вероятно при следващото нападение отрядът ще бъде невъзстановимо разрушен. Но ако са ви останали четири единици в групата, а на противника – две, разумно е, ако около вас няма още неприятели, да рискувате и вие да нанесете необратимото на вражеската група.

Ще трупате нива в различни категории според рундовете и личния ви избор за развитие на тактиката. При пехотата ще можете да ъпгрейдвате наземните установки, антитанковите оръжия и артилерията; ще повишавате качеството на бликцрига, здравината на бронировката и танковите разрушители; ще подсилвате също така въздухоплаването и навигацията, както и логистичните параметри на вашата война – индустрия, организация и радар. Сред параметрите на вашето милитаристично развитие са обучението на човешка сила, складирани амуниции и продукция, запаси от петрол, дължина на железните пътища и капацитет на усилията за спечелване на войната, изразен в проценти. Тактиката ви трябва да е добре премислена, тъй като и лекуването на единици, и ъпгрейдването ви вземат от същите ресурси, които са ви дадени и за създаването на нови батальони. Тоест

важен е балансът

между създаването на необучена група (но все пак отделна военна дивизия), и мощна, тренирана и на високо ниво единица. Съответно ще се налага да планирате внимателно ходовете си и да изпращате всяка една от тях на мисия според силата и числеността на врага.

Играта, въпреки липсата на суперактивна динамика, все пак предлага и ситуации, в които трябва да вземете съдбоносни решения. Така например, докато играех от страната на Германия, когато СССР превзе Букурещ и се насочи съм София, трябваше да реша дали да загубя Франция, която активно ми нападаха англичаните, или да оставя Стара планина и Пирин на Червената армия. Разбира се, предпочетох да защитя с цялата си армия България, но си поставих и стратегическата цел да превзема Гърция и Северна Африка. След този ход, използвайки факта, че руснаците струпваха войски край столицата си, защото аз съсредоточавах останалите си гарнизони в посока Москва, успях без никаква съпротива да превзема румънския главен град Букурещ и нефтените находища край Плоещ. Така

с двете си български армии донесох още ресурси за Оста

която вече изнемогваше пред съветските пълчища. Това бяха цели 40 продукшън поинтс, чрез които възстанових напълно два танка на фронтовата линия, точно преди Кремъл, които иначе щях да изгубя при следващата съветска атака.

Трябва да се има предвид, че всяка страна е силна в определен аспект. На германците им се удава блицкригът. Доста неусетно ще навлизате в чуждите земи, но и лесно ще ставате мишена на усъвършенстваните западни технологии. Англичаните са страшно агресивни в битките по море и постоянно ще струпват военни кораби покрай бреговете на вашата империя, което ще ви дразни и кара да се чувствате безсилен на моменти. Руснаците пък, тъкмо изглежда че вече са на ръба на силите си, и отнякъде вадят свежа и силно въоръжена войска, която идва от Далечния Изток, но докато се наканите да й отвърнете подобаващо, се оказва, че е пред портите на Берлин.

Добре е също да не забравяте, че макар членовете на алианса да са под ваше командване, те имат собствена икономика, което означава, че ще можете да произвеждате военни групи не само в собствената си столица, но и в тази на съюзника. Впрочем, въпреки че играех през очите на Адолф Хитлер, и на мен някакси ми дожаля да превзема Швейцария и тя остана като едно островче, заобиколено изцяло от океана на Третия Райх. Интересно е, че знамената на държавите не винаги се припокриват с реалните и доста често представляват военните байраци на съответната държава.

Играта е голяма занимавка, поне за мен. Тя е налична и за други платформи –  DS и PSP. Мисля, че ще я играя доста след написването на статията. Разцъкайте я и вие и не бъдете много критични в оценките си.

Автор: Свилен Енев