Might and Magic VI

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Дългата и кръвопролитна война за Enroth завърши. С вашата решаваща помощ Roland отвоюва трона на кралството от своя evil брат Archibald, повелителя на Necro-mancers (и го превърна в статуя от камък, BTW). Героите на Might and Magic окачиха мечовете по стените в замъците си и се заловиха с търговия и земеделие. Последваха мирни години. Пътищата бяха безопасни, селяните прибираха богати реколти, многобройни занаятчии работеха в градовете…

Докато един ден крал Roland, придружен от няколко от най-верните си рицари, напусна столицата и се отправи в неизвестна посока. След няколко месеца се наложи и на Queen Catherine да се завърне в родното си място за погребението на своя баща. Нейното отсъствие трябваше да бъде съвсем кратко, но по незнайни причини тя също не се завръщаше! Единствен от кралската фамилия малкият принц Nicolai остана в Enroth. На практика цялото управление се пое от Regent Wilbur Humphrey. И така продължи няколко месеца…

Но странни неща започнаха да се случват! В разгара на лятото свирепи зимни урагани унищожаваха посевите и добитъка (зла магия, клатеха глави старите хора). Като че отникъде се изсипваха орди от свирепи демони и унищожаваха цели села. В морето се появиха страшни чудовища и корабоплаването замря. И хората по села, градове и замъци започнаха да си приказват – кралската фамилия е загубила своя Mandate of Heaven, даденото от боговете право да управлява Enroth.

Един ден орда демони нападна и унищожи малкото село Sweet Water. Единствено четири деца успяха да се спасят, благодарение на стария отшелник Falagar и малкото заклинания, които той знаеше. Изминаха няколко години, децата порастнаха. През това време Falagar успя да им предаде своите макар и скромни познания. Дойде време някогашните деца да тръгнат по широкия свят. Но странно… в изоставен лагер на гоблини, в чанта близо до огнището намериха писмо – подпечатан с восъчен печат пергамент. И още по-странно бе съдържанието на пергамента! Като че ли някаква зловеща религиозна секта бе в дъното на всички злокобни събития, преследващи кралската фамилия и целият Enroth… Но това не засягаше четиримата другари по съдба (или поне те така си мислеха). По важно бе, че писмото бе за някаква явно важна личност в близкия град New Sorpigal, и приносителят му щеше да получи добра сума като възнаграждение. Е, те така или иначе отиваха в тази посока, така че защо да не отнесат писмото и да спечелят някоя и друга златна монета?

Дотук с увода… сега по същество!

Феновете на стратегиите The Heroes of Might and Magic може и да бъдат разочаровани. Новата игра е свързана сюжетно с тях, но това НЕ Е стратегия, а RPG в най-класическия си вид! Всъщност привържениците на този жанр веднага ще си спомнят поредицата role playing games Might and Magic, която по замисъл трябваше да завърши с петата част. Е, трябваше…

Новата игра е изцяло преработена, за да отговоря на съвременните изисквания (и възможности) на игрите. Освен това значително са променени системата на магиите (и на магическите предмети, съвсем логично), различни са и принципите, съгласно които героите се развиват в своите умения. Персонажите са намалени от шест (основни) на четири, намалени са и възможните класове герои – останали са само knight, paladin, archer, cleric, sorceror и druid. Въобще разликите са много повече от приликите, така че се е получила една напълно нова игра! Графиката е много красива, въпреки че не поддържа 3D хардуерно ускорение (само за информация – отначало бе обявено точно обратното, но производителите са се отказали, тъй като поради невероятното графично многообразие ще са били необходими извънредно мощни PC конфигурации!). Като стана въпрос за разликите – едно от най-важните нововъдения е реалното време, в което се развиват събитията и се извършва движението (преди бе постъпково). Битките също могат да бъдат в реално време, но НЕ ТРЯБВА да допускате това В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! Абсолютно е невъзможно в реално време да управлявате четири персонажа и особено да успеете смислено да използвате някаква магия! А никак не е случайно, че играта се нарича Might and Magic! Без магия, и то много, много магия нямате абсолютно никакви шансове! Всъщност можете да комбинирате двата режима – в реално време да се придвижвате към по изгодни позиции или пък да бягате (и на най-добрите ще им се случи), а когато наистина започне битката веднага удряте един ENTER и преминавате в turn mode!

Самата игра реално започва пред градската порта на New Sorpigal, като можете да изберете quick start с предварително готови персонажи или сами да си създадете бойците и магьосниците. Естествено, истинските фенове на RPG никога няма да изберат quick start, тъй като всеки си има любим стил на игра и, разбира се, всеки ще иска да има герои, които да „паснат” на предпочитаната от него тактика и стратегия (and it’s fun, anyway!). Все пак като подбирате класовете на персонажите, не забравяйте какво написах по-горе за магията – действително ще имате огромна нужда от нея!

Играта е невероятно сложна и многообразна – ще се наложи да боравите с няколко десетки skills, които са от различни рангове (нива) и степени (normal, expert и master), с девет различни типа магии (spells), с многобройни магически оръжия, брони и miscellaneous items. Освен това можете да наемате до двама помощници, които няма да участват пряко в битките, но пък ще ви подпомагат с ценните си умения (skills). Разбира се, в главния quest, в който бързо ще се забъркате, ще получите и куп други задачи (miniquests), които обаче няма да са от съществено значение за изхода на играта. Въпреки това ще е добре да решите колкото се може повече заради уменията, парите и ценните предмети, които ще ви донесат – and don’t forget thе fun too!

Е, мястото, което бяхме запазили за играта на страниците на този брой вече се запълни, така че засега толкова! В действителност има още много hints and tips, които биха ви били изключително полезни, и може би в следващият брой на списанието ще успеем да заделим още две-три странички!

И една новина за феновете на Heroes of Might and Magic – производителят New World Computing в момента работи по третата част на играта!

Автор: Генко Велев