by PC Mania
В настоящето към 90% от стоките и услугите, които можете да закупите, са груб полуфабрикат. Разликата между повечето продукти се крие в търговското име и повърхностното заглаждане на ръбчетата. Ако искате пример, просто разгледайте таблата на някоя нова шкода, фолксваген или ауди и открийте съвпадащите копчалъци. Е, на пръв поглед и настоящата игра MicroMachines V4 оставя абсолютно сиво и масово впечатление. Геймката излиза едновременно за няколко вида конзоли и PC, без откриваеми разлики в контрол, графика, звук и т.н. Първоначално имаме чувството, че духът на ширпотребата се е развихрил като за последно. Но… но при второ вторачване повечето фриволни елементи престават да дразнят. Номерът е в това, че въпреки леките си недостатъци, геймката предлага отявлено безумно действие, което може да зарадва и отнесе всекиго. Освен това някои геймъри от по-старото поколение със сигурност ще си спомнят, че преди години MicroMachines беше легенда…
Сериал
Както си и следва от четворката в името, ММ V4 е поредната игрица в славна и донякъде позабравена поредица, посветена на леко западнала марка детски колички. Действието на новия епизод както и това на предците се изразява в поредица безумни гонки, организирани с миниатюрни возила по терени от рода на маси за билярд, кухни, покриви, музеи и т.н. Като модел на игра ММ V4 предлага няколко сингълплей начинания и сравнително добър мултиплейър. Тръпките, които идват в отделните два модела геймплей, са типични. В единичното геймене наша милост усъвършенства уменията си и отключва стъпка по стъпка предложените карти и коли, докато в груповата игра основният мотив е тоталната победа над жив дишащ опонент.
Арсенал
Най-забавната част, вмъкната в играта, са всевъзможните бонус оръжия, разхвърляни по пистите. Количките минават върху тях и ги зареждат автоматично. MicroMachines V4 предлага изключително голям брой артефакти, с които можете да забавите или размажете конкуренцията. Каталогът на колекцията започва с класическите ракети и картечници и завършва с гигантски чук и зарчета-бомби. Повечето от предложените пуцала позволяват няколко изстрела, след което просто изчезват и освобождават място за следващото чудо, което може да се прибере от пистата.
Използването на всичките тези шукаритети допринася изключително за цялостното усещане на играта, а единственият лек недостатък е, че самото джиткане като концепция е толкова невротично, че точното нацелване на който и да е от опонентите е изключително трудно. Изключително дразнещ момент е, че въпреки повечето невъобразими ситуации компютърно генерираните лоши индианци са невероятно точни и дори от време на време забавят ход само и само, за да изчакат и изпуцат человеко управляемата конкуренция.
Писти
Освен опонентите, които се опитват да ви размажат по всякакъв възможен начин, околната среда, в която се провеждат състезанията предлага безброй опасности, които могат да затрият наша милост. Най-класическите препятствия по пътя са от рода на добре познатите ни дупки и пропасти. Падането от маса за билярд или кухненският плот са неща, които малките колички не обичат. Други по-забавни перипети включват нажежен котлон и ютия, включен ъглошлайв или бавно-търкаляща се масивна точилка. Смъртоносността на повечето обекти по картата не е голяма, но и в никой случай не трябва да бъде подценявана, особено от начинаещите „състезатели”.
Гараж
Самите колички, предложени в MicroMachines V4, са изключително много. Играта съдържа симпатично количество основни класове возила, които, от своя страна, се разделят на допълнителни подгрупи. Разликите между отделните машинарии не се долавят в началото, но след няколко дена джиткане човек може и да придобие усещане за вариациите на управляемите чудеса. Независимо от девиациите, всички четириколесните зверове имат една обща черта и тя е ужасно луд контрол.
Машинките реагират светкавично на всяка подадена команда. Управлението изисква поне малко прецизност (трудно постижима без наличието на истински аналогов джойпад). Ако противникът е един и нивото на трудност е ниско, проблемите по пътя към победата са малко, но с вдигането на нивата хаосът се задълбочава, което си и изисква натрупване на опит в контрола на машинките.
За сметка на това управлението на менютата на самата игра е изключително тромаво. Проблемът е в многоплатформената основа на играта – авторите не са се постарали и на йота да променят, която и да е джвъчка по контрола. В резултат на това клавиатурата се превръща в огромен джойпад, а разходките из „прозорците” се трансформират в малък кошмар поради факта, че всичко се управлява с два бутона и половина.
Милиони пиксели и стерео
Картинките на геймката не са нищо специално. Отделните нива и колици са изключително симпатични, но не предлагат върхови усещания и духовни претръпвания. Проблемът е в това, че цялото действие е дотолкова раздвижено и понякога объркващо, че на човек му е изключително трудно да проследи пък камо ли да оцени видеото, предложено от играта. Техническият недостатък на визуалната част на играта е, че от време на време картината изопачава или не показва достатъчно добре трасето, което води до загуба на време или просто излитане от терена.
За радост или съжаление при втората сетивна част на играта – звукът – положението е абсолютно аналогично. Нещата, които се случват по екрана, са толкова много и предизвикват и изискват толкова много внимание, че ушите или поне нервните сигнали, които се подават от тях към мозъка, спират на някое примитивно равнище, което най-много да предизвика незабележим рефлекс, останал в телата ни още от времето, когато хрилете и люспите са били върхът на еволюционната мисъл…
Финал…
Въпреки леко постното си изпълнение по отношение на аудио-визията и тотално конзолното си поведение, MicroMachines V4 е много лека за смилане игра. Феновете на старите геймки от комплекта имат шанса да се позабавляват отново, а всички онези, които се докосват до серията за пръв път, имат пълен шанс да бъдат изненадани приятно, без излишно натоварване и последващо съжаление по изгубеното време.
Автор: Стефан Хаджиев