Metal Gear Solid V: The Phantom Pain

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 21 сеп. 2015

За сагата около създаването на Metal Gear Solid V: The Phantom Pain се изписа доста и вече едва ли и има геймър, който да не знае, че с тази игра приключи плодотворното взаимоотношение между Хидео Коджима и Konami, което радваше геймърите няколко десетилетия. Коя от страните е била права и коя – крива, е тема за съвсем друг разговор, но е важно, че най-сетне Metal Gear Solid V: The Phantom Pain е достъпна и милиони геймъри могат да оценят случващото се по най-добрият възможен начин – по качеството на играта.

Както може да предположите, The Phantom Pain залага доста на стелт елемента и редовно ще ви се наложи да се промъквате покрай тежко въоръжени войници и да си проправяте път из вражески лагери, пълни с охранителни камери. Изборът дали ще действате тихо или ще вървите с извадено оръжие зависи изцяло от вас, но трябва да знаете, че ако ви видят, враговете няма да останат безучастни. Времето на обяснения като „Сигурно са плъхове“ вече е в миналото, тук изкуственият интелект е на високо ниво и противникът маневрира внимателно и проверява почти всяко едно кътче от картата. Откритата атака в стил шутър от първо лице може да проработи, макар и трудно, а освен това има някои епизоди, където този подход просто се налага. Хубавото обаче е, че с подходящата екипировка и внимателна игра можете да останете незабелязани в огромна част от времето.

Както подобава на една добра и честна игра, The Phantom Pain никога не ви наказва за това, че сте избрали една или друга тактика. В края на всяка мисия ще получите оценка и значка, които отговарят на игралния ви стил, но покосяването на всичко живо нерядко може да ви донесе същата оценка, както и преминаването като призрак. В крайна сметка, мнозина геймъри биха счели, че подобни оценки са изкуствени и не помагат с нищо,но е хубаво да знаете, че съществува стелт игра, която не ви наказва, ако не сте добри в стелта.

Самите мисии от компанията са доста разнообразни – в един момент може да спасявате затворник, а в следващия да готвите покушение или да взривите конвой, който пренася ценен товар. Повечето от мисиите са обогатени с готина история, която им придава контекст, но на моменти има и такива, на които ясно им личи, че са просто пълнеж преди следващия голям епизод от сюжета. Въпреки това, без изключение всички локации са интересни, нивата са много големи и всяко има специфично усещане. От визуална гледна точка пък това ви гарантира едни от най-красивите и реалистични места, които може да видите във видео игра.

Въпреки, че лесно може да приемете The Phantom Pain за игра с напълно отворен свят, това не е точно така. Горе-долу веднъж на всеки две мисии ще трябва да се връщате в базата по някаква причина, най-вече за да видите кратка кътсцена, която да ви обясни следващия етап в историята или пък за някоя странична мисия. Тези умишлени забавяния имат и още една цел, а именно да ви припомнят, че базата е реално и интересно място, където може да направите много неща, включително и да ъпгрейднете екипировката си. Когато сте в дадена мисия, имате свободата да отидете където поискате, да елиминирате вражески патрули или пък да събирате ресурси. Единственото ограничение е свързано с това да не напускате и без това голямата зона на мисията, но при страничните мисии свободата наистина е безгранична. Скитането в този свят в никакъв случай не е скучно и много от нещата, които правите извън основните задачи, допринасят за интересната и разнообразна игра.

На разположение е богат арсенал от оръжия, макар че повечето от тях остават заключени докато успеете да съберете необходимите ресурси и персонал в базата. Ако се придържате само към основните мисии и не правите много странични, вероятно няма да си набавите достатъчно оръжия чак до края на играта, а трябва да знаете, че те са едни от най-полезните  – сред тях например е снайпер, който не убива, а само просва противниците в безсъзнание, както и джаджа за отвличане на вниманието.

Игрите на Хидео Коджима по принцип имат натруфена история, която не винаги е достатъчно реалистична и дори смислена и това важи с пълна сила за The Phantom Pain. Сюжетът се лашка от напълно реалистични епизоди в даден момент до крайни измислици в следващия. Прологът например е страхотен, а на моменти със сигурност ще усетите влиянието на реални събития върху сюжета на играта. Обърнато е внимание и на старите фенове на поредицата, които със сигурност ще видят познати моменти, макар че нищо в The Phantom Pain не пречи и на онези геймъри, за които това е първият досег със серията. Както може да предположите, ако сте играли Ground Zeroes, ще разбирате нещата малко по-добре, а освен това ще се ориентирате максимално бързо и в управлението.

Онези, които обичат да извличат максимума от дадена игра, със сигурност няма да скучаят с The Phantom Pain. Освен основните и страничните мисии, тук може да правите много други неща – да събирате касетки със записи, да изпращате войници на допълнителни мисии, които ви носят още пари и ресурси и др. Спокойно може да очаквате не по-малко от 40 часа игра, но за да видите всичко, което The Phantom Pain предлага, ще са ви нужни два пъти повече. Това може да звучи като много, но рядко ще скучаете и разнообразието, което присъства навсякъде, означава, че ако дадена занимавка ви писне, просто може да се насочите към нещо съвсем друго.

Наистина ще ви бъде трудно да се разочаровате от The Phantom Pain. Почти всичко е на много високо ниво, геймплеят е разнообразен, а графиката е една от най-добрите изобщо. Така играта е задължителна не само за почитателите на Коджима и Metal Gear, а за доста широк кръг геймъри, които просто обичат добрите игри. Metal Gear Solid V: The Phantom Pain e не само най-добрата игра в поредицата, но и едно от най-силните заглавия на годината.

Автор: Филип Станиславов