facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Metal Gear Solid 2: Substance
Ревю | 15.05.2003 | автор: Пеню Дачев


оценка:
Производител:
Konami
Издател:
Konami
Жанр:
Тактически шутър
Платформа:
PC
сайт на играта »

Tъй като всичко на тема Metal Gear досега e правено първо за конзоли, като за начало ще се наложи да ви въведа постепенно в историята. Всичко започва с първия Меtal Gear, пуснат само за МXS (японска телевизионна игра) и NES (пак телеконзола, но на Nintendo) през 1987-ма. Действието се развива черна Африка и по-точно в държавата Outer Heaven. Там тумба луди учени и откачени войнолюбци правят ново оръжие, което е на светлинни години пред най-модерните. Американското правителство изпраща своите най-елитни и високотехнологично оборудвани части Fox Hound, водени от Gray Fox, да проникнат тази крепост. Два дни след това връзката с тях е загубена. Единственият осъществен радио контакт е прекъснат след репликата: "...metal gear..." Правителството е принудено да изиграе и последния си коз - боеца с кодово име Solid Snake. Той намира Сивата Лисица и разбира, че Metal Gear дефакто е огромен крачещ танкоподобен робот зареден с ядрено оръжие. След огромна подземна битка, разбира се, го побеждава.

В последвалото продължение Metal Gear 2: Solid Snake, пуснато 1990 година за MSX2, гениалният учен Kio Marv създава ограничено количество от

субстанцията Oilix

която има феноменални свойства. Докторът и субстанцията обаче биват отвлечени и закарани в държавата Занзибар (където е роден Фреди Меркюри, покойният вокал на групата Queen). С притежаването им нейните ръководители стават световна сила, която поради своите агресивни настроения, става и много опасна.

Fox Hound, под ръководството на CIA (Central Intelligience Agency) поемат случая. Разбира се, намесва се и Solid Snake. Toй спасява доктора и разрушава поредния Мetal Gear. По време на финалното сражение обаче той попада и на своя бивш съекипник Gray Fox. Битката им е жестока и оцелява само Snake. A когато идва време за финалната баталия с Big Boss, Snake разбира, че е негов син. Когато истината излиза наяве, Solid Snake зарязва всичко и заминава за Аляска.

През 1998-ма на бял свят се появява и Metal Gear Solid. Tя излиза за PSX и РС. Taм действието се развива през 2005 година. Този път Fox-Hound са завзели US военна база за складиране на ядрено оръжие. Името и е Shadow Moses. Мисията цели проникване и разузнаване, а агент е Solid Snake. Той избива враговете един по един и разкрива, че не е син на Big Boss и че има генетичен брат-близнак Liquid Snake, който е лидер на Fox-Hound. Разбира се, след като унищожава поредния Metal Gear, сблъсъкът между тях е неизбежен и победата е на Solid. С идването на края на играта се разбира също, че зад проекта седи не кой да е, а правителството... Но за да я има настоящата статия, от Shadow Moses с жизнено важни данни за железните роботи се измъква Revolver Ocelot... А Solid Snake за втори път заминава за Аляска с единствената мисъл:
 
Никога повече Metal Gear

да не заплашва света.

Как се заформя историята в поредната част, ще разберете след като се сдобиете с DVD Drive, направите инсталация от 3.5 до 7.6 гигабайта, разполагате с NVidia видеокарта и процесор около/над 1 гигахерц. За да е пълно удоволствието, вземете и джойпада на съседа назаем. След като се "сдобиете" с всичко това, време е да се потопите във втората част - Metal Gear Solid 2: Substance, адаптирана за PC.

Казвам не случайно "да се потопите". Това просто е най-верният глагол. Играта е много-много добра. Направо зарибяваща. Проблемите за РС геймъра обаче също са много. Като за начало управлението е налудничаво - използват се повече бутони, отколкото пръсти има човек. Освен това има и комбинации от няколко натиснати едновременно копчета. За радост, това не се случва често. Аз лично пробвах десетина варианта на преконфигурация и не можах да се напипам верния начин. Затова и извадих от чекмеджето креативската Cobra2 USB и управлението заспа.

Идва обаче следващият проблем: графиката. Хем е 1280х1024 и всички плъзгачи са на стойност MAX, хем нещо не е наред. Малко е ръбата, леко е насечена, пресили са се малко с blur ефекта (правен е заради лаптопите предполагам и добре, че се маха). Другото е, че екранът по мое мнение, не се използва оптимално. Поредният проблем за нашего брата идва от четенето и слушането на дълги брифинги. Дори и този в самото начало е достатъчен, за да се изпотите и да си припомните кога за последно сте били на английско чаено парти.

Друго неудобно нещо е интерфейсът на самата игра и управлението на героя. Под "управление" разбирам не местенето му по екрана, а всичко останало, което ви се налага да правите. За да ни помогнат, авторите са добавили тренировъчни мисии, които са задължителни. Има такава на три нива: Begginer, Intermediate и Advanced. Ще спомена само, че на ниво начинаещ се учите да хвърляте предмети, да гледате зад ъгъл, да се катерите, да се превъртате настрани и напред, да влачите враговете и да отваряте шкафове... Няма да ви казвам, че е повече от необходимо да ги минете само по 2 пъти, ако сте играли подобен тип игра на PlayStation и поне по 4-5, ако не сте виждали такова животно.

Друго странно нещо е така нареченият радар. Това е уредът, разположен на екрана, който ви показва къде има врагове, къде сте вие и накъде гледате. За мен в началото беше непонятно как да се ориентирам с него, но се свиква. За максимално удобство има няколко варианта, които също са обяснени в traning мисиите.

Но ако човек се пребори с тези неща, не се отказва лесно и нервите му са здрави, след

2-3 нощи привикване

го чакат още много дни и нощи игра. Наистина са толкова! Най-малкото, защото мисиите са огромни, защото са много и както с всеки stealth action отиграването в стил "бягай, че ида с голямото чифте" не работи.
Приспиването на враговете, заобикалянето им, както и номерата от типа да оставиш чуплив предмет на другия край на коридора и да се скриеш са разковничето на играта. А когато се появи гард, стреляш по предмета, той тръгва да види за какво става дума, а ти се пъхваш във вратата зад него... Или друг трик: скриваш се в стаята с шкафове за дрехи (locker room).
Отваряш вратата на шкафче, на която има налепени полуголи мадами тип "плейбой". Скатаваш се зад друг шкаф, като преди това си оставил вратата на самата стаята отворена. Пазачите влизат, за да видят защо е отворена, оглеждат се и се лепват да гледат голи моми! Ти, разбира се, ги приспиваш, преджобваш и скриваш телата им по празните шкафове, които след това заключваш. Иначе казано, смело мога да заявя, че в MGS2: Substance

интерактивността е на невиждано ниво

Всъщност играта се играе само така. Няма мисии, в които да се правят масови кланета и погроми. Всичко е въпрос на тактика, стратегия и много мислене. Като стана дума за мисии, само ще поясня, че така наречените VR mission са над 200 на брой. А като сметнем, че могат да се играят в няколко режима на трудност, направете си сами сметка колко са те!
Aкo нямате търпение, не сте почитател на игри от типа на No One Lives Forever, Agent 007, Splinter Cell и подобни, пропуснете играта. Но да знаете, че изпускате нещо великолепно и ще съжалявате много скоро. 

 
системни изисквания
PIV 1000+, 256 RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
ArmA 2 10
Zombie Army Trilogy 9
Plants vs Zombies: Garden Warfare - ВИДЕО 8
Hitman 4
Ghost Recon: Advanced Warfighter 2 3
Delta Force: Xtreme 2
Tom Clancy’s Rainbow Six: Vegas 2 1
Delta Force 1
Tom Clancy's Rainbow Six 3: Raven Shield 1
Tom Clancy's Rainbow Six 1