facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Messiah
Ревю | 19.05.2000 | автор: Елица Тодорова


оценка:
Производител:
Shiny Entertainment
Издател:
Interplay Entertainment
Жанр:
Екшън от трето лице
Платформа:
PC

Който дръзне да се усъмни в могъществото на Всевишния и да захване да заговорничи като падналите ангели от филма “Догма”, е способен да преобърне света наопаки. Нарушавайки разпоредбите на Дядо, отстъпниците се съюзяват с Нечестивия и наводняват света с коварство и поквара. Но Господ не стои със скръстени ръце и изпраща на изтормозените от лошотия хорица, небесна помощ под формата на палавото херувимче Боб — русичко геройченце тулупче с памперс и крехки кокоши крилца, които едвам издържат тежестта му, когато прелита с тях по половин метър разстояние на височина две педи от земята.

Поради деликатността на мисията (все пак и Задникът на дядо Господ е поставен на карта), Създателят се отказва от идеята да изпраща на земята някой напращял от анаболни стероиди архангел и поверява месийската задача на крехките херувимски плещи. Вие сте ангелчето Боб, на което не му се броят ребрата, така да се каже. Хвърчи на измъчени подскоци из белия свят и нагло разнася физиономията на Ленин, когато е бил малък (пояснение за незапознатите с тоя светъл лик — значи невръстно синеоко дете с изражение злобно и упорито).

Този според мен безобиден сюжет върху библейски мотиви не е чак толкова брутален, но вбеси доста хора.

Геймъри протестанти от всякакви националности (забележете, геймъри, не геймърски майки) свъсиха неодобрително вежди като моми англичанки и се разбучаха из форумите за игри, че авторите на Messiah са осквернили Светото писание. Основната сажда в очите им е извращаването на истината — клевета било, че ангелите се вселяват. Не, вселяват се в човешкото тяло само бесове и демони, а ангелите се занимават с друго. Витаят с песни из небесата, и макар да си имат собствени тела (затова не пожелават телата на ближните си!), телесни функции нямат, сиреч и памперсите са им ненужни.

По никому неизвестни причини

наднорменото дете не е безсмъртно

но е надарено с уникалната дарба да се вселява във всяко живо създание и с безкрайно много слотове за запазване на играта. Така целулитното пехливанче може да поеме контрола над плъхове, техници, охранители, та дори и жрици на любовта. Интересното в цялата работа е, че определени места могат да бъдат минати само когато Боб е приел необходимото превъплъщение. Например, за да влезете в зона с опасна радиация, ви е нужна “кожата” на ядрен физик, снабден със съответния защитен костюм, за да отворите определени врати трябва да се вселите в определен специалист и т.н. Освен това целта ви все пак не е подло да обсебвате едно по едно всичко живо, за да унищожавате подред — четете си внимателно задачите. Намират се и персонажи, които са относително добронамерени към вас и дори склонни да ви сътрудничат. (Все пак внимавайте да не нахлувате при тях с насочено оръжие.) Имаше например отбор полицаи, които, както се оказа в последствие, ви вършат доста черна работа :)  Ако се засилите и ги избиете обаче, което аз направих, после ще ви излезе през носа престрелката с бунтовниците. Повлияните от съблазните на Сатаната земни жители очакват божия пратеник и само ако забележат подозрително изглеждащият преповит шишко, мигом го убиват.

Апропо, вселяване: за да се заемете тялото и уменията на някой човек от мрачния футуристичен град, е нужно само да скочите в гърба му или както беше написано на едно място: “angel enters prostitute from behind”.
Опитите да му скачате докато сте в обсега на периферното му зрение почти винаги са фатални — много бързо реагират на попълзновението ви и ви убиват в рамките на секунда и половина — особено гадно е как ритат хлапенцето с подковани обувки по муцунката... Или викат охраната, която първо стреля после пита, та дори да сте се вселили успешно — бастисват приемника ви.

Messiah изглежда страхотно. На това му викам аз графика. Някои му викат цигания, ама като се възприемат толкова на сериозно, да идат да учат право в школата в Симеоново и да играят на Die Hard Trilogy 2 в стилната му цветова гама.

Играта е голяма — въпреки обещанията на програмистите гълта много ресурси и с обявения минимум от 64 RAM няма да можете да направите друго освен да поиграете само колкото да се захласнете по нея, да се изнервите едно хубаво от насичането и къдренето и да препуснете като разярен бик към магазина за някакво ъпгрейдче — каквото ви е по силите.
Какво ще ви трябва:  Още 64 RAM, по-яко видео и двадесетина инчов монитор, барабар с едно малко целеронче на минимум 450 мегахерцчета. Защо ли? За да можете да се насладите напълно на смазващите декори, невероятно истинските динамичните светлини и ласкаво бляскащите басейнчета, които се оказват лава или радиоактивна течност. Дори защитените срещу радиация работници си отиват мърцина, когато се врежат с тих плясък в огледалната повърхност, но понякога Бобчо успява да отскочи пъргаво в страни от умиращото тяло... и да си умре сам в пустия коридор от завишената доза радиация. Ще кажете “А-а-а това съм го чувал и преди...”. Да, ама не! Пуснете си Messiah и пак ще си говорим. Мога само да ви кажа, че тя е правена на 3D Studio MAX, Allias и Wave Front. Същите програми, на които са правени филмите Star Trek и новите епизоди на Star Wars. A и думичките ми са малко бледи, но това се компенсира от необходимата за това машина. 

Най-любим ми стана обаче Заварчика, който си подсвиркваше най-небрежно музиката от “Kaбаре” докато режеше 10-инчови стоманени греди с лекота с която ние хапваме тулумби в кварталната сладкарница.
Ченгето си беше не по-малко печен, а и освен това така наритваше Боб, ако го забележи, че кеф ми ставаше. Относно гадовете имам да кажа само добри думи, и най-вече за интелекта им. Е, малко ми стана тъпо когато в първото ниво трябваше да потушавам бунт, не за друго а защото си падам малко анархистка и сподвижник на Троцки и сие.

Звуците като цяло са страхотни и ако имате добра аудиокарта, ще ви доставят голямо удоволствие. Досадно е само това дето клетият дебеланчо Боб писка отчетливо със сърцераздирателно гласче, когато се наранява, а докато умира и душата му се вие към горната част на екрана под формата на две бели ленти, квичи пронизително без да си щади гласните струни. Сякаш не иска да разбере, че след две минути ще умира пак и може да прегракне. А музиката на Fear Factory & Co е трепач — монотонна, агресивна, подтикваща човека към денонощно дежурство пред монитора и самоопаковане в памперс за възрастни, за да се спестят времегубещите разходки до тоалетната преди да сте завършили играта. 

 
системни изисквания
Pentium II 233, 3D Acelerator Card, 64MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Watch_Dogs - видео ревю 149
Star Wars: The Force Unleashed II 125
Tomb Raider 101
Middle-Earth: Shadow of Mordor 99
The First Templar 91
Assassin's Creed: Revelations 90
Darksiders 2 87
Assassin's Creed 2 81
Prince of Persia: The Forgotten Sands 80
Grand Theft Auto V - Втори поглед 80