Men of Valor

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2004

След настъпилия бум на игри, посветени на Виетнам, в мен се заражда въпросът: какво ли смятат самите виетнамци по въпроса. Но Чарлитата не пишат статии за PC Mania и все още не са навлезли в геймбранша така силно, за да разберем истината. Но фактът си е на лице – по протритите пътечки на хардовете ни бойните полета и пустини от Втората световна започнаха да отстъпват място на мочурливите азиатски джунгли. И, както колегата Кроу правилно отбеляза преди два броя време – т.нар. “Виетнамски синдром” силно човърка съзнанието на янките. И след като филмовата индустрия почти изчерпа темата, сега е ред на геймките да промиват мозъци. С риск да изплагиатствам закономерния му гняв – защо по-дяволите трябва да го правят. Наистина, дребни подробности успяват да подобрят вкуса на хапките, изпълвайки ги със самоирония и размацвайки светлия ореол на американския солджър. Но не и в тази игра. Тя като че ли е създадена изцяло и само с цел да надъха във вас американски патриотизъм и расова омраза към жълтата част от човечеството…. И като спра да се пеня, може скромно да добавя, че това е може би най-добрата игра по темата, излизала до момента на пазара.

Новобранец

Подобно на повечето експлоатиращи исторически събития игри, и в Men of Valor (MOV) ще следвате хода на войната, минавайки през по-големите и известни сражения. Името на виртуалния ви герой е Шепард (на български – овчар, на турски – чобанин) и в хода на историята, ще осъзнаете, че сценаристите неслучайно са му го дали. Ролята ви в USMC (United States Marine Corpus) е редови кашик, изплют от хеликоптера направо в джунглата, зарязал мама, тате и малкото братче в спокойната и леко хипи обстановка на родината. Уви, нямате много време да се чудите защо, по дяволите, президентът Джонсън не иска да вкара три ядрени ракети и да премести усмивката на чичко Хо от лицето на задника му. Докато сте в базовия лагер и разцъквате футболче с аверите, започват да валят снаряди. И така стартира вашата одисея.

Подобно на Far Cry, ще се вкарате в един готин “тропически” свят, изпълнен с хиляди изненади, комари, малария, ями с шубрак в единият край и заострени колци в другия и естествено, любимите ни, невероятни и свежи, както винаги, виетнамските кучи синове. Возейки се на всякакви машини (отAPC до Хюи), превземайки мост над Куай Дранг или съсипвайки бункери по хълмовете, винаги ще се чувствате уязвим и изпълнен с ярост към комунизма или по-точно към комунистите с АК срещу теб. Но няма как и да останете недоволен от добре пресъздадената атмосфера, надъхания екшън и шанса за наистина по-различно изживяване от стандартното в останалите шутъри. Учудващо е, че при доста сходна с останалите заглавия фабула и сходство на геймплея Man of Valor, тази игра не само успява да е забавна и приятна за разцъкване, но и да и излезе с един щик напред пред конкуренцията. Единственият недостатък на ниво концепция и сторилайн е фактът, че се експлоатира героичността на американците в конфликта, която на моменти е силно хиперболизирана. Дори когато мрат от собствената си артилерия, янките продължават напред, вместо да напсуват военачалниците и да се скатаят някъде на спокойствие с прясно свит коз в ръка. Все още чакам заглавието, което да ме постави в една малко по-различна роля: тази на спецвойник от SS или виетнамски комрад, който да натрива носа на Чичо Сам.

Бисер

Доста удачно е да сравним MOV с Call of Duty. Защото двете игри на ниво геймплей използват един и същи принципи: интересна и заплетена кампания, множество мисии и подмисии, които се появяват по време на самото ниво, а не са предварително зададени. Има и скриптирани ситуации, повишаващи нивото на реализма, но махащи задължението за създаване на адски добър изкуствен интелект. Всъщност и двете игри са един вид интерактивни филми. Нивата в MOV са сравнително кратки, но изпълнени с адски много действие и точно това ги прави толкова атрактивни. Стартирате с кратък брифинг от командира на частта и междинна анимация, реализирана с енджина на играта. След това започвате бавно да напредвате сред шубраците и буквално за секунди от подозрително спокойна разходка из джунглата играта се превръща в ожесточена престрелка, в която трябва да мислите и да действате светкавично, едновременно преценявайки силите на врага, изпълнявайки конкретно зададена ви задача и опитвайки се да прикривате останалите от подразделението ви.

Никога няма да сте сам, затова забравете за рамбовски изпълнения, в които сам да разпердушините всичко. Екипът ви е важна част от геймплея и често ще ви спасява задника. Като изключим чисто практичната му полезност, взводът е изграден от реални индивиди. Всеки се отличава от другите с уникалните си черти, добре изградени с помощта на отлична актьорска игра (озвучение и позициониране в сюжетната линия) и допринасящ за пълно потапяне в атмосферата на конфликта.

Скриптирането на ситуациите води и до още нещо – ще имате чувството, че се намирате в един истински конфликт. Постоянно по радиото ще текат съобщения за това какво става на останалите фронтове, над вас ще прелитат хеликоптери и F-4-ки, носещи смъртоносни

напалмови целувки

в металните си търбуси. Ще се сблъсквате с други подразделения, занитени в окопите си от двете картечни гнезда на хълма или докато спокойно си лафите с екипажа на патрулна лодка, ще ви засипват с куршуми и се налага да си прочистите пътя напред от борда на собствения си катер.

В играта са интерпретирани някои от най-известните сцени от по-популярните филми на тема Виетнам. И за да е пълно сливането ви с главния герой, между всяко ниво ще можете да четете писмата му до вкъщи и отговора на родителите, които се оплакват от типични битови проблеми, дават оценки за същността на войната и перманентно проявяват загриженост за отрочето си. Дори, ако ви светят масълцето, няма просто да цъфне надпис Game Over, а пак под формата на писмо ще разберете какво точно са получавали и получават в белите пликове съпругите и майките на загиналите американци по време на войните.

Уви, скриптингът е нож с две остриета. От една страна, са всички гореизброени плюсове, но от друга, идват изкуственият интелект и липсата на реална свобода на избор и действия в играта. Противниците ви не са тъпи, но не са и нобелови лауреати. Най-странното нещо е точността им. Понякога реагират, още преди да имате шанса да ги видите, разстрелвайки ви през храстчета, които би трябвало да пречат на взора им. Но този малък чийт от страна на компа е дреболия. По-дразнещо е, когато ви отсвирят с тежка картечница от половин километър при положение, че в няколкото близки престрелки сте изтрепали една дузина противници само с щика на пушкалото си, игнорирайки зверски неточната им стрелба. Неприятно е, че липсва опция за скок и постоянно се движите по стриктни маршрути, от които не можете да кривнете или защото играта не го позволява и необятната джунга всъщност се оказва широк 4 метра коридор, или защото всяко кривване по измамно необхватното поле се наказва с артилерийски снаряд в каската или мина.

Но когато започнете да стреляте или попаднете на сцената с хеликоптерната евакуация, просто забравяте за всички кусури и изпадате в състояние на тих берсерк, докато методично набелязвате нова цел и дърпате спусъка.

Мога само да предположа, че този тип на изграждане на геймплея ще се разрасне от временна тенденция в един от стандартите на жанра.

Калашников или Колт

Съвсем откровено казано, арсеналът в Men of Valor може да спечели титлата за най-добрия след този в Battlefield: Vietnam. Не че имате някакъв огромен избор от пуцала, напротив – броят на оръжията е добре балансиран и си лепва точно на място. Номерът е във физиката и поведението им. Именно то прави разликата в съвременните шутъри. Ще можете по всяко време да мъкнете две тежки оръжия и гранати. Отново присъства най-доброто от руската и американската военна промишленост – скорострелни карабини, автоматични такива и SMG-та. RPG, RPD и SVD, М60… мога да продължавам с буквено-цифрените комбинации, но едва ли има смисъл.

Ще се спра по-конкретно на две оръжия – американските Tompson и гранатомета. Първият просто ми е любим спомен от втората световна, а доста хора взеха, че забравиха присъствието му във Виетнам. Вторият, освен със стандартните гранати може, да се използва и като помпа. Всяко пуцало има алтернативен вариант на стрелба – бил той сменяне на режима му от автоматичен на полуавтоматичен, вадене на щик, зацепване на стойката му в земята (при тежките картечници) и т.н. С повечето можете да влизате и в ръкопашен бой, раздавайки приклади по прекалено наглите мутри на чарлитата. Кефска хрумка е възможността бързо да метнете граната – наистина така губите доброто прицелване, но пък има напечени ситуации, в които добре прицелил се солджър и жив солджър са две несъвместими понятия. За по-точна стрелба можете да прикляквате или полягвате, като последното подобрява и шанса да се върнете в къщи на самоход, а не в ковчег.

Енджинът на играта включва в себе си много добра балистика на оръжията и широка гама от зони на поражения. Е, уцелен в китката враг няма да изпусне патлака си, но това вече е екстра за разглезени хардкор-фенове. Просто знаеш точно кое оръжие кога и как е ефективно, а това е доста важен за един шутър фактор.

Визуално

играта е разкошна. Последно поколение Unreal енджин, добре анимирани и раздвижени персонажи, реалистична джунгла (птичета изхвърчат с писък от храсталака и са достатъчен повод да му вкарате един нервен откос), феноменални водни повърхности и всичко това не е преувеличение. Ще се насладите на страхотно добре изобразени оръжия. Някои казват, че графиката не прави добрата игра. Но тя е като секса за добрата връзка – ако той куца, всичко куца. Върху качествената визия не се гради хит, но доброто й присъствие е жизненоважно за създаването му.

Естествено, и в тази графа има черни точки, но те не са на техническо ниво. Просто понякога е невъзможно да видите какво става и идва изборът – или залегнал, стрелящ точно и добре прикрит, или стоящ прав, със зверска разсейка на огъня, но виждащ точно откъде идва вражият куршум. В повечето случаи, особено през нощта, ще трябва да се ориентирате единствено по пламъчето от дулата на противниковите оръжия.

Също така явно доста се е бързало към края и не е останало време за сериозен бета тест. Благодарение на това при по-неизвестни или стари модели видео- и звукови карти има няколко зверски бъга – прецакване на основните текстури, превръщащи зелените джунгли в заснежени тундри и липсата на какъвто и да е звук по време на филмчетата. Скоростно появилият се пач оправя част от тези проблеми.

Но като цяло геймката е еталон за това как трябва да се прави екшън от първо лице. Men of Valor е просто задължителна за рафтчето ви с избрани заглавия.

Автор: Георги Панайотов