Medieval: Total War

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 20 окт. 2002

Замисляли ли сте се някога какво щеше да стане, ако Византия беше обърнала повече внимание на проблема “Аспарухова България” и вместо да се занимава с конфликтите по южната си граница, не ни беше оставила време да сключим съюз с местните славянски племена и да съберем достатъчно сили, за да й се опълчим? Ами ако първите четири кръстоносни походи бяха минали през Сицилия и от там направо към Мала Азия, вместо да опустошат половината Балкански полуостров? Или ако при първите знаци за османската опасност сръбските владетели Углеша и Милош бяха насочили всичките си усилия за създаването на християнска антиосманска коалиция не към вече проядената отвътре и тотално нестабилна Византия, а към останалите балкански държави? Знаете ли какво щеше да стане?

Историята нямаше да е същата. Но за историка няма “ако”. Историята е точна наука, подобна на математиката – всичко вече се е случило и е факт. Не можем да го променим, нито да гадаем. Можем само да го разбираме, анализираме и евентуално да намираме нови и неизвестни факти. Но колко пъти ми се е искало да бъда там – до Аспарух, до Диоклециан, до папа Инокентий и да им прошепна в ухото: “Мееен, т’ва си е пълен shit, дай да го направим по моя начин!”. Е, сега имаме този шанс – с Medieval: Total War.

В името на вярата

Всъщност играта е нещо като “продължение” на Shogun: Total War. Геймплеят е почти същият, а новото са всички единици (или поне скиновете на половината, които иначе като статистики си приличат с юнитите от оригинала), времето и мястото, където ще се пренесете. Забравете за средновековна Япония – сега сме в Европа. Ако не сте играли Shogun, задължително e да минете tutorial-ите. Там не само ще се научите как да управлявате войските си, защо е кофти пехота да заклещи конницата ви в гората или 15 рицари да раздробяват на малки късчета 4 подразделения от по 100 стрелци. С удоволствие и малка доза патриотична гордост ще видите, че втората и третата обучаващи мисии се развиват в България. 🙂

Също така ще разберете какво е хибрид между походова и реално-времева стратегия. По-голямата част от играта ще прекарате на стратегическата карта. Както в Civilization, ще укрепвате и строите нови сгради в селищата, ще местите войските си (представени под формата на готини фигурки за шах), ще завладявате нови територии и ще управлявате търговията на своята нация. Като споменах за нации – те са много. Играта е разделена на три времеви периода, които започват от 1031 и приключват до 1400 г. Във всеки от тях ще изберете на чия страна да се биете – по-интересните възможности са Византия, Германия, Османските турци, Египет, Рим (средновековният, за разлика от античния, е населен предимно с германски и франкски племена) и много други.

Всяка една от нациите си има свои специфики. Така например, ако вземете Византия в първия период, ще играете с най-могъщата за времето си империя. В третия период обаче през нея вече са минали няколко кръстоносни похода. Тя е изтощена от битки с кумани, татари и българи, а на югоизток селджукските турци са пометени от враг, който ще изправи косите на цяла Европа – османските турци. Така че задачата ви да промените историята в този случай се усложнява значително. Когато завладеете нова територия, ако не оставите гарнизон или някакви сгради, подпомагащи икономическото развитие на региона, има сериозна опасност от бунт на местното население, а в по-лошия случай – от нахлуване на някой съсед.

Има много начини да се спечели една война, а този на меча е само единият от тях. Преспокойно можете да превъртите играта, без да влизате в много сериозни сражения – за тази цел са предназначени дипломатите и потомството. Да, потомството – ако сте добър владетел и редовно уважавате жена си (знаете ли, понякога съм се замислял за личната хигиена през ония времена.. не ми се мисли) ще ви се нарои цял куп дечица – синчета и дъщерички. Ако се окажат повече, представителите на първия вид скоро се счепкат за трона и дори могат да се опитат да ви свалят от власт. А вторите след навършването на 15 години (всеки ход в играта се равнява на 1 година) могат да бъдат женени за владетелите на съседни страни с цел укрепване на междудържавните отношения. Тук някой от вас би възкликнал: егати перверзията, т’ва си е жива педофилия.
Така е, но с един династичен брак често се е печелило нужното време, за да се събере достатъчно мощна армия. От друга страна, не е проблем за отрицателно време да съберете няколко легиона и с тях да пометете всичко, но върлата експанзия, която е ценна и доходоносна в началото, по-нататък може да ви унищожи. В един хубав миг империята става толкова голяма, че е невъзможно да бъде контролирана. Започват масови бунтове и вълни от недоволство по една или друга причина, някой от съседите забелязва това, обявява ви война и както казва един наш виден читател “Ойде конйо в ряката!”. Пък и не забравяйте за цялата галимация покрай покръстването, вселенските събори и ересите – напълно възможно е, ако не си изиграете картите към Рим и папата, Католическата църква да ви обяви за еретик и да подкара някой от кръстоносните походи към не когото трябва – тоест към вас.

С огън и меч

В момента, когато се хвърлите в сражение, играта сменя перспективата си и от двуизмерна и походова става съвсем порядъчно 3D и реално-времева. Единиците са адски много. Да не говорим, че се различават за всяка нация. Можем да ги обособим в четири основни групи: кавалерия (лека и тежка), стрелци (арбалети/лъкове/пушки – в по-късните етапи), пехота (пак лека и тежка) и като отделен клас да изведем копиеносците. Трябва доста умело да комбинирате войската си и да избирате терена, където ще водите битките. Например кавалерията е перфектна за открити пространства или пък обособена в малка групичка и скрита в гората да заобиколи предните линии на врага и да атакува стрелците. Стрелците сами по себе си не особено силни, но качени на хълм са унищожителни и срещу тежката пехота. При тях ще трябва да се съобразявате и с метеорологичните условия – ако искате да постигнете нещо, по-добре е да изчакате слънчев ден, вместо дъждовен.

Основната ви единица е генералът, той вдига морала на войските ви и печели опит. Ако бъде убит, това може да доведе до пълна паника в армията ви, която да бъде обърната в бягство. При правилна тактика и невъзможни битки (100 стрелци и 80 пехотинци срещу 760 разбунени селяни) се превръщат в славни победи почти без загуби. Така че преценявайте правилно силите си. А ако не си падате много по войните, можете да изберете PC-то да ги води вместо вас, както беше и в Heroes.

Графично играта е на нивото на Shogun, което сега изглежда малко архаично. Но от друга страна тя не е от геймките, които разчитат на бомбастична графика, за да печелят фенове. Ако не си падате по стратегиите, но за сметка на това тази година в програмата ви (училищна или университетска) има средновековна история, вземете си Medieval: Total War – най-добрата стратегия до момента, посветена на този период. Пък кой знае –  може да шашнете с повечко знания даскалицата/професора.

Автор: Георги Панайотов