by PC Mania
Парадоксално е, но след като минете кампанията в играта оставате с чувството, че малкото добри моменти в Medal of Honor: Warfighter сякаш не са свързани с престрелките. Новият шутър на EA и Danger Close копира и наподобява практически всичко, което сме виждали досега в подобен тип игри, но това не му пречи отново да не блести. Задължителните сцени като мисия с хеликоптер, снайпер сцена и престрелка в Близкия изток присъстват, но с нищо не ни убеждават, че това е играта, която трябва да изберем в този пренаситен откъм FPS заглавия сезон.
Отново от същото
Историята в Warfighter определено не е нищо запомнящо се. Похвално е, че този път можем да напуснем Афганистан и да се пренесем в пътешествие из горещите точки на нашата изстрадала планета, но не очаквайте нещо спиращо дъха. Сюжетът е плосък и очевидно залага повече на широко рекламирания реализъм, отколкото на добре изградена и развиваща се история. Warfighter е може би с една идея по-дълга от предходната част и се разпростира в 13 глави. Първите започват добре, но пък свършат адски бързо, след което играта навлиза в монотонния си ритъм чак до края, когато нещата отново се съживяват, но вече е твърде късно.
С изключение на кратките авто сцени, геймплеят на Warfighter е познат до болка на всеки, който е играл на шутър в последните четири-пет години. Независимо дали се намирате в Сараево, Дубай или Пакистан, ситуациите следват добре изпипана и изтъркана рецепта. Влизате в дадена стая, застрелвате всичко, което се движи и стреля по вас, след което преминавате към следващата и повтаряте. При това, доста повече пъти, отколкото е желателно. От време на време стаите се заменят от по-широки терени, но принципът неизменно остава същия. Екшън сцените периодично се прекъсват от CGI сцени, които очевидно трябва да подсилват емоционалния наратив на Warfighter, но до голяма степен не постигат целта си. Причината – майката и детето, които виждате доста често, изглеждат наистина ужасно. Повече няма какво да се каже.
Авто FPS – странно е, но може
Както вече бе загатнато по време на някои демо представяния на играта, в Warfighter са намерили място и две авто сцени. Преследванията са разработени в сътрудничество с хора, трудили се по Need for Speed и наистина са реализирани добре. Усещането за гравитация, физичните параметри и блъскащата се в предното стъкло кал, когато си проправяте път през пресечения терен, определено допринасят за вдигането на адреналина. Малко странен, но не непременно лош, е завършекът на тази сцена, когато авто мисията се превръща в стелт ситуация на колела, но какво пък – включването на подобен елемент във FPS игра по принцип е похвално.
Бъгове на хоризонта
Предният Medal of Honor не можеше да се похвали с кой знае колко добро AI на приятели и врагове и за съжаление въпреки усилията на Danger Close продължението не се е подобрило значително. Напредък има, но много от враговете отново просто забравят да се прикрият, когато разрушите укритието им или пък стават лесна плячка на снайпер противно на всякаква бойна логика. Вашите спътници също не са върха и редуват реална помощ в някои мисии с абсолютно безсмислено пребиваване в епицентъра на събитията по време на други. Калпавата система за прикриване, която едва работи, също с нищо не допринася за подобряването на ситуацията.
Войната е красива, поне на екрана
По отношение на графиката не можем да бъдем твърде критични. Frostbite 2 изглежда впечатляващо и е чудесно, че все повече игри на ЕА започват да използват новия енджин на DICE. Warfighter има добра визия, а кътсцените наистина впечатляват. Това, което по-скоро може да ви подразни е не толкова общото ниво, а усещането, че повечето от тези неща вече сте ги виждали в други игри.
Подобно на предната игра, тук аудиото също е сред силните компоненти. Озвучаването на Warfighter е на високо ниво, звуковите ефекти са отчетливи и ви правят съпричастни към случващото се. На моменти има и пропуски като заглъхващи или внезапно усилващи се гласове, но в разгара на престрелката Warfighter e повече от автентична.
Взета като парче прорамен код, Medal of Honor: Warfighter не е толкова лоша. Въпреки дребните пропуски и бъгове, чието отстраняване е въпрос вероятно само на още малко прецизност, геймплеят не е фундаментално сбъркан. Проблемът е, че при всичките претенции за разтърсващ реализъм и автентично военно изживяване, Danger Close наистина пропуска да направи играта си нещо повече от поредния военен шутър. Идеята за проследяване на бойните действия през очите на спецчасти като Tier 1 е чудесна и позволява на геймърите да погледнат на случващото се по един доста непосредствен и емоционален начин. Вместо това Warfighter никога не се престрашава да рискува и се придържа към установените конвенции на жанра. Причината за това изглежда е проста – в днешно време никой не иска да рискува с шутърите. Дай на хората нещо, което им е познато, добави няколко високотехнологични оръжия и джаджи, включи задължителния мултиплейър и си готов. Въпрос на време е обаче тази рецепта да се изтърка. Не всяка игра може и трябва да бъде Call of Duty и колкото повече разработчици го разберат, толкова по-добре.
Автор: Иво Цеков