by PC Mania
Малко игри могат да се сравняват с тези от поредицата Mech Warrior по оригиналност, графично оформление и геймплей. Когато преди две години Activision отказаха да финансират третата част, много фенове (между които и моята скромна личност) злорадо наблюдаваха как Zipper Interactive заедно с Microprose натрупаха милиони от продажбите още в първите два месеца от премиерата на играта. След това Microprose изпаднаха в тежка финансова криза и дойде ред на гиганта Microsoft да се захване с четвъртата част на играта.
Ще ви представя света на Battle tech. Свят, обхващащ осем слънчеви системи, повече от 50 планети и над 200 космически колонии. Свят, в който човечеството се е разцепило на две части: Inner Sphere (обединение на населението на всички планети от родната ни Слънчева система) и Клановете – всеки със самостоятелна планета-столица, интереси и желания. А тежащите по 40 тона метални чудовища с височината на пет етажна сграда и с огневата мощ на средно голяма дивизия танкове, наречени Battle Mechs, са бойните единици и на двете враждуващи страни.
“Какво точно е Battle Mech и има ли той почва у нас” би запитал някой социолог. През 2436 година се появява първият Mech. Първоначално е имал хуманоидна форма и се използвал като помощна машина в разкопаването и изучаването на Марс. След създаването на клановете настъпва истински бум в производството и доусъвършенстването на mech-ове поради тяхната висока функционалност, независеща от заобикалящата ги среда. Началото на третото хилядолетия идва с първата война за надмощие между клановете. За първи път на mech се монтират оръжия, като един робот е способен сам да разбие малка армия. Постепенно клановете разрастват своето влияние в космоса. Благодарение на новите метали, открити по новоколонизираните планети, техните оръжия и mech-ове комбинират високата си скорост с унищожителната мощ на електрическите си оръжия. Създават се първите дивизии от mech-ове и скоро тези машини се налагат като основна военна единица. След монтирането на Jump Jets mech-ът получава нужната проходимост, за да може да се използва както в градски боеве, така и в полеви условия, а дори и в космоса.
Четири mech-a образуват един lance. Всеки lance си има своя lance leader и най-често армията на даден клан наброява от 10 до 35 lance-a. Само най-добрите пилоти имат правото да управляват mech-ове.
Ако си спомняте, в третата част на играта вие бяхте mech warrior, попаднал случайно на планетата на клана Smoke Jaguar в средата на войната между клановете. Сега войната е свършила. Inner Sphere си ближе раните, а само три от клановете са запазили повече от силите си неразрушени. Геймърът поема ролята на сина на дук Сандрос от кастата Davion. Докато младият кадет се обучава на една от многобройните орбитални станции, кръжащи около планетата, дворецът е нападнат от mech-овете на клана Stainer. Атаката е неочаквана и брутална. В сражението са унищожени всички хангари, а vulture-ът на баща му пада в неравен бой срещу цял lance (минутка мълчание в негова памет). Всичко е изпепелено, а семейството на младия дук – пленено и разстреляно. Така вашата основна цел става възстановяването на мира и възкачването ви на престола. Помага ви вашият чичо – единственият оцелял роднина, но и него губите след четвъртата мисия. Бързо се окопитвате от толкова много скръбни вести и сформирате съпротивата. Като оперативна база ви служи орбиталната станция, на която тренирахте. Тук идва първата голяма промяна от третата част. Ако си спомняте, там бяхте ограничени да запазите шест mech-а (+4 оперативни) след всяка мисия и 800 т полезен товар (разбирайте оръжия, броня, кутийки кока-кола). Сега тези ограничения отпадат. До десетата мисия ще имате един наистина разнообразен хангар, съдържащ всичко придобито като плячка до момента.
След доста красивото интро историята се поддържа от брифинги в началото на всяка мисия и накрая идва аутрото. Сюжетът е нелинеен и имате два сценария за завършване на кампанията.
Постепенно към вас ще се присъединяват и други пилоти, докато сформирате своя собствен lance. Всеки от тях има четири характеристики – за пилотски умения, точност, навигация и умения за бой през нощта. Всеки пилот е добър в дадена област. Така например негърът Гонзалес е най-добрият снайперист в групата, но управлява mech-а си все едно кара москвич в дере. След всяка приключена мисия пилотите ви трупат опит и повишават показателите си. Но дори и в края на играта си остават достатъчно тъпи, за да ги заобикнете, и достатъчно добри, за да не можете без тях.
Когато отначало стартирах играта, бях отвратен. Имах чувството, че гадовете от Microsoft са взели всичко най-добро от третата част и са го отрязали. Ще започна с графиката. Наистина тя е нещо забележително, като не само задължително изисква DirectX8, но и си го използва по предназначение. Дори в резолюция от 800Х600 ще останете смаяни от приказната гледка на монитора, а в по-високите разделителни способности няма да повярвате на очите си. Терените варират от планински райони и горещи пустини до заснежени тундри и градски пейзажи. Самите mech-ове са красиво и реалистично анимирани, но по детайлност отстъпват на тези от предишната част. Светлините ефекти са на невероятно ниво, а запалващите се Jet Packs гърмят като ауспуха на гореспоменатия москвич. Подържа се 32 битов цвят, както и Transforming&Lighting енджина на nVIDIA. Самите сгради са много по-детайлни и избухват красиво (но не толкова, колкото унищожен mech). Но това, което ме издразни, бе пилотската кабина. Всичко в размазано и нереално, а и почти няма разлика между различните модели. Като цяло графиката си заслужава шестицата. Естествено, всичко си има своята цена. Дори на ниска разделителна способност при medium ниво на детайлите GeForce2 се задъхваше, а 128-те MB RАM са задължителни.
Другата неприятна новост е управлението. Не знам на кой гений му е хрумнало с мерника да се придвижва и цялото тяло. Та нали идеята на този тип симулатори е, че докато тичате напред можете да се извиете и да стреляте, в която и посока да поискате. Дори и да завъртите торса на робота си на 90 градуса, гърбът ви пак остава незащитен. Друг е въпросът, че докато се обърнете с 20 градуса давате време на противника да ви вкара един залп и да гушнете букета. Също така не си и помисляйте да започнете играта без джойстик. Това е единственият начин да обърнете скоростта на mech-а си от константна в променлива величина, както и да изстрелвате оръжията си групирано и прецизно.
Хубави неща могат да се кажат за звука. Просто е перфектен – пълна поддръжка на 3D-ефекти и четири тонколони, а музиката идеално пасва на обстановката.
Да понаминем към хангара. На разположение имаме 25 робота, от които само шест са ни познати (Shadow Cat, Thor, Bushwhacker, Vulture, Daishi и естествено Mad Cat), както и всичко от арсенала на клановете, за което само сме чували. Най-запалените фенове на битките с mech-ове с удоволствие ще забележат присъствието на моделите Catapult и Locki – които по-късно са основа за MC и Thor. Нов е стотонният Atlas, заместващ Annihilator-a и Mad Cat MK2 – по-бавен от малкото си братче, с 10 тона по-дебел и с една идея по-смъртоносен. Изобщо в играта преобладават машини от семейство котки – Supernova е променил дизайна си и името на Nova Cat, така че не допускайте кучето си близо до монитора! Роботите се различават не само по тонаж, броня и скорост, но и по типа оръжия, които могат да носят. Ако си спомняте, в третата част кой знае каква разлика между Annihilator-a и Daishi-то нямаше. Сега mech-овете разполагат с 4 типа слота за оръжия: за лъчеви, зарядни и ракетни, както и omni, т.е универсални слотове. Така например Catapult има най-много ракети, а Mauler най-много AC (авто- оръдия). Когато кликнете върху някое оръжие, веднага излиза информация за далекобойността, топлината, амунициите, които използва, и кратко описание на функциите му, така че няма да ги описвам. В хангара ще можете да боядисате робота си в най-кретенския цвят, който ви хрумне, но това е по-скоро плюс за мултиплейъра, тъй като врагът ви засича при изключени радари и без пряка видимост. Той е като професор – знае къде си се скатал, за да преписваш…
Ето и малко съвети за начинаещите. От правилната конфигурация на mech-а ви и способностите на пилотите ще зависи и крайният изход на битката. Така че отделяйте повечко време в хангара.
Винаги балансирайте силите си. Не залагайте само на едно оръжие, а комбинирайте. Лазерите имат предимството, че не използват амуниции, но за сметка на това адски прегряват, а – повярвайте ми – никак не е приятно в разгара на битката да се изключите за охлаждане. Никога не изпускайте възможността да си поправяте машината в малките червени конструкции по време на мисията – все пак вие сте един, а те са много. Вражеските сили са тъпи, нужно е само да се засилите в противника и да изстреляте всичко, което имате от упор. След това само се дръпнете, за да не пострадате от експлозията, а ако врагът ви превъзхожда, то концентрирайте огъня си върху по-силните mech-oве.
В мултиплейър играта е достоен заместник на Quake.
Като заключение ще кажа само, че играта си я бива. За да я усетите по-добре, загасете всички лампи, сложете си каска, стиснете здраво джойстика и й се отдайте – няма да съжалявате.
Автор: Георги Панайотов