facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Max Payne 2: The Fall of Max Payne
Ревю | 01.11.2003 | автор: Момчил Милев


оценка:
Производител:
Remedy Entertainment
Издател:
Rockstar Games
Жанр:
Екшън от трето лице
Платформа:
PC
сайт на играта »

“Болничното легло всъщност беше не беше началото. То беше просто точката, след която няма връщане назад. Фаталният избор вече бе направен. И щеше да стане още по-лошо преди да дойде краят... Миналото е като пъзел. Като счупено огледало. Опиташ ли да събереш парчетата, няма как да не се порежеш. Отражението ти в него се променя. А с него се променяш и ти...”. 

Запознайте се с Макс Пейн, дълбоко депресиран детектив от нюйоркската полиция, бивш служител на Агенцията за борба с наркотиците и човека, отговорен за разплитането на мистерията около загадъчния синтетичен наркотик valkyre, както и секретния правителствен проект “Валхала”. Човек, загубил своето семейство заради калната си работа. Човек, който няма какво повече да изгуби. Човек, достигнал до дъното. Пейн е главният герой в едноименния триизмерен екшън от 2001-ва.

За мен Max Payne си остава компютърната игра с най-страхотното кинематографично усещане, правена до момента. С излизането си тя запълни една огромна празнина, която гейминдустрията кой знае защо беше оставила да зее – липсата на игра по широкоекранния блокбъстър “Матрицата”. Геймплеят на оригиналния Max Payne е структуриран точно като филм, където главното действащо лице сте самият вие. Той изобилства с почти директни препратки към мегахита на братя Уашовски (например противници, одрали кожата на матричните “агенти”) и спиращи дъха “bullet time”-ефекти. Но всъщност защо ли ви разправям всичко това – единици са тези, които не са се сблъсквали с тази игра.

No Payne, no gain...

Настоящото продължение Max Payne 2: The Fall of Max Payne остава вярно на традициите на своя предшественик. Според мен то напълно задоволява свръхочакванията, които витаеха във въздуха преди премиерата на играта. Печелившата формула на първата част е запазена, а визията е отлетяла светлинни години напред. Очаква ви кърваво зрелище, което слага в малкия си джоб три четвърти от излизащите в момента високобюджетни холивудски продукции. Историята отново е заплетена, атмосферата – още по-депресираща, а пътят ви към финалните надписи – постлан с пътека от трупове.

Сюжетът пак се движи отзад-напред и е организиран като ретроспекция на злощастните събития, сполетели нашия главен герой. В рамките на 24 мисии ще можете да проследите пропадането му към дъното на обществото. Ще разберете какво може да накара елитно ченге като Пейн да застреля своята колежка детектив Уинтерсън и да се хвърли в обятията на сладострастната изпълнителка на “мокри поръчки” Мона Сакс – наша стара познайница от първата част на играта. Ще разберете също така кой стои зад организацията от тежковъоръжени “чистачи”, които обикалят из Ню Йорк със своите черни бусове и систематично избиват влиятелни личности. Това е само началото на вашите истински неприятности Ще трябва да се сблъскате лице в лице със Сакс и да разберете в какво се е забъркала. Да помогнете на руския мафиот Владимир Лем. Да се разправите с “чистачите”. Да разберете защо, по дяволите, ви взривиха апартамента. И да се опитате да изпълзите от калта, ако това все още е възможно... Стига толкова за сюжета. Да ви разказвам повече за него е все едно да ви кажа кой е убиецът в криминален роман. Мога да добавя само, че ще бъдете свидетели на 10 много любов, омраза, приятелство, предателство, неочаквани обрати, съспенс и разбира се, водопади от кръв.

Ако първата част на Max Payne се опита да пресъздаде атмосферата на “Матрицата”, то нейното продължение в най-голяма степен се доближава до филм на Джон Ву. По подобие на хонгконгските “кървави опери” в нея има изключително стилизиран екшън: хвърчащи на забавен кадър гилзи, порещи въздуха куршуми, стрелба в “акимбо” режим (с по едно оръжие във всяка ръка), абсолютно нереалистични, но много ефектни движения и скокове по време на битките. Не можете да си представите само как увисна ченето ми, когато точно в най-напечения момент от престрелката Макс Пейн започна да се върти на забавен кадър като пумпал, стискайки в ръцете си два пистолета, плющейки във въздуха със своя черен шлифер и сеейки смърт около себе си. Точно като Чо Юн Фат в произволен екшън на Джон Ву!

Като структура на геймплея Max Payne 2 много наподобява своя предшественик. Авторите на играта вероятно са предпочели много- много да не експериментират, за да не развалят доказалата се успешна формула. Гледната точка е отново “от трето лице”. Камерата е фиксирана зад главата на героя, така че хем да можете да го виждате, хем да водите бърз и ефективен огън. Арсеналът на героя не е претърпял сериозни изменения и отговаря на очакванията за екшън игра, чието действие се развива в съвременността. Отново ще можете да стреляте с Beretta, Desert Eagle и картечни пистолети Ingram, включително и в любимия ми “акимбо” режим. Ще срещнете и други стари познайници – рязаната ловна двуцевка, пушката-пом па, автоматът М4. В групата на новите попълнения попадат класическият за антитерористичните части картечен пистолет MP5 (позволява алтернативен огън с оптически мерник), руската снайперова пушка “Драгунов” и знаменитият “Калашников”. Много полезно нововъведение е добавянето на алтернативен клавиш, с който да хвърляте гранати и коктейл “Молотов” без да превключвате основното си оръжие и по този начин да се превръщате в почти беззащитна мишена за своите врагове.

Създателите на Max Payne 2 са направили сериозни подобрения и в областта на “куршуменото време”, което е “солта и пипера” на тази поредица. Време е да се запознаете с bullet time 2.0 Номерът “а ла Матрицата”, който в първата част ви позволяваше да избивате враговете на забавен кадър, е ъпгрейднат на принципно ново ниво. При стария булеттайм времето започваше да тече по-бавно както за вас, така и за враговете. Теоретично това ви позволява да избягвате противниковите куршуми. По-полезното нещо в случая е, че в този режим продължавате да местите мерника си с нормална скорост, което ви дава възможност за по-прецизно прицелване и по-бързи реакции.

Старият булеттайм е запазен и във втората част, но под името bulletdodge и с тази разлика, че вече няма времеви лимит за неговото използване. Освен това, ако направите акробатичен скок и продължите да стреляте, героят ви няма да се изправи веднага (което би прекъснало огъня му за 1-2 секунди). Той ще остане да лежи на място, докато не махнете пръст от спусъка или не ви свършат патроните в пълнителя. Бъдете сигурни, че този допълнителен номер може и да ви спаси живота някой път.

Новото “куршумено време” по своята същност фактически се явява нещо като суперсила. При него времето отново започва да тече по-бавно, но само за враговете. Номерът в случая е, че Макс Пейн запазва нормалната си скорост и може да вкара много повече куршуми в тиквите на опонентите за единица време. Погледнато през очите на враговете, героят вероятно се движи мълниеносно. Но това не е всичко. Колкото повече точни попадения инкасират вашите противници, толкова по-бавно започва да тече времето около вас. Ще го усетите найдобре по честотата на сърдечния ритъм, който започва да кънти като гонг в ушите ви при включване на bullet- time. Оставащото ви “куршумено време” се онагледява с пясъчен часовник в долната част на екрана. Колкото по-жълт е той, толкова поголямо ще е забавянето за вашите противници.

Друго нововъведение в Max Payne 2 е възможността да бъдете съпровождани от компютърно контролирани съюзници. Тук-таме из нивата ще срещнете различни NPC-та, които са готови да се бият на ваша страна – поркан клошар, който се оказва бивш полицай, сочна и предизвикателно облечена “труженичка”, руския мафиот Майк “Каубоят”, група заблудени гангстери, които ви мислят за свой човек. Съюзническите ботове не са нито твърде умни, нито много-много носят на бой. Ако искате да ги запазите живи, трябва да се движите предимно пред тях.

Най-изненадващото нововъведение за мен обаче беше възможността за игра с Мона Сакс Изобщо не предполагах, че в някои от мисиите ще можете да се порадвате на нейното сексапилно дупе. А то, повярвайте ми, по нищо не отстъпва на четирибуквието на Лара Крофт. Виж, по въпроса с бюста може и да се поспори. :) Иначе не забелязах играта с Мона принципно да се различава съществено от тази с Макс. Само някои от движенията и финтовете, които можете правите, са други. Интересното при нивата с мадамата е, че действието се развива успоредно на събитията от мисиите на Макс (по подобие на “паралелните” експанжъни на Half-Life). Особеното в мисиите с госпожица Сакс е, че обикновено ще трябва да спасява кожата на Пейн, прикривайки го от някой далечен прозорец с вярната си пушка “Драгунов”. Но не се безпокойте – балансът между снайперистките изпълнения и класическия run’n’gun е напълно спазен. За жалост и нивата с Макс, и нивата с Мона са абсолютно линейни. Алтернативни маршрути за придвижване няма, а противниците се появяват на едни и същи места. Обаче изкуственият им интелект е достатъчно добър, за да не ги превърне в ходещи мишени, само защото знаете откъде ще дойдат. Както и в първата част, противниковото A.I. автоматично се нагажда според вашите способности. Ако сте твърде добър, очаквайте светкавични реакции, снайперистки изстрели и дъжд от гранати.

Едно от най-впечатляващите неща в Max Payne 2 е вкарването на реалистична физика За целта в играта е използван специалният енджин Havoc (ще видим възможностите му и в Half-Life 2), който пресъздава законите на гравитацията. В резултат на това почти всеки предмет из нивата може да бъде местен и има свое тегло (то зависи от обема му и от материала, от който е направен). В най-голяма степен това важи за телата на вашите противници, които се гърчат и премятат във въздуха като парцалени кукли, когато ги гръмнете. Единственото нереалистично нещо при физичния модел е, че предметите не се чупят, а труповете не могат да бъдат разкъсани.

И тъй като мястото, както обикновено, е малко, а логореята – трудно излечима болест, смятам да си спестя обичайните локуми за графиката и звука. Мисля, че оценките са достатъчно красноречиви и абсолютно обективни. Max Payne 2 предлага може би най-добрата лицева анимация на героите, правена до момента, а комиксите, които допълнително илюстрират сюжета, може да се наредят до най-сериозните произведения на Marvel. Дизайнът на нивата пък ще ви позволи дори да усетите мириса на най-западналите нюйоркски гета, без кракът ви да е стъпвал там. Може би някои вече се чудят защо не съм дал максимална оценка за геймплея на Max Payne 2 и какво точно не ми е харесало. Истината е, че такова нещо няма. Играта ме изкефи максимално. Всъщност има едно нещо, което малко ме притеснява – Max Payne 2 твърде много прилича на своя първоизточник, макар че е с графика от най-ново поколение. Просто финландците от Remedy можеха и да се проявят като малко по-смели експериментатори... 

 
системни изисквания
Pentium 1 GHz, 256 MB RAM
напиши коментар
 

202 мнения
профил »
Avempartha каза на 04.09.2012, 03:26 ?. :

Велика Игра! Чисто и Просто - Велика!
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Max Payne 2: The Fall of Max Payne

Чийт:
Умирай трудно на Nта степен

ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Watch_Dogs - видео ревю 149
Star Wars: The Force Unleashed II 125
Tomb Raider 101
The First Templar 91
Assassin's Creed: Revelations 90
Darksiders 2 87
Assassin's Creed 2 81
Grand Theft Auto V - Втори поглед 80
Prince of Persia: The Forgotten Sands 80
Assassin's Creed III 80