Martin Mystere: Operation Dorian Gray

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 авг. 2005

Какво е страхът? Изпитваме го всеки ден. Възможно е да загубим работата си, да се провалим или някой да ни критикува. Но всичко това е на повърхността. Истинският страх, който тихо се промъква в съзнанието ни всяка вечер и е там, дори когато се правим, че не го забелязваме, притаил дъх в най-мрачните кътчета на съзнанието ни, е страхът от смъртта. Страхът от непознатото и неизбежното, което тихичко очаква да се случи.
Това е основният въпрос за размисъл, който авторите на Martin Mystere: Operation Dorian Gray поставят пред нас. Те обаче никога не излагат всички свои козове на масата. Веднъж упоили ви с подобни палещи въображението и любопитството теми, те се готвят да нападнат отново. И разбира се, вие не може да не сте там. Ще изиграете тази игра до края. Повярвайте ми. 🙂

Martin Mystere е човекът, разкрил

кой всъщност е построил Стоунхендж, самоличността на човекa зад желязната маска, истинската природа на върколака, вампира, голема и чудовището от Лох Нес. Професор Mystere е по малко от всичко – Индиана Джоунс с телосложението на Hulk, с обноските на английски благородник и ума на мравка. 🙂 Ммм, бях забравила, че умът всъщност принадлежи на играча. Ако трябва да съм честна, единственото, което не ми се понрави у главния герой, е визията му. За щастие поне в моя случай тя е коренно различна от тази на играча. 🙂 Професорът има изключително засилено мъжкарско излъчване, лице на сваляч отпреди поне две десетилетия и излъчва непоколебимо самодоволство. Всичко това за секунди го превърна в една отблъскваща канара за мен.

Детайли

Преди да се увлека и да кажа: „Стига сме говорили за тази игра” е време отново да се концентрирам върху важните неща в нея. Тези, които наистина я правят значима. Тя носи духа на класическия куест, пропита е с него и не може да не събуди носталгични чувства у любителите на жанра. Играта е типичен 3rd person point’n’click quest, в който ще станете свидетели на това, че професор Mystere никога не бърза. При едно кликване се движи бавно, а при две – отново. 🙂 Все пак е направен опит да ви се спести

цялото чакане. Ако избраното от вас

място може просто да бъде посетено, при две кликвания се появявате директно там.

Стилът на анимация, самият геймплей и това, че историята е наистина ключов елемент, а не просто връзка между редица от пъзели – всичко в тази игра е съгласувано с каноните на класическия куест. Дори и управлението. Разполагате с три опции за действие – “action”, “explore”, “talk”.

Нещо, което ме впечатли, е непрекъсващата нишка от кълбото “История на изкуството”, която оплита всичко. Дори в самото начало на играта, когато се разхождате по чехли и халат вкъщи, първото нещо, което можете да забележите в първата стая, е репродукция на картина на Густав Климт. Можете да видите всякакви

експонати, достойни за музей

наредени като ловни трофеи в къщата на Мартин и общо взето из всички места, които ще посещавате. Допадна ми и фактът, че можете да разглеждате почти всичко в играта, дори доста неща, които не са необходими за решаването на дадена задача. Така важните предмети пък не избождат очите ви още от пръв поглед. В този ред на мисли има неща, които ще са ви необходими, но няма да можете да вземете, докато не разберете за какво са ви. Харесва ми и също така, че всички пъзели са логични и човек може сам да достигне до решението. Допадна ми и подходът, необходим за решаването на един проблем, възникнал в самото начало на приключението. Трябва да намерите мобилния си телефон? Може да преобърнете цялата къща, но няма да го откриете, докато не приложите изпитания метод, който ми е любим и в реалния живот. Просто набирате номера си от стационарния телефон и се ориентирате по звука. 🙂

Говорейки за телефони, ще споделя и някои от лошите черти на играта. Има бъгове. Например, когато говорите по телефона, гласът на другия човек се променя и просто започва да звучи, все едно събеседникът ви е до вас. В даден момент дразнещо става и това, че героите непрекъснато повтарят фрази от типа „Ммммм”, „Мхм” и т.н., което не внася достоверност в разговора, а просто го разводнява. Малко нелепо е, че освен това авторите така и не могат да решат как според тях се пише ацтек на английски – колебанията се виждат в променящото се “z”, “c”, “k”, “ck”.

Историята

на играта се върти около убийството на професор Eulemberg. Застрелян е в леглото си. Нищо не е откраднато. Предполага се, че мотивът са изследванията на учения, свързани със смъртта и това, което се случва след нея. Като следа често се допитвате до бележките на професора, който призовава да се отървем от страха от смъртта. Ще се срещнете и с вероятно романтично увлечение, красива и млада дама, може би заместила починалата съпруга на професора в ума му. Разследването ви насочва и към друг учен, който първоначално отказва да разговаря с вас. Така попадате и сред древни руини, които без съмнение крият своите тайни. И ако все още се питате защо играта се нарича „Operation Dorian Gray”, нека разсея вашите съмнения. Припомнете си мечтата на Дориан Грей – вечна младост и безсмъртие.

Когато споменах, че Мартин има лице на сваляч от миналото, май пропуснах да кажа, че всъщност това внася автентичност в разказа. Той е герой от комикс и е познат на феновете си още от 1982 г. В играта се срещате и със съпругата му Diana, както и с изключително интересния за разговор Java, който винаги е насреща, за да каже нещо от богатия си репертоар като: „Гррр”. „Мммм” и т.н. Той живее с вас в Манхатън, след като се е присъединил към Мартин, напускайки планината Хангжай в Монголия.

Финални думи: не оставяйте моите антипатии към външността на главния герой да ви повлияят сериозно. 🙂 Все пак не това е най-важното и въпреки че ще прекарате цялата игра в компанията на това момче, едва ли ще отдадете така голямо значение на този факт. Ще бъдете погълнати от историята и атмосферата на Martin Mystere. Със сигурност. Загадката, която тя ви предлага, просто трябва да бъде решена.

Автор: Лили Стоилова