facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Manhunt
Ревю | 10.06.2004 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
RockStar North
Издател:
Rockstar Games
Жанр:
Екшън от трето лице
Платформа:
PC
сайт на играта »

Предупреждение! Manhunt е брутална игра с чести и изродски прояви на насилие. Ако си на 15 и по-малко години, в името на крехката ти психика, читателю, пропусни следващите редове. А към играта погледни, чак след като навършиш 18.

“Клопка за хора”

Преди доста време в една от книжките с фантастика на издателство “Галактика” ми попадна един доста любопитен разказ. В него ставаше дума за телевизионна игра на бъдещето, в която награда на един от десетте победители е парче земя, на което ще има право да живее. Уловката в случая е, че всеки от стотиците участници трябваше да стигне от точка А до точка Б, елиминирайки конкуренцията и борейки се за собствения си живот. Всичко това се следи от телевизионни камери и се предава на живо срещу крупна сума гущерчета на избрана публика. Нещо такова може да се види и в класическия филм с Арнолд Шварценегер “Бягащият мъж”.

Подобна идея е залегнала и в играта Manhunt. Ще се превъплътите в ролята на сериен убиец, осъден на смърт и уж публично изпържен на електрическия стол. Но екзекуцията, предадена на живо по 150 кабелни телевизии, всъщност е фалшива. Нашият човек е запазен жив, за да участва в една странна игра, в която залогът е свободата и оцеляването му. Поставен под постоянно наблюдение на телевизионни камери, ще трябва да си проправите път сред няколкото банди в града, да оцелеете и ако сте си свършили работата добре – да заживеете мирно и тихо оттам нататък. Казано с други думи – вие сте зайчето, а те са ловците. Като основна атракция в шоуто, единственият начин да прогресирате е да убивате. Брутално, психарски, извергски, кърваво. Колкото сте по-издивели, толкова повече ви се радва публиката, толкова и по-близо се придвижвате до финала.

Поглед отвътре

Ок, играта е психарска. Наистина, води се Stealth shooter, но единственото общо между нея и например Splinter Cell е фактът, че можете да се криете, ставайки почти невидими за очите на враговете. Както и че абсолютно всеки може да ви свитне масълцето абсолютно сам, а ако си намери помощник – вече сте обречен. Ще трябва да убивате – много и без мисъл. Това е основното ви мото. Няма глупости като спасяване на света или нещо подобно. Единственото ценно нещо за вас е собствената ви кожа. Пригответе се да извадите наяве най-мрачните черти на характера си, докато играете. Досега не бях попадал на заглавие, което да разчита само на едно-единствено нещо, за да достави удоволствие на играещия – безгранична бруталност. Предполагам, че до няколко месеца ще забранят Manhunt в повечето европейски страни (за САЩ, ако няма изнасилвания на деца и домашни животни, винаги всичко е ок:)). И да си призная честно – има защо. И преди да сте ми подвикнали “Pussy”, нека споделя, че играта е тежко психическо преживяване. Не смятам, че съм със слаб стомах, но дори и на мен след 2 часа зад компютъра ми се прииска да си почина малко от цялото това насилие. Защото всичко, което се случва в Manhunt, е стряскащо реалистично. Виждаш неща, за които само си чел по криминалните хроники на вестниците. Дребното подозрение, че всички гадости се случват в тъмните улички на големите градове, бавно назрява до сигурност. Без да искаш, припомняш си точно къде живееш, и всички блудкави и розови представи, които съзнанието ти сам`о поставя пред очите ти, за да те спаси от мрачната действителност, рухват като стъклена витрина, уцелена със забита тухла точно в средата.

Усети злото

Подобно на Grand Theft Auto, ще следите героя си и действията му в перспектива от трето лице. Така е и най-удобно от гледна точка на геймплея. На даденото ниво винаги ще преследвате някаква цел, а между вас и нея седят членовете на поредната улична банда, с които ще трябва да се разправите. Тъкмо тук е есенцията на играта – в разнообразните начини за убийството им. Можете с боен вик да се впуснете в атака, нанасяйки тупалки с юмруци или някое от многото оръжия. И все пак това рано или късно със сигурност ще доведе до смъртта ви.

Другият вариант е коварно да екзекутирате опонентите от засада. По този начин, освен че с малко късмет ще останете непокътнат до самия край, ще спечелите още две неща. Първото е брутална визия на начините, по които умъртвявате. Вторoто са бонус точки, отключващи интересни картинки от създаването на играта. Внимателното и безшумно придвижване са важни и защото нямате право да се записвате по всяко време. На определени точки из нивото има касетки, които служат за save point. Постоянно в ушите си ще чувате гласа на режисьора – мистериозна фигура, която води цялото

извратено шоу...

Но да се върнем към екзекуциите. След втория Blood Omen, това е играта, която в максимална степен издига насилието до култов статус. Издебвайки някого в гръб и задържайки продължително някой от бутоните на мишката, ще можете да извършите една от трите варианта на екзекуции, които позволява даденото оръжие.

Колкото повече време се набирате зад гърба на противника, толкова по-пищна и брутална е смъртта му.

Някои от вразите ви са позиционирани така, че да можете да минете по фланга и да им излезете в засада. Други обаче са мобилни или застанали точно пред изхода. В такъв случай можете да ги привлечете, почуквайки по стените, ритайки кофи, хвърляйки бутилка или тухла или... нечия отрязана глава. Да, точно така – чутурата на тъпото копеле, което заклахте преди три минути с мачетето.

С найлоново пликчена главата...

Предметите в играта се делят на три типа: оръжия, от които можете да носите само по едно, предмети за умъртвяване, които използвате еднократно и предмети за примамка (тухли, бутилки и т.н. нещица, привличащи внимание). Всяко от тях е предназначено да доставя болка и съмнително удоволствие за вас. Неведнъж се стрясках от начина, по който например се използва найлоновото пликче или парче стъкло. Но сцената, в която с батата започвате да душите нещастника пред вас, поваляте го на колене и му отвинтвате главата, разпръсквайки съдържанието й по цялата стена, ме остави безмълвен и невярващ на това, което виждах. Малко по-късно с парче стъкло избодох очите на поредната ми жертвичка.
Знаете ли също така, че със сатърче или мачете не можете да отсечете глава с един замах? Трябват ви няколко удара. И ако почнете от гърлото, а не от тила, жертвата ще е още жива след първия удар. За вас не знам, но изглежда от Rockstar го знаят. Има и огнестрелни оръжия, почвайки от строителния пистолет за пирони и стигайки до снайперски пушки. Те наистина ви дават предимство, но ви лишават от възможността да извършвате екзекуции и да гледкате извратени способи за убиване. Доста често предпочитах да съм с вярното си мачете, отколкото с револвера.

Градчето на ужаса

Нивата са доста големи и смислено моделирани. След известна практика ще забележете, че почти няма локации без удобни сенчести местенца, от които да дебнете. Основната част от геймплея се състои именно от почукване по стената, издебване на изрода, дошъл да провери за какво става въпрос, и неговата екзекуция.

Интересно е как е подходено от дизайнерска гледна точка. Всяко едно ниво Manhunt  залага на нов елемент, точно когато започнете да се отегчавате от него и тънките пръсти на скуката започват да се прокрадват към съзнанието ви. Първите няколко мисии например разчитат единствено на желанието ви за смърт, за да прогресирате. Дори нямате някаква определена цел – просто трябва да стигнете до края на нивото. Малко по-късно, когато започвате да се замисляте дали това ви се прави цяла нощ, се появява новата ви задача – да спасите семейството си. Минавайки и това, пак се прокрадва съмнение: до края ли ще почуквам по стени и ще чакам врага в сенките? В този момент на сцената излизат огнестрелните оръжия и по-умните гадове. Всички номера, научени в предните мисии, вече не вършат работа – ще трябва да научавате нови похвати в движение.

Противниците ви са сравнително интелигентни, но си имат определен модел на поведение и определена зона, която да пазят. Наистина всяка банда си има собствени методи, но след известно време им свиквате и започвате да си ги гърчите, както си искате. Най-често противниците застават точно пред сянката, в която сте се спотаили, мрънкат си малко под носа или ви псуват. След това примамливо обръщат гръб и бавно се заклатушкват в посоката, от която са дошли. Точно в този момент ги издебвате и екзекутирате. Повтаряте упражнението, докато ви омръзне, а това едва ли ще стане твърде бързо. Ако ги свалите с шутове на земята, гадовете започват да се молят за живота си. Всъщност първите няколко мисии вие се чувствате ловеца. Нещата коренно се променят към края – ще трябва да пипате бавно и внимателно, а гледката на труп няма да шашва и плаши вашите душмани, а само ще ги настървява още повече.

За рисковете на живото предаване...

Играта е с подобрен енджин на GTA. Този път обаче няма нужда да се изрисува цял град и по тази причина системните изисквания, за да играете Manhunt с максимални детайли, падат. Ще се сблъскате и с ефекта на телевизионно предаване – зърнеста и потрепваща картина, но в добрия смисъл (т.е. не иде реч за гаден конзолен порт). Смъртните анимации, прекарани през друг филтър, симулиращ стационарна камера. Но въпреки всички тези подобрения енджинът си остава застаряващ. Все пак не e индикация за предстоящ ъпгрейд, каквато беше например графичната машина на Far Cry. Гласът на водещия пък доста напомня този на снайпериста от “Телефонна клопка” – гаден, мръснишки, подкупващ.
Актьорът, направил озвучението, може да постигне кариера в Холивуд, специализирайки ролички на серийни убийци и социопати.

Истината е, че не се наемам да преценя дали играта е добра или не. Да, за Stealth shooter е на много добро ниво. Не това обаче е истинската й същност. И със сигурност ще остане в историята на гейминга с невероятната си скандалност и евентуално – с високите продажби.
Определено не я препоръчвам и на по-младите от вас. След няколкото дни тестване неведнъж ми се прииска да отвинтя главата на някой с бата или да го му кръцна гръкляна със струна от пиано. Толкова първично беше това желание, че едва се удържах. А, както знаете, самоконтролът не е най-характерната черта на тийнейджърите. :) 

 
системни изисквания
Pentium 1 GHz, 192 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Watch_Dogs - видео ревю 149
Star Wars: The Force Unleashed II 125
Tomb Raider 101
The First Templar 91
Assassin's Creed: Revelations 90
Darksiders 2 87
Assassin's Creed 2 81
Grand Theft Auto V - Втори поглед 80
Prince of Persia: The Forgotten Sands 80
Assassin's Creed III 80