Majesty 2: The Fantasy Kingdom Sim

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 23 сеп. 2009

Ех, златни години бяха с Majesty. Все още си спомням дните и нощите, които прекарвах в залъгване на поданиците си да ходят и да убият ония трол в гората, който тормозеше селяните ми. 1000 жълтици струват ли си? За алчните ми войници – да. Това беше определено нестандартна за времето си концепция – да нямаш пряк контрол на своите единици, а да се опитваш да ги караш да изпълнят нещо срещу съответното заплащане. Кой по дяволите обаче чака девет години, за да възкреси една от най-оригиналните стратегии, излизали някога? Вече няма значение, защото продължението е тук!

Една страшна история

От събитията в първата част са минали няколко века. Дълго време всичко в Ардания си остава тихо, без шум и сътресения. Злото си стои у дома и така година след година. Всеки велик лидер редовно е “почесвал” чувството си за собствена значимост и редовно е подрязвал крилата на страшните дракони, размествал е костите на въстаналите скелети и въобще е “поуспокоявал” немирните. В крайна сметка злото съвсем е изчезнало и животът е станал доста странен – смъртта е безславна, а животът – протяжен, скучен и ленив. Когато Леонард става владетел, той трябва да намери някакво решение. И той не се отчайва, а потърсва малко зло там, където е най-логично да го намери – в ада. Леонард призовава само едно страшно чудовище, което обаче не пожелава никога да си тръгне и започва да убива всеки, който не е съгласен с неговото присъствие. И в крайна сметка последният несъгласен се оказва, че е вашият главен герой. Ето как вие ще трябва да изчистите Ардания от злото и да докажете, че по-добър лидер от вас тази велика земя никога не е имала.

Геймплей

На пръв поглед той не се е променил особено от първата част. Зарежда се мисия, а вие започвате със самотен замък, в който е ситуирана и столицата ви. Хазната ви е скромна – две-три хиляди жълтици. И както преди десетина години, първата ви задача ще е да създадете гилдии. Още преди средата на кампанията вече ще имате достъп до всички постройки, така че от вашата стратегия ще зависи и добрият изход на мисията. Героите ярко се отличават един от друг, точно като в ролева игра – воинът, магът и рейнджърът имат коренно различни показатели за сила на атаката, количество на здравето, броня и т.н. Когато изпратите военна единица някъде, поставяйки боен или разузнавателен флаг например, по пътя си тя ще се срещне с най-различни вражески същества, сред които и самите диви обитатели на гората – мечки или вълци.

Видовете войска си имат и характер – стрелците например обичат непроходните и мочурливи терени, където бродят диви зверове, а послушниците предпочитат да щъкат из населените територии, където могат да упражняват лечителските си способности. Те също така обичат да са недалеч от краля, за да се втурнат първи да защитят двореца при заплаха, особено пък ако е нападнат от неживи създания. По принцип няма правило за изграждане на добра тактика. Важно е да изпробвате

разнообразни подходи за преминаване на нивото

– героите често загиват, опитвайки се да изпълнят вашите поръчения, чудовища нападат отвсякъде, а вие запомнете едно – поне за пари не се стискайте! Целта оправдава средствата. Все пак има известен баланс по отношение на трудностите с героите и той идва от селяните – те, независимо от липсата на заплати, лошо време и тълпи прииждащи и изяждащи ги чудовища, изглежда искат да работят без да се оплакват и изграждат, ремонтират и поправят сгради безропотно и абсолютно добросъвестно. 

В началото на играта силно ще пострадате от ранните атаки на вълците. Те ще си похапват от ценните ви магове, а вие няма да можете нищо да направите. Затова вместо магове или воини, вие трябва да си направите гилдия на стрелци. За тях глутница вълци не са заплаха, а просто дивеч, когото те отстрелват с удоволствие и лекота. А имайте предвид, че най-добрите решения са възможни, когато комбинирате представители на различни гилдии – стрелец и воин са перфектни за близък бой например.

Важна е и атмосферата на кралството – героите носят артефакти, надяват се на добри брони… Ето защо трябва навреме да сте построили пазар, алхимически магазин или ковачница. Ако не сте играли първата част, сигурно ще се учудите, че се бием срещу свободно скитащи чудовища, които не са обединени в един общ мозъчен тръст.

Освен взаимодействията между героите е предвидено и те да могат да се съберат в група от четири приключенци, като за целта трябва да направят няколко прости неща – да се съюзят, да построят и ъпгрейднат механа и да си изберат лидер. Освен гилдии обаче има и храмове. В тях можете да наемате силни и добре обучени герои, с които да атакувате елита. Но това може да стане чак след няколко ъпгрейда на замъка, а и да се построи храм не е толкова евтино.

Можете да превърнете обикновен герой и в храмов. Ако имате рейнджър от 12 ниво и сте построили храм на Хелиос, вместо да наемате бойци за него, плащате пари и превръщате единицата си в стрелец на Хелиос от 12 ниво. Чисто и просто. Има и кралски заклинания –

те се използват за спешни случаи

и сред тях са лечение, призоваване на мълния, бърз ремонт на сградата, а най-скъпо е възкресението от гроба. В тази магия най-лесно ще извадите от трапа новите воини, докато за ветераните с клас и ранг доста ще се озорите.     

Играта ми допадна изключително много. В класическия й фентъзи свят вашите герои пътешестват по неизследвани територии, откриват чудновати и непознати земи, сражават се с ужасни чудовища, рискуват живота си в името на свой събрат, намират по картата вълшебни сандъци със злато, а когато са ранени, една от функциите, която като владетел ще овладеете, е лечението от разстояние. Така, без дори да виждате къде по картата в момента се намира вашият човек, вие ще може да го церите дистанционно, само като каствате магията на прозорчето в горната дясна част на екрана, където виждате неговия статус. Играта има нова система на храмовете, нови знамена и нови начини на групиране. Предишните две заповеди – проучи и унищожи – сега са допълнени с още две: защита – принуждава единиците да се навъртат около посочената област или предмет; а четвъртият указ забранява посещение на дадено място – примерно драконовото леговище.

Графиката е чудесна и ефектите са много приятни и добре обмислени. Има много грандиозни моменти – като например сражение с гигантски циклоп – които могат да ви оставят без дъх, когато с едно движение от ръката на страшилището вашият лидер бъде запратен на порядъчно разстояние.

С други думи – втората част не е просто леко модифицирана игра със съвременна графика, не. Тя е силно изменена, като е оставена основната идея, но подобренията са функционални и перфектно организирани. Свалям шапка и ви желая приятни моменти с това шарено и емоционално приключение!

Автор: Свилен Енев