Mad Trax

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 25 фев. 1999

Различни са критериите, според които дадена игра може да бъде определена като много добра или посредствена. Важни са както графиката и звуковите ефекти, фантазията и чувството за хумор на авторите, така и добрата маркетингова стратегия, но те не са достатъчни да обяснят цялостното удоволствие от играта, което в крайна сметка ще накара потребителя да похарчи за нея някой долар или просто да я отмине с презрение. В тази връзка ми е трудно да кажа какво би могло да накара редовия и разглезен през последните месеци от всевъзможни визуални благини геймър да се задържи повече от петнайсетина-двадесет минути пред компютъра с Mad Trax.

Новата творба на френската фирма Rayland Interactive е поредната игра, в която ще се сблъскате със странни представи за автомобилните състезания на бъдещето.

В случая на разположение имате осем еднакво ръбести на външен вид “хлебаркомобила” (адски приличат на хлебарки!) с интересни имена като “rind05”, “pep40”, “zz10” и т. н. Но освен външната им прилика, няма никаква разлика и в характеристиките им – т. е. ще имате уникалната възможност да карате

еднакво грозни, еднакво бързи и еднакво лесни

за управление коли, които за сметка на това са много устойчиви на всякакви външни влияния. Ако имате голямо желание, налице е възможността да направите вашето возило по-тромаво, по-бавно, по-трудно за управление и т. н., което няма голям смисъл, защото ефектът от тези промени е почти нулев. Утехата ще намерите на сайта на фирмата-производител – оттам ще можете в скоро време да си свалите нови коли – сигурно си представяте как ще изглеждат 🙂 Колите са доста маневрени и лесни за управление, но това не помага особено в надпреварата, защото вашите опоненти прибягват до мръсни трикове, за които ще стане дума след малко.

Не случайно играта е кръстена Mad Trax. Пистите (10 на брой), по които ще се движите, са изключително приятна и запомняща се гледка, но в крайна сметка това е екшън-игра и съзерцаването на красиви пейзажи обикновено не води до успех в този жанр. Имената на пистите (“Kezaq”, “Hdasz” и др.) са също така забавни, както и тези на превозните средства. За радост релефът им е доста разнообразен, така че ви чакат множество скокове, лупинги и остри завои, в които ще видите какво може вашият “хлебаркомобил”.

В Mad Trax имате възможност да поставите рекорд за време, можете да се състезавате на единична писта по ваш избор или да участвате в шампионат на всички писти. Не споменавам вълшебната дума “multiplayer” – просто такъв няма. За сметка на това ще можете да се насладите на игра за двама на един компютър, наречена дуел, която е с доста съмнителни качества от гледна точка на удоволствието и не може да замести истинската надпревара в мрежа със 7-8 истински опоненти.

Освен това разполагате с оръжия, но не по всяко време, а ще трябва да си ги намирате на определени места по трасетата под формата на различни Pick-ups – 3 на брой – самонасочващи се, неуправляеми ракети и мини. По същия начин ще се сдобивате и с други екстри като реактивен двигател и броня, която ще ви спаси от озлобените противници зад вас. Неприятното е, че не може да вземате повече от един Pick-up наведнъж, така че се налага добре да си направите сметката кога какво ви трябва, а идеята да направите една обиколка на пистата, да се въоръжите до зъби и да разбиете цялата останала пасмина просто я забравете. Още повече, че превозните средства, с които разполагате вие и компютърните ви опоненти, са трудно разрушими и се държат изключително устойчиво на пътя. Единственото нещо, което може да постигнете с и без това оскъдното въоръжение, е да преобърнете противника пред вас с някоя ракета и да се надявате да успеете да се откъснете достатъчно, така че да не ви се случи веднага след това същото. В този смисъл искам да отбележа, че Mad Trax е от игрите, в които не е от особена полза да се опитвате да водите непрекъснато колоната, защото компютърните опоненти използват и най-малката възможност да ви разкажат играта с ракети. Доста по-изгодна тактика е да се дебне от втора позиция, а челните места да се атакуват чак по време на последната обиколка.

Системните изисквания също са доста забавни! От всички възможни 3D-ускорители програмистите са избрали да поддържат

само Matrox G200 и Voodoo

(всички модели). Това доста странно обстоятелство ме навежда на мисълта, че целта на Rayland Interactive е била преди всичко да се създаде игра, която да представя чудесните графични възможности на гореспоменатите карти, но не и да се представи на геймъра продукт, който ще го грабне с нещо друго. Вероятно това е и причината за липсата на какъвто и да е било софтуерен режим и за любопитните бъгове при използването на всякакви други 3D-ускорители. Неща като внезапно изчезващи писти или любимото гмуркане в околните текстури са често срещано явление и правят смислената игра почти невъзможна.

А иначе за собствениците на гореспоменатите 3D-карти Mad Trax си остава едно доста прилично направено 3D-рали, което предлага бомбастична графика и не дотам изпипан геймплей.

Автор: Владислав Маринов