facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
MDK 2
Ревю | 21.07.2000 | автор: Пеню Дачев


оценка:
Производител:
BioWare
Издател:
Interplay Entertainment
Жанр:
Екшън
Платформа:
PC
сайт на играта »

Ако сте фен на комикси като мен, сигурно сте срещали наред със Spiderman, Batman, MegaMan и странния комикс за кучето с четири ръце и два крака Мах, шантавия доктор Dr. Fluke Hawkins и птичеглавия Kurt, или иначе казано MDK. От него се ражда играта наречена също MDK, но в по-известен превод е Murder, Death, Kill :))). Това е бащата на играта, за която става дума, но без да сте ги видели трудно ще вникнете във втората част. Иначе казано:

Малко  предистория

Имало едно време, по някое време, един Dr. Fluke Hawkins, които бил с леко ексцентрични виждания за медицината. Той си имал помощник на име Kurt, които пък бил неуспял студент пак по медицина и куче полубасет-полусанбернар на име Мах. Покрай ексцентризма си докторът е отритнат от медицинските среди като смотаняк и куку и му се забранява да работи, което пък го принуждава да купи космическия кораб “Jim Dandy”, с който се оттегля в далечна орбита около земята, където продължава да работи на спокойствие и да чака реабилититация от обществото (f*c* the society, бих казал аз, оставайки в космоса:).

След години, когато Мах почива от стaрост, Dr. Fluke Hawkins прави поредния си шашав опит и го съживява, присажда му още 2 крака и след генетична магария, го научава да ходи, говори, дори да пуши хавански пури, както и други екстри. Един вид си произвежда “най-добрия приятел и помощник на човека”:-). Годините се нижат една след друга и Dr. Fluke Hawkins продължава да работи по своите странни проекти, между които е и налудничавият костюм “Coil Suit”, с вградени пистолет, картечница, снайпер и странен летателен апарат.

Meждувременно започва да става нещо интересно с Космоса, които ни oбкръжава: космическите енергии започват да се държат странно и меко казано се активират около земята ни. Дотук нищо необикновено, но когато тези енергии се оказват магистрала за нашествие на гадини с неизвестен произход, странно чувство за хумор и желание за победа, положението става неудържимо. Първи с нашествениците се срещат приятелите от групата MDK, защото те са в орбита на земята. И, както се досещате, нашето момче Kurt навлича гореспоменатия костюм и заминава да громи гадовете, kоито пристигат на вълни, накачулени по корабите си. Той успява да спаси села, градове, паланки и държави, разбира се, но втора инвазия, по-зла, по-голяма и по-стръвна от предишната залива същата тази наша изстрадала земя.

Еmergency on Planet Earth!

Taka започва МDK2. След интрото, в което Доктора праща Кurt да оправя мазалото, започва най-най-най-интересното приключение в света на компютрите, което съм срещал. Еxcuse ме, Rinn, sorry, Аrокh, но си е истина. Като се заиграете, ще разберете за какво говоря. Самото интро въвежда толкова добре и плавно в играта, с такъв плам и желание Доктора ви научава или подсеща за екстрите, с които разполагате и коя за какво се ползва, че човек не усеща как се е заиграл – аз лично умрях два пъти докато захапя, че вече играя.

Самата игра е хем много сериозна, хем е бъкана с майтапи и зевзешки закачки. Комбинацията от тунелен пуцалник, със същия, но на огромни отворени пространства, и хитрите, нелесно разрешими куестове, допълнени с безумните пърдящи, кихащи  и подсмърчащи гадини правят изиграването й задължително за всеки уважаващ се геймър. Гейовете по-добре да не я почват! Не, че нямат какво да видят, но защо въобще да ги има? :).

Всяко от осемте нива е абсолютно самосиндикално и уникално и като геймплей, и като архитектура. Редуват се eкшън с куест, пак екшън, но с доза fun, и пак, и пак, и пак... А това, че можете да играете последователно с всеки от персонажите, праща играта на ново, почти недостигано досега ниво. Кurt играе агресивно и нападателно, има снайпер, без който не се минават определени части от поднивата. Мах е не по-малко агресивен, но и доста хитър, а Доктора си е истински учен: може от водопроводни тръби и електрически кабел да направи стълба (смятайте го за подсказване), но не го бива много-много в битките. На всеки се налага да играе със силните и слабите си страни. И за всеки герой има по малко куест и екшън, омесени, с цел да не ви стане скучно, което ви обещавам. По нивата има тук-там по някоя дупка със съблазнителнo пробляскваща “?” над нея. Ако решите да видите какво има вътре, ви препоръчвам Save преди това. Понякога има оръжие или живот, но понякога изскача боксова ръкавица на пружина и ви праща на пода с двадесет процента живот по-малко. И това е на принципа на абсолютната случайност. Be careful!

За големината на нивата един от дизайнерите им казва скромно: “Първо и второ ниво, ако ги мащабираме до реални размери би трябвало да са по около сто-сто и петдесет квадратни километра! Останалите са по-големи”. Но не големината им е важна.

Геймплеят има значение!

Кое да е от тях може да претендира за наградата “Level of the Millennium”, ако имаше такава. Моят личен проблем беше шесто ниво, но с колективен труд и ум и заедно с Деси, го минахме за 2 вечери. Интересно направени, пълни с изненади и феномени и разни гадове и гадинки. Като стана дума за врагове съм длъжен да отбележа, че за мен те се делят на 3 основни, но yсловни вида – живи, като например Bottrocks, Ultrabottrocks, Shwang, Mantaray, Grunt & Co., не толкова живи с представители Samsmite и BadMax, едни светещи стрелящи топки и извънземноядното растение Kermit, което срещнах на средата на първото ниво с Доктора. Това много условно. Но от която и група да са те, авторите са ги дарили с много интелект, страшен външен вид и уникално чувство за хумор. Няма да забравя как, докато се мъчех с Мах да скачам по едни реещи се платформи, тумба извънземни, добре скрити под бронираното стъкло на корабчето си, викаха “Bravо!” на моите успешни опити и “У-у-у-у”, на не толкова успешните... А и танцът, който трябваше да изиграя за да продължа по нивото, си беше ултрастранна идея (пак подсказах)... На домашните любимци също е обърнато необходимото внимание: малката, но полезна рибка Chuckleberryfin, спасяваща положението из едни подводни коридори (и това смятайте за подсказване). А и сферичния й аквариум свърши работа...

Освен че през цялата игра отървавате света от врагове, сюжет, изтъркан като подметка на просяк, спящ само и основно в Парка на Свободата, ви се налага да спасявате Kurt с Max, после Мах с Доктора. Идея, която внася невиждана свежест и допълнителна тръпка.

Хващам се на бас, че човекът, правил клавишната подредба, е фен на Quake I, II  или III – тя е едно към едно с най-популярната и удобна такава за този тип игри.

Графичната-звуковата част е също само за възхвала. Единственото задължително условие е да имате Оpen-GL карта. Оттук нататък колкото повече, толкова по-добре, но бъдете спокойни, дори ако сте с Р200 и 32 RAM – играта ще тръгне на 640х480. А при колегата ми Дърпатов при 1024х768, 16-битов цвят и всички екстри кадрите са около 60!

Да живее ТNT2!

Проблеми и с VooDoo чипсет не се споменаваха никъде. Meнюто за пускане на играта е едно от най-културните, появявали се на бял свят: след като настроите всичко си има бутончето “Теst Settings”, което пуска деморежим, в който ви показва кадрите в секунда, полз-ването на процесора и други подробности, а при натискане на Esc дава и средна стойност. Има вградена поддръжка на Hardware TL и 3D Sound, така че ако имате ТNT2 и SB Live!, се пригответе за дигитален оргазъм. Резолюциите са до 1600х1200, но за тях прочетох следното изказване на един форум за MDK2: “... А на моето РС при 1600х1200 MDK2 си върви като за световно, дава 54 кадъра...”, а малко по-надолу беше споменато и РС-то: “... dual P III 550, 512 RAM, Asus TNT2 32 MB... I’m just a 3D artist...” Скромно нали?:))).
Единственото, което се среща като проблем, е с 32-битовия цвят – кадрите падат главоломно, като акциите на Sega, но се работи по patch за целта и в момента, в който четете статията, би трябвало да е готов. Не можах да намеря приятел с Sega Dre-amcast, за да пробвам как е там играта, но май е доста по-зле като визия и една и съща като геймплей. Разликата може би е, че за Sega има cheats, при РС – не, засега, но със Save Game e обратно. А най-интересното идва, когато решите да проверите как става играта за повече от един човек. Отговорът е :

Няма мултиплейър!

Няма и да има!

Обаче ако питате мен не ми и трябва! Играта е прекрасна и без него. Аз лично съм за, а имайки предвид ерата на мултиплейъра и оn-line игрите, това прави MDK2 още по-различна, уникална, приятна и изненадваща, направо да си го кажа:

Задължителна!

Поне пробвайте демото, но си заделете парите и за цялата игра още отсега. Стига да не страдате от мултиплейър мания. И да си падате по игри, пълни с екшън, fun и здраво мислене, жанр, за който аз мислех, че е умрял. Но не е за щастие.

P.S. Еx, ako и МDK3 излезе след около половин година, просто върхът! 

 
системни изисквания
P200, 64 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Mortal Kombat Komplete Edition 207
Mass Effect 2 96
Prototype 86
Dead Space 3 80
Dark Souls II - видео ревю 72
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
DmC Devil May Cry 66
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58