Lost Empire: Immortals

По-голямо не винаги означава по-добро, както ще се опита да ни убеди и колегата Панайотов на някоя от съседните страници. Това важи с пълна сила за най-новото попълнение към 4Х жанра Lost Empire: Immortals, която е толкова обширна и дълбока, че преспокойно можете да се удавите в нея.

Титанична перспектива

Накратко казано, играта е огромна. Ама много. 4Х стратегиите по принцип не се славят с възможностите да бъдат изиграни на един дъх, но Lost Empire е действително смазваща в това отношение. Когато попаднете на джитка, в която най-малките карти съдържат стотици звездни системи, а максималният брой звезди е 5000, веднага ви става ясно, че този продукт е само за ценители. Проблемът обаче не е в епичните мащаби на игралното поле, а в цялостната безинтересност на случващото се. Историята е доста плоска и надали ще ви послужи като мотивация, за да продължавате да играете. Общо взето две безсмъртни същества използват шест раси, за да воюват помежду си. Вие поемате контрола над една от тези раси и това е целият сюжет.

Освен адски огромна, играта е и доста трудна. Ще трябва да постигнете задоволителен баланс между събирането на ресурси, строежа на нови космически кораби и изследването на нови технологии. За всичко това ще са ви необходими не час или два – мислете по-скоро за цяла седмица (особено при по-големите галактики), само докато изправите икономиката си на крака. Наистина е малко потискащо, когато осъзнаете, че сте завладели над петдесет планети, а контролирате миниатюрна част от сектора и същинската надпревара едва сега започва. Дървото с технологиите, които можете да изследвате, не отстъпва на цялостната дълбочина – всеки ъпгрейд подобрява дадено нещо в много малка степен и ще трябва да изучите същите неща доста пъти, за да постигнете някакъв видим резултат.

В корабостроителницата

Една от позитивните черти на заглавието е, че можете да променяте дизайна на космическите си кораби и да ги преправяте по свое желание, например можете да замените ударна сила за далекобойност и т.н. От друга страна цялото удоволствие от това се губи, когато разберете, че не можете да водите битките си сами. Те се провеждат автоматично от компютъра и вие можете единствено да ги гледате “на повторение”, но не и да се намесвате в тях. Единственото, което има значение, е как сте проектирали корабите и каква бройка притежавате.

На техническия фронт играта също не блести. Да, галактиките са внушителни, но просто защото са големи, а не защото са добре направени. Има известен “уааау”-фактор, когато отдалечите максимално камерата и осъзнаете, че хилядите бели точки, които виждате, са планети, но когато я приближите, гледката е далеч от съвременните стандарти. По време на битка положението е сходно – корабите не са особено добре моделирани и приличат на различни прости геометрични форми, основно конуси. Общо взето можете да си помислите, че управлявате таблица в Excel, вместо галактическа империя. Звукът е на средно ниво, доколкото го има. Главно ще чувате фоновата музика, колкото да не е без хич, а звуците на лазери, експлозии и други такива са глухи и неубедителни.

Тази игра ще допадне само на най-хардкор феновете на жанра, но дори това не е сигурно, защото напоследък има доста 4Х игри, между които да избират любителите. Основният плюс на играта – гаргантюанските й размери, уви, се превръща в нейния основен негатив, когато осъзнаете, че освен да водите статистика, друго съществено в нея няма какво да правите.

Автор: Пламен Димитров