Loco Mania

Тиха мартенска вечер. София… или не съвсем. Така де, кой всъщност знае кое от всичките села наоколо вече се води квартал. Както и да е – следите идеята за красната селска идилийка, която цари в атмосферата. Щурчетата не циририкат, защото са прекалено заети да уважават щуркините, love is in the air, и след секс не е хубаво да се пие безалкохолно. Пак се отвлякох. Та, някъде из полето между града и паланките плахо пламъче светлина се опитва да пробие злокобния мрак. Вълци отдавна няма в околността и това убива от драматичността.

В охлузена бетонна къщичка, полузаспал мъжага, в мазен и прокъсан потник, отпива от голямо шише нискоалкохолен буламач и слуша Моцарт… да бе, чалгата си дъни от колоните и дебилията е пълна. По едно време пичът се изправя, с вяла стъпка се изнася от топлата си бърлога, с мощно оригване и скромно подрапване на багажерията се запътва към съседната барака в която има… една ръчка. Дърпа ръчката. Усетихте ли съспенса, градивното напрежение, ТРИЛЪРА. Падат едни ми ти заграждения, просветват светлинки, лудницата е пълна. Отдавна сдухала се сирена каканиже тихичко и заглушава радиото. След 5 минути влакът е отминал, и всичко пак е спокойно.

Реално

Ето тук е моментът да напиша:”Игра с влакчета, правите се на диспечер, на десетата минута тръпката се губи и решавате да се застреляте!”. Но, не! Аз съм професионалист (или поне така ми се иска да мисля), а както се казва – “Лесно се пише за готини игри, трудно е да се спретне хубав материал по калпаво заглавие”. Уви, отделеното ми място е доста малко, за да разчленя заглавието сегмент по сегмент, за да го сравня с Train Tycoon-ите. Или пък да се впусна в превъзнасяне на красивата тридименсионна графика, върнала ме в приятен пристъп на меланхолични спомени за зората на видеоускорителите.

Хей, нека си поговорим за звука. Ей-богу – толкова много свирки, дори в Playboy The Mansion няма. Ако си затворите очите аха-аха и можете да си представите, че заглавието на играта не се отнася до железопътните машинки, а за мач на Локо СФ и уникалната им агитка.

Всъщност дейността ви се свежда до разместване на превключватели по жепе трасетата, с цел ориентиране на влакчетата от точка “А” до точка “Накоймупуказанякаквиточки”. Колкото по-бързо разгадаете правилната комбинация, толкова повече точки. Колкото повече точки, толкова по-голям шанс да отворите следващата карта (точките станаха заплашително много в последните няколко изречения). Те са общо 12, но това го знам от Интернет, нямах сили да довърша повече от две… скука бе хора, разберете ме! На всичкото отгоре не мога да намеря тръпката в цялата тази история. За това и първото което ми идва на акъла, като се спомене железопътен диспечер е гореописаната картинка, а не Супер Любо, правещ дебилни рекламни клипове в прелеза на Искърското дефиле.

Просто няма тръпка…

а ако някой намери мания в цялото това нещо, не бих желал да го срещна сам на тъмна уличка.

За първи опит на някакво тотално неизвестно чешко студио – става. И все пак, замислете се – ако толкова ви се играе нещо шашаво и с влакчета – вижте каталога на Gramis, ако пък искате нещо по-сериозно, пак със същите машинки – има си тайкуни. Така че не си губете времето с Loco Mania, а ако вече някой ви я е подарил – вижте дали не се изхилил ехидно, след като го е направил.

Автор: Георги Панайотов