Lock On – Mоdern Air Combat

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 09 фев. 2004

 Руската гейминдустрия е странна птица. Повечето игри, произхождащи от степите на славянските братушки, са или твърде посредствени или твърде ирационални за леко вдървените западни представи. Единствената групичка, която разбива своеобразния кръг, са авиосимулаторите. За последните няколко лета едни от най-добрите хардкор изпълнения от подобен род са несъмнено произведени от поданиците на Путин. Сериите Ил-2 и Flanker предложиха не само красота, но и прилично реална възможност за управление на цяло стадо самолети. Другият положителен мотив на този специфичен тип продукти бе – а и все още е – сравнителното постоянство. Въпреки че предоставените заглавия са малко, пресните попълнения идват на относително равни интервали.

Е, последният представител на кохортата плъзнал по света е настоящата геймка:

Lock On – Mоdern Air Combat

Основната нишка на новия симулатор е умерено фантасмагорична и къса. Според историята в близкото бъдеще Руската федерация се сбива с НАТО някъде по източното черноморско крайбрежие… Следва пауза и прекъсване, смислени, подробни сценарии и последващи събития отсъстват. Всичко в играта опира до комплекти съмнително групирани (от режисьорска гледна точка) мисии. Излишни шарении от рода на зли дракони и благородни девици отсъстват. Целите, които се поставят, са прости и ясни. Отделните налични задачки са подредени в просто сиво постапокалиптично меню. Бройката на заложените занимавки не е голяма, но това е компенсирано напълно от възможността за произвеждане на собствени приключения. Стига да има желание, всеки би могъл да разкраси част от картата с каквито си пречки и закачки пожелае. В Lock On няма скрити бонуси, карти и самолети. Всичко е достъпно от самото начало, а до определена степен свободата, която се дава при планирането на полетите, е пълна.

Седем

Самите самолети, които могат да се използват, са седем. От страна на НАТО присъстват ударният А-10 и изтребителите F-15 Eagle и Миг 29А (наличието на СССР машината е лесно обяснимо. Атлантическият пакт получи симпатично количество от тези чудеса като наследство от ГДР и още няколко бивши членки на СИВ). В комплекта на руската авиация пък присъстват Су-27Б, Миг-29А, Миг-29Б, Су-33 и Су-25.

Изключително приятно е, че всяка една от предложените машини е издържана до най-малки подробности. От тапицерията на седалките до полетните характеристики и особености на приложение. Вдребняването е докарано до такова ниво, че в Lock On присъстват и отделни туториали за част от аеропланите.

Между другото, изиграването на повечето от тях е препоръчително. Ако определен индивид се пусне на малко по-високо ниво на трудност, предварителните загрявки ще докажат ползите си.

Реализъм

Целенето на лошите индианци, както и самото реене, изискват предварителни познанства с материята. В основното ниво на трудност и нагоре ракетите и кремъклийките на самолетите са далеч от често срещаните си рамбовски еквиваленти, а противникът е достатъчно умен и мощен. Наред с това Lock On предлага още един важен момент. Геймката е определено един от най-детайлните и реалистично управляеми симулатори за последните няколко месеца. Контролът на машините дори с включени помощни средства представлява сериозно изпитание.
Маневрирането е поставено пред много условни фактори. Играта зачита и прилага всевъзможни параметри, което директно изключва възможността за свободно мяткане. При всеки по-остър завой, изкачване или гмуркане G-тата започват да играят номера. Самолетите започват да се тресат неудържимо, а целият екран почернява или почервенява в зависимост от условията. Дори по леките маневри изискват уместни реакции. Въпреки това всеки от малко по-сериозните любители би останал приятно предразположен. Групичката графични и геймплейски подробности са съчетани прекрасно.

Е, ако трябва да бъда честен, цялата красота на свръхпърхането има едно тежко последствие. Елементите на контрола обхващат изцяло изстрадалите клавиатура и джойстик. Комбинациите от копчета са толкова много, че спокойно могат да се съберат в томче с размерите на Хари Потър. Което и води до откровението, че разучаване на всичките видове кликания отнема повече от мигновен напън на няколко изстрадали неврона. Дори да разпечатате пълния списък с клавиши и вариации, времето, което ще отнеме зазубрянето им, би било озадачаващо много.

Тъмната страна на луната

Lock On има и още една мрачна особеност. Изискванията и поведението на геймката са доста безсрамни. Щайга от по-среден вид, отговаряща на минималните изисквания, би изпитала малки затруднения при джиткането. А за да се пуснат всички детайли и шукаритети, кандидат играчът ще трябва да разполага с нещо наистина мощно.

Е, ако сте от индивидите, разбили касичките за някоя нова видеокарта и повечко RAM, ще може да се насладите на едно красивичко чудо. Изпълнението на картинките в симулатора е доста добро. Кабините на самолетите са изпълнени с всякакви реални винтчета лампички и стрелки. Всичко, което трябва да се движи и свети, го прави при това съвсем на място. Положението при външността на машините е същото. Всички представители са покрити с ясни хубави детайли. Дори наземната настилка си изглежда добре, стига да не прекалявате с бръснещите полети и прекалено критичните мисли.

Допълнително плюсче в цялостен план са и няколко екстра хардкор елемента – добра библиотека, повтаряне на изминалите полети както и обширен мултиплейър. За съжаление се наблюдават и някои западно-буржоазни пропуски. Най-основният е симпатичното количество бъгове, които се разнасят с играта. (За съжаление до момента, в който се пишат тези редове, на бял свят съществува само един пач, който решава едва част от проблемите.)

Over and out

Независимо от няколко дребни пропуски, Lock On съдържа практически всички важни елементи без да досажда с множество странични и ангажиращи детайли. Симулаторът е определено хубав, но не би допаднал чак дотам на масовата публика. Твърде подробното управление и някои от по-реалистичните елементи ще се харесат предимно на един по-тесен кръг фенове.

Автор: Сергей Ганчев