by PC Mania
Аз лично съм учуден, че някой в тази индустрия все още има нахалството да проявява въображение. От десетина (че и повече) години вече любимата мантра на гилдията е „контрол на риска”. Какво ще рече това? Елементарно – колкото по-нова, по-различна и по-нестандартна е една идея, толкова по-голям риск представлява тя за един мултимилионен бюджет. Имаш ли си вече утвърдено „ай пи” („интелектуална собственост”, или в случая „марка”, ако щете), дръж се за него като удавник за сламка. Разбира се, никой не прави това така добре както Electronic Arts, безспорните гурута на тази идеология, но в момента почти няма голям издател, който да разсъждава иначе. Освен Ubi Soft и Sony, може би. Нищо чудно тогава, че Little Big Planet видя бял свят именно изпод крилото на Sony Computer Entertainment. Нищо чудно също, че именно ексклузивните „нови марки” от каталога на японския гигант са на път да спечелят убедително уж безвъзвратно изгубената битка с Microsoft и техния Xbox360.
А сигурно е наистина страхотно да имаш нещо като Little Big Planet сред ексклузивните си заглавия. Игра като тази е идеалната реклама на един пазар, където определено има нужда от проветряване. Достатъчно е да видиш няколко кратки секунди с видео от нея, за да ти светне големият неонов надпис „ОРИГИНАЛНО!!!. И което е още по-хубавото, не става въпрос за оригиналност заради самата оригиналност, а за нещо достъпно и универсално прилепчиво още от първата минута на контакта ти с него.
Жанрът на Little Big Planet всъщност (и противно на очакванията) е адски лесен за идентифициране. Става въпрос за платформър (или „джъмп енд рън”, ако предпочитате) в най-чистата му форма, плюс леки забежки в посока екшън и малко логически загадки за аромат. Играта дори предлага нещо като обяснение за своя налудничав (по един особено сладурски начин) свят. Little Big Planet е мястото, където се събира цялото човешко въображение, генерирано в сънищата и мечтите на хората. То е обитавано от парцалени кукли наречени „sackboy”, които са най-симпатичното нещо, създавано от захарната пръчка насам. Въпросните човечета имат неотразимия чар на най-страхотната колекция от смайлита, за които можете да се сетите, и просто няма как да не ви спечелят за броени секунди за каузата си. Същото важи и за всяко дребно детайлче от уж адски минималистичната визия на Little Big Planet. Нещо подобно се създава само с много, ама много любов и с още повече талант плюс професионализъм.
Но нека се върнем на геймплея на LBP преди да сте решили, че всъщност ви говоря за поредния клип на Coca Cola. Както вече успях да вмъкна сред пороя от суперлативи (какво да се прави – впечатлителен си падам) става дума за почти класическа „бягай и скачай” формула. Нашият приятел Сакбой (нещо като „торбалан” в свободен превод, от „sack” – торба 🙂 ) трябва преодолее серия от джъмп енд рън предизвикателства като разчита на всичко два бутона – X за скок и R1 за хващане и преместване на предмети. Целта е проста – да се премине през нивото в рамките на ограничен брой животи, като междувременно се съберат колкото може повече сини сфери, за да се постигне по-висок резултат. Светът на Little Big Planet e изпълнен и със сериозни препятствия и опасности като електрически ток и огън и симпатягата Торбалан го отнася по всевъзможни начини, кой от кой по-забавни и подкрепени с неочаквано добри за такъв тип игра специални ефекти. Ако разполагате с нужното търпение, из нивата можете да откриете ключове към допълнителни предизвикателства от всевъзможен характер. Като пътуване с въздушен балон, бягство от затвор за животни и битки с пълчища от нинджи например. Все още не съм имал шанса да опитам играта на живо, но вече яко ме сърбят ръцете именно за въпросните предизвикателства, където – както твърдят очевидци – геният на дизайнера на играта се е развихрил без каквито и да било задръжки.
И макар LBP да се играе чудесно и в уединение, всички твърдят в един глас, че истинският купон в това заглавие е кооперативният режим на игра, в който могат да се включат от двама до четири играча. За част от препятствията и логическите загадки дори е необходимо взаимодействието между няколко участници и поне на видео всичко това изглежда като страховит купон.
Оттук се досещам за следващата ключова дума в творението на Media Molecule – общуване. Като се започне от общуването в най-директен смисъл (можете да използвате D-Pad-а, за да изразите четири основни емоции, и аналоговите стикове, за да ръкомахате) и се стигне до неприкритите амбиции на авторите на играта да създадат „къмюнити” от почитатели. Little Big Planet предлага един от най-богатите на възможности едитори за създаване на нива, които някога съм виждал. За разлика от повечето подобни „инструменти”, този в LBP наистина ще ви даде възможността да създадете свое абсолютно пълноценно ниво, което дори да мери сили с кое да е от „оригиналните”, включени в играта. Това, разбира се, е добрата новина. Лошата е, твърдят, че този едитор (изглежда) не бил за всяка уста хапка. Всеобщото мнение по въпроса е, че само една много малка част от феновете ще намерят време и сили да създадат нива с размера и уникалността на тези от оригинала. Аз лично не съм съвсем сигурен по въпроса. По-важното е, че възможността е там, защото едиторът на играта очевидно дава кажи-речи същите шансове, каквито са имали и професионалните дизайнери на нива. Не мисля, че „любителската маса” трябва да бъде подценявана. Освен това – въвлечеш ли е веднъж потребителят в процеса на създаване, пред бъдещето на играта му се откриват наистина безкрайни хоризонти.
Little Big Planet, разбира се, едва ли е без недостатъци (повече за тях ще мога да ви кажа в ревюто на играта). Един от тях е очевидно е сравнително краткото чисто игрово време плюс липсата на сериозно предизвикателство. Ще видим дали е наистина така. Но едва ли смисълът на начинанието, наречено Little Big Planet, е било създаването на безупречната игра, която да угоди на всеки под слънцето. Самият факт, че нещо толкова различно (пък било то и само като визия) се е появило сред лавината от все по-еднакви и все по-бездушни глупости, наречена „развлекателен софтуер”, е наистина показателен. Като добавим, че издател на играта е не кой да е, а един от гигантите в бизнеса, това може би вече казва много. Въпросът е сега дали нашите геймърски сетива вече не са притъпени дотолкова, че да са станали нечувствителни за оригиналността.
Автор: Ивелин Иванов