Line Of Sight: Vietnam

Ако ви е писнало от зима и студове, Line of Sight: Vietnam e за вас. Тази игра ще ви пренесе във влажните тропически гори на Виетнам. Сред дъжда, мъглата, реките и буйната растителност едва ли ще си спомните за студовете в родината. След десетките филми с подобна тематика беше време да се появи и добра игра.

Създателите от nFusion Interactive не са отминали с безразличие безспорния успех на вълната от фронтови екшъни, излезли напоследък. Историята започва в разгара на Виетнамската война. През 1968 г. американската армия назначава млад снайперист в 5-ти корпус на Специалните части (по-известни като “Зелените барети” ), базиран в Nha Tong, Виетнам. Това сте вие – редник Крис Игън. Зачислен сте към SOG (The Studies and Observation Group). През войната SOG е отговорен за тайните операции в съседките на Южен Виетнам територии – Лаос, Камбоджа и Северен Виетнам. Разрешенията за вашите мисии се взимат от най-висшето военно командване. Само ще кажа, че дори Белият дом участва в определянето на вашите задачи. С две думи, вие сте много ценен кадър. Нищо не трябва да се скапе, защото всички разчитат на вас.
Но тук се появява един малко неприятен факт, – в случай, че ви заловят, правителството и армията до последно ще отричат, че ви познават.
Действията ви са обвити в пълна секретност. По тази причина оръжията, униформите и екипировката ви са “стерилизирани”, така че да не могат да се проследят до американската армия.

Главният герой има доста обширен

набор от задачи

Най-често SOG използва услугите на нашия герой, когато става дума за разрушаване на командни структури на врага, разузнаване позициите на Виетконг или нощни засади. В играта са включени 12 сингълплейър мисии. Във всяка една от тях ще се наложи да правите точно това – да разрушавате, да убивате и да се промъквате. Няма да сте сам. Към вас ще бъде причислен и един бот. В повечето случаи той е много полезен. Много е важно с какво оръжие ще го снабдите – от това зависи неговата ефективност. Можете да играете и с двамата герои като превключването между тях става по време на игра. Друга приятна екстра е възможността да сменяте перспективата между first person и third person.

Картите са с достатъчно разнообразен терен. Все пак останах с впечатлението, че релефът се състои предимно от дълбоки дерета със стръмни брегове. Също така почти на всяка карта има река, а една от мисиите ще ви заведе под земята – в пещера. Всички нива са подобаващо големи. Това, от една страна, е предимство, но от друга – е недостатък. Големите карти в съчетание с малък брой вражески единици (между 30 и 50) ви обричат на дълго блуждаене. Относно скитането – въпреки че разполагате с карта, да се загубите в джунглата изобщо не е трудно. Ориентирането без нея просто е невъзможно. Ако не я ползвате често, може дълго да се въртите в кръг или да тръгнете в противоположната посока.

В играта се сблъсках с най-красивата джунгла, която съм виждал. Основна заслуга за това има разработеният от nFusion Interactive 3D енджин. Всичко е пресъздадено много детайлно. Може да се види отделното стръкче трева. С отлично качество са направени и всички климатични особености, характерни за Виетнам. На собствен гръб ще изпитате дъждовете и мъглите. Много ми хареса как водните струи следват посока на вятъра. Приятно е да гледаш и обагрената в ярки, преливащи се цветове гора, която се поклаща в синхронен ритъм с тревите. В играта са включени и ефекти, които пресъздават различните фази на денонощието, а нощта наистина е непрогледна.

Бойците на Виетконг

също изглеждат повече от добре. Няма и следа от ръбчета и несъвършенства. Но не само външният вид на вражеските войници гали окото, а и техният изкуствен интелект. Очаквах виетнамците да се мотаят безцелно насам-натам без капка мозък в главите. Още първите минути игра обаче те ме убедиха, че греша. Всичките се оказаха лукави азиатски типове. Опонентите използват богат арсенал от хитри трикове, за да се измъкнат от опасна ситуация. При престрелка най-често се скриват в първия храсталак, след което правят обход, лазейки. Тактиките им за оцеляване включват отстъпление и прегрупиране, премятания и ефективно използване на прикрития.

Както във всяка джунгла, растителността е гъста и буйна. Не се учудвайте, ако до вас припълзи някой враг и ненадейно ви застреля, без да сте го забелязали. Ще ви трябва малко време, за да свикнете да разпознавате виетнамците сред храстите. Освен това те имат отвратителния навик да надуват свирка, веднага щом ви зърнат. В този момент всички комунисти в района се насочват към вас, става касапница и обикновено потърпевшият сте вие. Затова бъдете тих, предпазлив и дръжте виетнамците на разстояние. Това е най-правилната стратегия, все пак сте снайперист. Винаги си гледайте в краката, за да не хвръкнете във въздуха. По всички пътеки са поставени капани. Те представляват опъната, почти невидима, тел свързана с граната.

По отношение на

бойния арсенал

изборът не е малък. На ваше разположение са повече от 12 автентични оръжия. Още първите убити виетнамци ще ви осигурят достъп до любимия Калашников, Драгунов и РПГ. За съжаление за екипировката са отпуснати само 8 слота, включително за аптечките. Много е важно правилно да разпределите оръжията между вас и спътника ви. Хубавото е, че той сам подбира подходящото според случая. Понякога ботът може да извърши чудеса от храброст с картечницата или снайпера. В нощните мисии американската пушка М21 е оборудвана с оптика за нощно виждане.
Имам обаче сериозни забележки относно звуковете, който оръжията издават. Например пистолетът гърми като топ, а картечницата не можеш да я чуеш. Иначе като цяло звуковото оформление е на ниво. Ясно може да се чуе шумоленето на листата и храстите, песента на птичките, ромона на дъжда, тропота на вражеските крака, дори грохота на водопад.
Line of Sight: Vietnam притежава

приличен multiplayer

Той осигурява поддръжка на 32 играча. Вариантите за игра в мрежа са няколко. Естествено, на първо място е традиционният Deathmatch. Има също така Cooperative, Capture the Flag и Mission Mode, където единият отбор пречи на другия да изпълни своята задача.

Като цяло Line of Sight: Vietnam заслужава да бъде изиграна. Има малки недостатъци, които обаче не развалят общото впечатление. Но не съм убеден, че нейният геймплей ще успее да зариби голям брой привърженици на 3D пуцалките. Може би на играта и липсва нещо от нервността на Medal of Honor или Wolfenstein, както и масираната реклама. Въпреки това всеки, който обича да се промъква и да работи със снайпер, ще й се наслади пълноценно.

Автор: Димитър Трифонов