Libero Grande International

В случай че сте пропуснали предварителния преглед на играта – малко базова информация. International е втората игра от поредицата Libero Grande. LG (играта, не телевизорите) е футболен симулатор с всичките му там екстри плюс една малка, но значима разлика – вместо с целия отбор, можете да играете само с един-единствен играч, който сте си избрали още от самото начало. Камерата следи вашия избраник по начин доста близък до този в екшън приключенските игри от типа на Tomb Raider. Всъщност, като казах че ще играете само с един футболист, не бях съвсем прав. В действителност можете да управлявате само един футболист, но иначе трябва да играете с целия отбор, откъдето идва и основната тръпка в играта.

Сега вече можем да се върнем там където ви оставих преди два броя. Спомняте си сигурно, че като цяло приветствах идеята с леки резерви, най-вече заради някои проблеми с ориентацията и взаимодействията с останалата част от отбора. Добрата новина е, че по тези два показателя International определено е

поне едно ниво над своя предшественик.

Лошата – че все още има доста да се работи по въпроса. Усещането е доста странно. В някои от мачовете ти идва да отпишеш тая игра като неспасяема. В други ти се струва, че наистина си на терена и участващ в цялата работа и тогава купонът е смъртоносен. Но дори в най-върховите моменти аз поне трудно успявах да се отърся от усещането, че центърът на събитието, там където се решава наистина мачът, е все някъде по-встрани. Принципно камерата се справя доста добре и проблемът едва ли е точно в гледната точка. Така или иначе нещо трябва да се измисли.
Нещо което да позволява на играещия да се следва по-безпроблемно топката, докато тя не е у него. Може би нещо като “автоматично прихващане на целта” по подобие на системата, която вече се наложи при екшън приключенските игри. В първата игра имаше специален бутон, който при задържане те отвеждаше (уж) право при топката, но според мен на практика от него нямаше никаква полза.

Друг сериозен проблем си остава фактът, че (особено ако избереш да си нападател) е доста по-лесно да си пробиеш път до вратата на противника с най-обикновен спринт, слаломирайки между защитниците, вместо да опиташ да отработиш гола заедно със съотборниците си. Но пак, за да съм на чисто, ще трябва да кажа, че в LG International

усещането за отборна игра

е неимоверно по-убедително. Вече не си спомням, дали в първата игра имаше начин да поискаш пас. Този елемент със сигурност присъства в International. Нещо повече – той работи почти безупречно, включително при високите центрирани топки. Момчетата от Namco хитро са се сетили да добавят към всичко това и специално движение – твоят футболист вдига ръка.  Така от една страна разбираш, че наистина си натиснал бутона, а от друга – чувстваш се доста по-съпричастен към играта.

Уви, за нововъведения мултиплейър не мога да кажа почти нищо добро. Споменах вече, че дори когато играех сам на цял екран, често ми се губеше голяма част от терена. Когато екранът се раздели на две, положението определено  се влоши. Като капак на всичко авторите на играта са решили, че непременно трябва да включат и малките “радарни” екранчета дори в мултиплейъра. Първо е почти невъзможно да ги използваш и второ – така зрителната площ допълнително се намалява.

Какво да ви кажа в заключение? Знам, че казах твърде много лоши неща за тази игра, но въпреки това ви съветвам да я опитате, пък кой знае… Все пак не се случва толкова често да се появи една толкова различна игра. Аз лично ще чакам с нетърпение третото издание (дано излезе такова). Защото ако скокът в него е подобен на този, който направи Libero Grande International в сравнение с първата игра, то опитът определено ще си струва.

Автор: Ивелин Иванов