by PC Mania
Ето, Лари се завърна. Мачото на всички времена, великият любовник е отново сред нас. Е, не съвсем. Всъщност Лари, този, който познавахме, вече не е главният герой. Основно действащо лице е неговият племенник, носещ същото име и много от чертите на чичото си. Ъх, и с това “велик любовник” малко попреувеличихме, все пак никой с такава диспропорция в размерите на носа и пениса (т.е. едното трябваше да е колкото другото или нещо от сорта) не може да се класира. Особено пък след като в някои сцени последния ще ви се натрапи буквално под собствения ви обонятелен сензор. Съжалявам, че задълбах в гениталната проблематика, но трудно мога да се израдвам точно на този елемент от играта.
Порно, куест или какво по-дяволите е това?
Всъщност Magna Cum Laude е Лари игра и в същото време не е, също като сладурчето, чието име носи. “Как така е и не е”, ще запитате вие. Ами както персонажът ви се казва и прилича на Лари, но всъщност е племенникът, така и играта носи името и прилича на класическата куест-поредица, завоювала толкова много сърца, но всъщност леко бяга от куест/адвенчър жанра. Тя се набутва в едни такива концептуални рамки, че е доста трудно да се характеризира и да намери своето място в специализиран рафт на някой гейммагазин. По-скоро мястото й е в някой еротичен, може би.
От една страна, наистина ще се почувствате като в куест. Но, от друга – в толкова нестандартен такъв, че логическите и всички останали поставени ви задачи се разрешават на аркаден базис под формата на повтарящи се миниигрички. Тези задачи, естествено, са свързани с жени и целта е да ви помогнат да ги набутате в леглото. И точно от това идва допълнително объркване. Цялата игра така здраво трещи от еротика, че ви поддържа в едно перманентно полунадървено състояние и започвате сериозно да се замисляте за целта на заглавието. Не ме разбирайте погрешно – дори и да не ви повлияят моделите в играта, всеки Loading-прозорец е разкрасен със снимка на героините, но не 3D образите им, а на реални мацки по оскъдно и секси бельо.
Но фактът си е факт – сексът продава и то добре. Затова всичко гореизброено само допринася коефициентът “желаност” на играта да набъбне застрашително и единствено май пуританите биха я пропуснали. Еуфорията ми спада единствено това, че култът към Лари някакси е загубил от първоначалното си очарование на ниво геймплей и всичко е станало някакси по-масово.
Разклати ги, бейби!
И ето че риалити-шоуто Swingеls пристига в града. Целта му е местният кампус, където да набере нужния брой участници – апетитни студенти от двата пола, желаещи да се състезават един с друг, за постигането на заветната цел: готина мацка/пич в леглото и популярност (дават ме по телевизията, йе-е-е!). Естествено всички се натискат, също както и нашия герой.
Малък, закръглен и започващ да губи част от косата си, Лари е нещастник. Разбирайте просто комплексаря и смръдльо на кампуса. Ще му се, та две не види, но май единственото нещо от женски род, което няма нищо против да си е с него под завивките, е възглавницата му. Именно в шоуто той вижда своя шанс да стане НЯКОЙ. И воден от съветите на легендарния си чичо, тръгва по пътя към известността.
Мисията ви е да се докопате до шоуто да се набутате в него и да го изкарате до край, ставайки най-желаната личност в кампуса. За целта първо ще трябва да убедите водещата, че си заслужава изобщо да ви погледне, а по-късно – че именно вие трябва да застанете пред камерата. Това става като и представяте различни предмети, оставени ви в знак на привързаност от разните му там женски екземпляри, щъкащи из нивото (вече чувам тълпата феминистки, идващи към редакцията да ме изгорят на клада).
И така с всяка потенциална врътка ще трябва да процедирате по един и същи начин – разговорче за стапяне на напрежението, едно-две задоволявания на прищевки и да свършите с ГОЛЕМОТО КЛАТЕНЕ(TM). И докато за първите няколко ще е нужно единствено да се усмихнете и да спрете да подпръцквате, то за следващите ще се наложи да приложите малко повече усилия. Някои от девойките са съгласни да говорят с вас, само ако сте облечен по подходящия начин, фиркани сте до козирката или имате подходящия размер на портфейла (точно както в реалността).
Но не се плашете. Нивото на трудност в играта е сведено до минимум. Нямате инвентар и предмети, с които да взаимодействате, за да постигате целите си. Всичко, включително и разговорите, са аркейд-игрички. Повечето са римейкове на едни от най-популярните флаш-геймки. Така вместо да напряга мозък, основното напрежение пада върху движението на китката ви.
Геймплеят
Като цяло атмосфера на играта е приятно ташаклийска и изпълнена с доста чувство за хумор. Наистина има моменти, в които се чудите точно какво са очаквали създателите, базирайки целия пиниз в даден диалог на цинизми. Но за сметка на това в други начинът, по който са формулирани разговорите и комичността на дадени ситуации, може да ви срути под масата от кикот. Боядисването на мандаринките и банана на статуята на бика-символ на университета като великденски яйца е само загрявка за срещата с мастурбиращия макак в лабораторията или сладката библиотекарка с малко странни разбирания за девствеността и 30-сантиметровите вибратори. Играта си прави здрава ебавка с почти всички елементи на ентъртеймънт-индустрията от последните 25 години. Скрити на пръв поглед са бъзици с маса филми, колежанския начин на живот (в дамско общежитие на стените има стъклени витрини с тампони в случай на спешна нужда – култово!).
Лари разполага с два “ресурса”. Кинтите са ви нужни за почти всичко – от свалки до закупуването на приятни бонусчета, като шанса да разсъблечете някоя от маците или да отключите нови артове и 3D-модели. Ще намирате тези екстри, преравяйки храстчета, дървенца и кофи за боклук. Тайните токенчета изпадат и от разни растителности и обекти, но тяхната цел е да ви измъкват от някое изпитание или някоя минигра, която не можете да завършите. Така с малко късмет, можете изобщо да не си вдигате пръста и играта да си тече, оставяйки ви да се наслаждавате. Спорно е обаче на какво точно.
Графиката и звука
Лари вече е в третото измерение. Всичко в играта е изрисувано пъстро и цветно, но в същото време си личи, че графиката не е най-новото нещо в нея. Особено като става дума за моделите на персонажите. Наистина в тях е вложено доста желание и всеки си блести със собствено очарование и индивидуална чар. Но пък малко повечко полигони биха направили нещата една идея по-реалистични и красиви. Кой каквото ще да казва, но облата цица е по-приятна за взора от четвъртита такава. Но пък като е казано “разголване”, в случая то е на макс. И все пак да видите пениса на маймуна е малко странно, нали? Все пак, ако мацките бяха извадени с визуалните прелести на Doom 3 енджина, не знам дали тази игра щеше да може да се играе изобщо от мъже, чиито ръце едва ли щяха да стигнат до клавиатурата.
Последното ме навежда на още една мисъл. Показвайки няколко от лафовете на геймката на женското присъствие вкъщи, не получих очакваната реакция. Така че или съм заобиколен от девойки без чувство за хумор (тъжно, трябва да помисля по въпроса) или Лари просто не е предназначен за женска публика. Антифеминистичните позиви и гъбарканията с нежния пол по всички направления подсилват правдивостта на второто твърдение.
Автор: Георги Панайотов