Legendary

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2008

Въпреки годините, прекарани в залягане над старогръцки и латински, така и не успех да овладея тези два древни езика. Но класическото ми образование ме запали по античната митология, пълна с властни богове, неземни красавици и дръзки герои, готови да извършват невероятни подвизи. Ето защо, когато разбрах, че Spark Unlimited подготвят заглавие, базирано на легендата за Кутията на Пандора, бях безкрайно ентусиазиран. За съжаление обаче, в шутъра от първо лице Legendary има и още нещо класическо – това е максимата, че и най-добрите идеи могат да бъдат провалени от

посредствена реализация

Поне едно не може да се отрече на Spark Unlimited и това е желанието им да създават игри по оригинален сценарии. Вместо да се придържат към добре установената формула, в която главният герой да спасява света от зомбита, извънземни, терористи и други (излишното се зачертава), авторите от това американско студио търсят интересна и неизтъркана история, която да е основа на тяхната разработка. Предишната им игра – Turning Point: Fall of Liberty разказваше за алтернативната история на Втората световна война. Legendary на свой ред в пренася в съвременен Ню Йорк и ви прави участник в една мащабна конспирация на тема пари, древни артефакти и много власт.

Поемате ролята на Чарлз Декард – ловък крадец, който получава поръчка да проникне в един музей и да открадне предмет, който се оказва ни повече, ни по-малко Кутията на Пандора. Поръчката идва от мистериозен богаташ на име ЛеФей, който назначава за ваш помощник своята очарователна асистентка Вивиан. Нещата вървят добре до момента, когато Чарлз отваря кутията и това предизвиква истинско нашествие от митологични чудовища на земята. Те сеят смърт и разрушение навсякъде, а както може да се досетите и самият ЛеФей не е доволен от развитието на нещата. Така на вашите плещи ляга задачата да се противопоставите на чудовищното нашествие, да провалите пъклените планове на милионера и отново да затворите кутията.

С развитието на историята се оказва, че Декард се забърква в мащабна конспирация. Тя се върти около тайни общества, които през вековете водят непрекъсната борба помежду си за власт над Кутията. В опита си да поправи стореното, Декард – и вие – ще пътувате до различни точки на света, като накрая ще се върнете отново в Ню Йорк за финалното действие. Изобщо историята си я бива и точно това ме кара направо да завия от яд, като видях колко слабо е реализирана тя.

Сам срещу чудовищата

Веднага щом излизате от музея, пред вас се разкрива резултатът от злополучното ви деяние. Улиците са пълни с бягащи хора, над тях кръжат грифони (за незапознатите, това са митични създания с тяло на лъв и криле на орел, изобщо гадни типове), хаосът цари навсякъде. За да се справите с всички гадини, ще имате на разположение доста оръжия и една специална сила. Арсеналът не е нещо особено и включва стандартните оръжия като пистолет, автомат и пушка помпа. Оказва се обаче, че при отварянето на кутията, лявата ви ръка е придобила специална сила, която ви позволява да изтегляте енергия от труповете на убитите ви противници. Така със задържане на клавиша складираната енергията се използва за възстановяване на собствената ви издръжливост, а с две бързи натискания изстрелвате кратък, но мощен залп срещу врага.

Както вече вероятно сте разбрали, огромната част от противниците ви ще бъдат митологични същества. Тук авторите малко са се отклонили от историческите канони и буквално са изсипали всички легендарни чудовища, за които може да се сетите. В резултат Legendary съдържа порядъчна доза същества от повечето европейски митологии, като се почне от гръцката и тевтонската, та се стигне чак до еврейския фолклор. Всеки път, когато срещнете ново чудовище, ще получавате кратко съобщение във вашия PDA. Там се появява информация за конкретната ви цел, за инвентара ви, както и всички по-важни моменти от разплитането на историята. От това геймплеят безспорно натежава, защото твърде често ще ви се налага да паузирате, за да се допитате до мобилното устройството относно следващата ви задача или за да получите повече информация за поредната гадина, която ви е нападнала.

Митологическите противници обаче не са единствените, които ще срещнете. Тъй като цялата история е вплетена в древна конспирация, има и доста хора, които ще се опитат да ви попречат. През по-голямата си част това са войниците от частната армия на ЛеФей, които са въоръжени до зъби и имат гадния навик да се появяват, точно когато на вас ви е най-напечено и без тях. Това, че нямат крила или не бълват огън, не ги прави по-малко опасни и ще трябва доста да се потрудите, ако не искате да преигравате един и същ епизод отново и отново.

Къде издишат нещата

Неминуемо вече ви е направило впечатление, че освен критичната ми забележка в началото, все още не съм посочил нищо по-конкретно относно проблемите на Legendary. Не се притеснявайте, трябва ви доста малко време игра, за да разберете какво имам предвид.

На първо място играта представлява конзолен порт в най-чистия му вид, което само по себе си трябва да ми подскаже за какво става въпрос. Графиката е на доста ниско ниво и според мен си е направо престъпление в навечерието на 2009-та година да се пускат такива игри. Формално, Legendary използва Unreal III енджин, но по такъв начин, че трудно бихте я заподозрели в това. Казано на прост език, всичко е безкрайно ръбато, отношението към детайлите е почти никакво, а повечето места, които ще посетите, изглеждат доста еднообразно, което ясно говори за рециклиране на модели. Самите чудовища приличат по-скоро на размазани петна и са повече скучни, отколкото страшни.

Нивата се отличават с ужасна линейност, което на практика означава, че пътят ви напред е само един и трудно може да се говори за каквато и да било маневреност или свобода на придвижване. Наред с това, доста често ще ви се наложи да преодолявате врати, заключени с ключалки, които очевидно се отварят само с допиране на две жички. Упражнението е досадно, когато трябва да го правите толкова често, повярвайте ми.

Наистина е жалко, когато една интересна история не успее да бъде подплатена със солиден геймплей. Поне според мен Legendary имаше всички основания да се превърне ако не в хитово, то поне в добро заглавие. За съжаление, лошата графика, линейните нива и еднообразният геймплей си казват думата. Ако разполагате с доволно голяма доза ентусиазъм, може би ще успеете да изцедите малкото прилични игрови моменти. Истината обаче е, че сме в разгара на геймърския сезон и със сигурност може да откриете и по-добри заглавия.

Автор: Иво Цеков