Legend of the Black Buccaneer

Yo ho, yo ho, a pirate’s life for me

Модерно е. Няма измъкване. Да си пират е изкушаващо. Да не зачекваме и темата за родните потомци на тези благородни Робинхудовци, които грабят плячка в цифров формат и я споделят с другите (понякога)… Днешната ни приказка няма да е за тях. Тя ще е по-скоро за един wannabe Jack Sparrow, който ни става симпатичен и без да се опитва, въпреки алчността си, с малките си хитрини и непреодолимото желание да припечели нещо и да изтарикати всички други.

Момчето ни този път се казва Francis и за зло или добро се намира на кораб, който се явява нещо като досадна треска в ръката на морето. То, от своя страна, решава да изтръгне дразнителя и да го запокити в скалите.

Така започва славното приключение. Малко по-късно нашият човек, оцелял и приютил се на тайнствен остров, тръгва по следите на легендарно съкровище. Оплитайки се тотално в клишета, в крайна сметка случайно се натъква на амулет, който е толкова лъскав и примамлив, че го кара да загърби всякаква предпазливост. Той нагушва плячката, но с това и проклятието (или благословия – зависи от гледната точка), което е комплект с нея. Сега Francis може да се преобразява

подобно на Hulk

в чудовищна своя версия и много по-мощно да размазва разните твари, които му се пречкат. Това е в най-общи линии завръзката на играта.
Разбира се, драматичната биологична промяна не отклонява нашия герой от заветната цел и той дори по-настървено продължава да дири богатството на местните, като постепенно нагазва в по-голяма каша.

Така Francis се забърква и с една красива бойна мадама, която в малко по-късен етап се присъединява към него. Лъкатушещите пътеки междувременно го превеждат през различни пещери, подземни коридори, джунгли с изключително красиви водни басейни и водопади, та чак до един форт и отвъд укрепените му стени.

Всичко това се случва само в границите на този свят. Съдбата на нашия герой ще го отведе и в отвъдното. Заедно с новото си състояние, той придобива и вуду способности. Чрез тях героят охотно минава през портали до един мрачен терен със засилена адска декорация. Така малко по малко играчът започва да броди на все по интересни местенца, воден от мини куестове, които му се налага да изпълнява. Например да поправи кораб или да намери съставките за изпълнението на магия. По пътя си се сблъсква с explore елемент и различни пъзели, най-често свързани с ръчки и бутане на дървени блокове. Ще преминава и през различни капани, за които трябва да разчита на акробатическите си трикове. Да. Това доста сериозно

напомня за Tomb Raider и Prince Of Persia

Лошото е, че този нов микс е под нивото на която и да е от двете и не ги надскача в нито едно отношение, а просто е някаква нова версия с пирати и без големи претенции.

Играта е разделена на отделни фрагменти чрез едни дълги тъмни тунели. Обикновено след такъв тунел следва малко по-различна обстановка. Враговете ви пък в самото начало са всевъзможни производни на маймунския вид – павиани, горили и т.н. В малко по-напреднал етап има разнообразяване и с хора. Атаките ви са комбинация от кликване на ляв и десен бутон на мишката, като това довежда до различни специални атаки. По време на игра учите и нови такива. Имате много добър замах с две остриета, ползвате пистолет и разбира се гореспоменатите вуду магии (btw учите и магии, които ви помагат да се справяте с препятствията, а не служат само за да набиете канчето на гадинките).

Акробатичните ви възможности пък са доста по-скромни и ограничени от тези в гореспоменатите игри (TR и POP) като общо взето включват премятане по лостове, скачане (уви, с най-различна дължина и то без много логика в отделните случаи), придвижване с ръце по ръба на скала и изкачване на стълби и други части от пейзажа.

Лошо впечатление ми направи и това, че когато се превърнете в злата си версия, наистина сте много по-силни, но само по врене на битка. Ако не можете да бутнете даден блок например, обикновено се иска друго, преди да успеете, а не просто трансформация, което не е логично, защото в тази форма се водите много мощни. Освен това идеята е, че сте по-тромави, но не се случва нищо друго, освен че движенията ви визуално са по-ограничени.

Друг интересен момент в геймплея са save-овете. Има само определени места, където те са възможни, но дори и там това не става току-така. Трябва да си заплатите за удоволствието. Ако пък се гътнете междувременно, можете да продължите, където сте били, след скромно заплащане. Save-овете са важни при рестартиране на играта.

Неприятно ми е да спомена, но графиката на играта е доста зле. Тя предлага много ниска разделителна способност, която скапва очевидно добрите идеи по отношение на атмосферата. Всичко е доста ръбато и няма усещане за реалност, освен може би в цветово отношение.
Музиката е приятна и е готино, че няма моменти, в които да оставате за дълго на тихо.

Финални слова

Като цяло играта е приятна, но основно подходяща за удовлетворяване на пиратския порив, породил се у нас след гледане на „Карибските пирати” или вроден такъв поради национални особености. Иначе не е впечатляваща в нито едно отношение като реализация. Готина е комбинацията от вуду магии и цялостното усещане за пиратска атмосферата, която, уви, не е доведена до необходимото ниво на съвършенство. Персонажите са приятни, но отново няма да има големи изненади. Ще се шляете из 18 различни карибски местенца и ще решавате пъзели в моментите, когато не сте в амплоато си на откривател. Ще се сблъскате с двама герои, които лично на мен са ми симпатични, но уви, не внасят чак толкова осезаемо разнообразие в геймплея.

Като цяло Pirates: Legend of the Black Buccaneer е приятна комбинация, но и без нея геймпространството би съществувало също толкова убедително. Заглавието трудно може да се конкурира с други подобни, но може да ви разведри, ако имате повечко време през лятото. Оставам преценката във ваши ръце.

Автор: Лили Стоилова