Legacy of Kain: Soul Reaver

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 04 авг. 1999

По стар навик много от презокеанските компании правят своите игри, съобразявайки се с вече не модерните конзоли на Sony и Nintendo. След като си получат обратно вложените финанси от полуделите по PlayStation фенове, идва времето, когато тези компании се сещат, че игри могат да се играят и на персонални компютри. Затова, обикновено след месеци, решават да нагодят революционното си (за конзолите) продуктче за PC, като често си спестяват труда да направят промени, които да са в крак със способностите на съвременните 3D-ускорители. Къде, по дяволите, е бутонът Start на клавиатурата? Защо в PC-интерпретацията на иначе чудесната игра Soul Reaver се разчита предимно на натруфени текстури, а триизмерните модели са опростени до минимум? Отговорът идва от смазващата действителност, че извън границите на родината, много хора са склонни да отделят средства за конзола, която след една година живот ще започне своята бавна и мъчителна агония. Все по-често попадам на мнението, че за компютри трябва да се създават само стратегии и екшъни ала Doom. И тъй като разрушаването е много по-лесно от създаването (Мавзолеят прави изключение), смятам, че при Soul Reaver щеше да е удачно, ако за PlayStation се използваше опростен вариант на компютърната версия. Както и да е, никой от Eidos няма да ме чуе.

След като прочетохте роптанията ми сигурно сте решили, че Soul Reaver e заглавие без бъдеще. Напротив, играта е чудесна. Само ме е яд, че можеше да бъде много по-добра. Продължението на Blood Omen e прекроено из основи. Енджинът е нов, главният герой също. Добрият стар вампир Kain заема почетната роля на върховен злодей. След като успява да превземе Nosgoth, той се заема с подготовката за завоюване на целия свят. Първата му стъпка е да вербува свои привърженици. За целта слиза в подземния свят, където си устройва лов на души. Тези души са въплътени в шестима лейтенанти, оглавяващи шестте легиона, които след едновековна война поробват всички царства. Тъй като вампирите не си падат по слънчевата светлина, Kain нарежда да бъдат построени огромни пещи.
Димът от тях се превръща в плътни облаци, покриващи цялата земя и служещи за прикритие от палещите лъчи на Светилото. Земята потъва във вечен мрак. Расата на вампирите започва да еволюира. Промените настъпват първо при Kain, а после при останалите му последователи.
Човечеството е принудено да се задоволи с положението на храна за своите жадни за кръв узурпатори, малцинство, чакащо намесата на своите богове. Това продължава цяло хилядолетие, докато един от лейтенантите на Kain – Raziel има привилегията да получи “подарък” преди своя господар. Крилата, с които е надарен, са причината да бъде прокълнат от своите и заточен в Езерото на изгубените души. Вампирите са уязвими от водата, какво по-голямо наказание от това? Тогава в страданието си мъченикът чува глас, древен и властен. Гласът на Бог. Raziel получава предложение, на което не може да откаже – спасение.

Оттук започва приключението. Първото ниво на играта е изцяло създадено, за да ви помогне да опознаете свръхестествените възможности на Raziel. Божеството ще дава безценни напътствия за това как да преминавате от спектралния в материалния свят, как да използвате новите си крила и начините да задоволите глада си за кръв (който вече е преминал на по-високо ниво – глад за души). Добро впечатление прави майсторското озвучаване на персонажите. Както в Blood Omen, героите са с подчертан британски акцент. Лесно доловими са нотките на ирония или отчаяние. Това е важно като се има предвид, че присъствието на божеството се изразява единствено чрез неговия глас. От друга страна, повечето от анимациите не са рендвани, а използват енджина на играта, което значи, че настроенията не могат да се покажат графично по убедителен начин. Бързам да спомена и за невероятно пресъздадените движения на Raziel. Няма да е пресилено, ако кажа, че всеки негов жест говори. Не се чудете, ако след безуспешен опит да бутнете някоя врата, Raziel вземе да я изрита от яд.

С всяко следващо ниво, интензивността на играта нараства. В началото ще разполагате само с острите си като бръснач нокти. След схватка с противник, можете да отнемете душата му, а с нея и специалните му умения. За улеснение програмистите са предвидили отделен бутон за насочване към опонента. Много от съществата, с които ще мерите сили, са завидно подвижни и неизползването на този бутон при големите мелета ще доведе до… Тук е мястото да спомена за това, което ме изуми. За първи път в екшън-игра главният герой е безсмъртен. Няма зададен брой “животи”. Ако изгубите наличната си енергия, отивате в нематериалния свят, където възстановявате силата си и сте готов за нови подвизи.

Оръжията в Soul Reaver са задължителен елемент.  С тях можете да посичате, намушквате, палите… Ексцентричната им употреба е причината да наричат играта Legacy Of Pain. Имайки предвид, че ще се сблъскате с над 20 вида страшилища и 12 boss-a, стратегическото използване на наръчните средства ще ви е само от полза.

Независимо че бях малко разочарован от реализма на нивата, Soul Reaver беше нещо повече от увлекателна игра. Хареса ми наличието на нови елементи в жанра, които нарочно няма да описвам, за да не ви развалям удоволствието от гейменето. Няма нещо, което да дразни особено, като изключим странните завъртания на камерата в най-неподходящия момент. Но това не е проблем. Налице са цели три бутона за ръчната й настройка:-) Несъмнено на любителите на Tomb Raider и ShadowMan ще им допадне и това интерактивно приключение. Феновете на Blood Omen може би ще се стреснат от новия облик на продължението, но това едва ли ще бъде особен проблем – управлението е все така семпло, а атмосферата на оригинала е запазена. Единствено бруталното насилие ме възпира да кажа, че Soul Reaver e подходяща за всеки геймър, но като се сетих как едно невръстно хлапе ме разби на “Blood”, смятам да се откажа от по-нататъшни коментари…

Автор: Иван Георгиев