by PC Mania
Главата ми щеше да се пръсне от изумление, когато научих, че Островът на мъртвите се намира… в Черно море. 🙂 Да, вероятно звучи мистериозно с всичкото това „черно” в името, а е и далечно и екзотично място за създателя на играта… I guess. Та, именно затова локацията на новият ни horror куест е точно тук.
Играта е номер три в поредица, която до момента не знам как напълно ми е убягнала. Може би затова в началото не ми стана напълно ясно (че и по-натам) каква точно е далаверата. После се разтърсих и научих, че благодарение на една древна книга (опасно си е това четене, ей!) главният ни герой разбира за тайните на циганите, които пазят някакво неизмеримо съкровище. Както и да е, това дори не е най-същественото. Най-същественото се крие на самият остров, до който така или иначе вече сте стигнали волю-неволю.
Там е Гробницата на Zojir. Владетелят, който пази огромната тайна, погребана със себе си. Неговият жрец е използвал черна магия, за да покрие ценното съкровище, каквото и да е то. Замесена е и щерката на владетеля и куп древни тайни и лоши иманяри, които са точили лиги, идвайки на острова… Но тези духове ще почакат.
Приказки от криптата
Цялата игра е като едно видение. Смесва се една многослойна история, визия и сякаш няколко свята. Стартирате приключението, пристигайки с лодка на мистериозния остров. Тук пребягват гадни силуети. Чували сте легендите, че бродят мъртъвци, които се хранят с моряците, които са достатъчно глупави, за да се приближат… Е, ние сме точно такъв тип хора, идваме и с малка лодка, та да не можем много да бягаме като ни подгонят за трапезата. Не след дълго се спускаме в една дупка и сякаш на дъното на бездната има нов свят. Тук има гробище и старо имение. Локации, изцяло типични за жанра… И нетипични за дъното на една дупка :-D.
Започвате голямото разследване. И докато си събирате информация, може и да получите сърцетуп един–два пъти. Стряскащи моменти има. Далеч съм от това, да ви лъжа, че са невиждани, но и трябва да призная, че ако сте усилили звука достатъчно, може да стигнете до някоя и друга прединфарктна ситуация, когато изведнъж на екрана изскочи с крясък нещо разлагащо се. Това действа особено в началото на играта, когато не сте в очакване на подобно нещо. С прогреса в геймплея става малко по-очевидно кога ще изскочи нещото, защото местата просто са прекалено удобни. Тъмна стая, на която дъното не се вижда, място където лампата от време на време чезне, врата край която да претича някой и друг труп и т.н.
Между другото да не пропусна да спомена разбира се, че
има и малко дете. Знаем, че в днешно време horror без това не минава
Малкото плашещо синьо телце ви посреща още на гробището, обградено от скелети, после го виждате неколкократно и в имението. Там между другото говорим и с някакъв странен типаж, който доста прилича на умрял, държи се нападателно и крие голям месарски нож под престилката… Изобщо, доста е притеснително с кого се заговаряте в тази игра. Диалози има малко, но са с достатъчно стряскащи персонажи, кратки са и са на място. Докато си се шляете с цялата тази страхотия наоколо, разбирате и все повече информация за съпругата на местен жител, която е починала. Тамошните жители са оставяли следи в своето разследване, но уви не са го довели до край. Докато си врете носа където не ви е работата, постоянно се натъквате на разни предмети, запечатали плашещи спомени, нови следи или визията на някой и друг труп.
В типичния за жанра стил погледът на една снимка или включването на телевизор не минават току така. Винаги има нещо стряскащо в дъното на всичко.. Бууу!
Човекът-оркестър
Играта е добра и за мен беше изненада това, че е дело на един човек и след, като научих и това, мисля, че и малкото забележки, които можехме да отправим са леко неуместни. В смисъл – наистина! OMG .:-/ Затова и зад WRF, създателите на играта, реално стои William R Fisher. Като се има предвид, че играта е добра дори сама по себе си, този факт наистина прави нещата още малко “по-така”…
Пъзелите
са най- доброто в приключението. Те са точно това, което ни е харесвало на всички old-school куестаджии. Логични, неелементарни, могат да се минат и без walkthrough. Продължителността на играта е 20+ часа. В тях вие минавате през доста неща. Различните неща, които ви служат в различни моменти. Например любим мой пъзел е какво трябва да направите с компютъра, който намирате изоставен в една стая. Трябва да напишете интернет адрес, когато го знаете. Научавате го от реклама, имате и конкретния предмет от рекламата, който участва в друга част от пъзела. Това е една от не много трудните, но свързни с много наблюдателност задачи, която ми е сред любимите и която само ще спомена без много детайли, за да не прекаля с този spoil. Има и съвсем типични задачки от типа местене на елементи по дадена плоча с празни места, така че да се отвори проход и т.н. Има много задачи за наблюдателност и много хитрини. Изобщо в това отношение отдавна не бях играла куест с толкова приятни загадки, навеждащи ме на мисълта все повече да погледна и предходните игри от поредицата.
Интересно е, че някъде четох, че ако не минете даден пъзел няколко пъти, играта автоматично го счита за решен, явно за да не се дразните. Честно казано не ми се е случвало засега това, по принцип и да ви го реши без вие да искате, е кофти момент.
Не на последно място – оригинална идея при пъзелите е, че в самата опаковка на играта има неща, които се използват по време на приключението. Да видите вие сега. :-)))
Атмосфера
Озвучаването е от стонове и страховити нотки. Току се включи някой призрачен вой от нищото, ако сте на тъмно и гадно място, а те всичките са такива.
Визията е малко ретро, казано тактично. Все пак е достатъчно добра, за да не ни пречи. Така де, Sanitarium например също не изглежда убийствено, но е шедьовър.
Не пропускайте да видите и тази игра, ако обичате класическите куестове и horror жанра.
Автор: Лили Стоилова