Kung Fu Panda

“1984”, “Прекрасният нов свят”, “Гатака” и т.н. антиутопии може да изглеждат като несъстояли се лоши предсказания, но в настоящето много от мрачните им елементи са се превърнали във факт под една или друга напудрена и боядисана в сладурски цветове форма. Любим пример, който отново излиза на сцената, е корпоративният валяк за пари, който избълва основен продукт – в случая анимацията “Kung Fu Panda” и в следващия момент ни заля с всевъзможни други съпътстващи джунджурии по темата. Лошото тук е, че колкото и да искам да обясня как това не е на добре и как в края на краищата процесът ще доведе до превръщането на световния океан в радиоактивна локва, нямам абсолютно нищо против да бъда засипван с подобни полуфабрикати, особено ако са от рода на настоящата ПЦ игра…

Kung Fu Panda в версия PC

Красотата на новата геймката е в това, че е приятно инфантилна и едновременно с това брутална. Наша милост влиза в ролята на леко мързеливата и трътлеста панда По. Тя съществува на границата на смисленото и сънува велики подвизи до момента, в който съдбата не го запраща в редиците на кунг-фу величията и злодеите, щъкащи из неговия свят. Крайната цел е проста – натупай лошите и докажи на добрите, че могат да ти имат доверие.

Пътят, по който се стига до финалните надписи, не е от най-сложните – Kung Fu Panda предлага прост и линеен геймплей в тринадесет нива (за ужас на всички фаталисти). Играчът минава от място на място и през повечето време трепе противници с избрани каратека-техники. Мисиите са сравнително хубави и балансирани, част от моментите в тях са взети от анимацията, а други са си направени специално за играта.

През по-голямата част от геймката наша милост управлява По, но понякога влиза и в ролята на някой от другите положителни герои. На моменти чудото предлага и някои учудващи и леко влудяващи неща от рода на това, че удар по главата с тежка назъбена кръстоска от трион и меч причинява свенливо изохкване, а едновременно с това цопване в гьол води до моментална смърт и респаунване. Основният мотив през цялото време е и един леко тъповат хумор, който за щастие започва да губи дразнещия си елемент и преминава на едно доста приятно ниво след няколко часа игра.

Мотивацията, която движи прогреса в Kung Fu Panda, има три основни елемента. Първият е, че по време на нивата играчът може да събира монети, с които ъпгрейдва способностите си и купува дрехи. Вторият е, че с течение на времето баталиите стават все по-тежки и грандиозни, а третият е свързан с това, че развитието в сингълплей кампанията води до разкриване на някои шукаритети от включения мижав мултиплейър.

Черният колан на героя

Кунг фу техниките на По и компания са лесни за заучаване, комботата са много приятни за изпълнение като едновременно с това са и прилично могъщи. Специалните умения, които мечокът владее, са свързани главно с телесните му форми и се свеждат до удар с шкембе, търкаляне, подскок и стоварване по тумбак, което води до сеизмична вълна и т.н. Изправени пред подобни изпитания, лошите индианци обикновено отиват бързо към вечните ловни полета дори и при високото ниво на трудност. Повечето от враговете нямат особено силна фантазия, но количествата, в които извират, компенсират този факт и доставят нужното ниво баталии. Често победените опоненти оставят след себе си храна и малки дози от енергия “Чи”, с които героят може да попълни своите запаси живот и да зареди “батериите” за изпълнение на някои от по-префърцунените движения.

Единственият голям минус, които открих в Kung Fu Panda след няколко дена игра, е, че колкото и да е хубав, контролът притежава няколко силно вбесяващи свойства. Камерата, която следи играча, може да се върти във всяка избрана посока и има навика да блокира точно там и когато най не й е времето. Например по време на един от големите тупаници гледната точка застина в долно ляво положение, място, от което ритниците не се раздават и виждат по най-адекватен начин.
Друг отрицателен момент идва по време на големите мелета и прескачането на всевъзможни препятствия, при които координираните движения губят смисъл и често отстъпват място на дивашко натискане на всевъзможни копчалъци.

Въпреки че разпространителите от Activision са дали разработването на различните версии за различни платформи на различни производители, конзолните първооснови прозират всячески. За пореден път ефектът се спотайва в това, че цялостното управление е с идеи по-лесно, ако е с джойпад, а не с добрите стари клавиатура и мишка.

На живо от мястото на събитията

Графиката на Kung Fu Panda е много, ама много приятна. Приликите с анимационния първообраз са пълни. Не че по време на действието ще можете да видите картинки а ла Pixar, Dreamworks и т.н., но детайлите са много, а персонажите са си наистина хубави.

Едновременно с това самото движение на героите и битките са сред особено добрите постижения в гейминдустрията. Често на човек му идва да размаже и най-посредствения опонент с най-смъртоносното и зло комбо, само и само за да съзерцава красотите по монитора. Звукът на Kung Fu Panda е на същото дередже. Авторите са се постарали и са вметнали много добра музика и ефекти, които допълват прекрасно всички останали елементи на чудото. Така че ако разполагате със средна или добра щайга и хубаво аудио, със сигурност ще успеете да се насладите на едно много добро зрелище.

Финале гранде

Въпреки полуфабрикатните си корени, Kung Fu Panda е добра и забавна игра. Хуморът, който се крие в нея, може да се стори дървен на част от публиката, но това не би бил голям проблем. Бих препоръчал чудото на всеки, който страда от лек мързел и наличието на поне един-два часа свободно време през денонощието. За момента това е една от най-добрите и неангажиращи геймки, които можете да намерите. Сигурен съм, че единствената по-забавна игра в настоящето е Wii вариацията по темата. С този геймплей и история “летящият” контролер на Нинтендото най-вероятно твори чудеса.

Автор: Стефан Хаджиев