Knights of the Temple

Нявга, в едно забравено и мрачно време на глад и чудеса, време на светци и безверници, известно нам повече кат’ “Тъмните векове”, битувал един кръстоносец. Близките нему хора го наричали Пол. Макар и наскоро приет в братството на рицарите-тамплиери, той бил един от най-доблестните, смели и умели воини. Най-добрият сред добрите. Още от малък копнеел за деня, в който ще поеме по стъпките на баща си. И поради тази причина работил усилено над себе си и практикувал боя с меч безспирно, за да се превърне някой ден в един от най-опитните бойци сред рицарите. Пол винаги се осланял на надеждата, че на този свят съществува добро, за което си струва да се сражаваш. Всъщност той даже не подозирал, че много скоро му предстои именно такава битка – най-значимата в живота му.

Подвиг

Един ден рицарят случайно научил, че коварен епископ е отвлякъл Адел – най-прелестното създание на този свят, дарено с мистични сили и безконечно обаяние. Целта на злия църковен служител била да обезчести всички свети места, по които кръстоносците някога са минавали в своите свещени походи. А може би и не само тях… Епископът използвал силите на Адел против волята й, за да завърши Несветия кръг, да отвори портите на Ада и да отприщи силите на злото. На Пол не му оставало нищо друго освен да се отправи на едно от най-опасните му приключения, да спаси отвлечената красавица и да предотврати пъклените планове на побъркалия се епископ. Героят бил готов на всичко – дори да премине и през самата огнена преизподня, ако се наложи.

Приключение

Пътят на Пол ще го отведе из различни живописни местности на Средновековна Европа и Средния Изток в поредица от около тридесет сравнително кратки мисии. Първоначално героят ще владее няколко съвсем обикновени на пръв поглед техники на боравене с меча – лека и мощна атака, блок. Но колкото повече напредва в своето приключение, толкова по-опитен ще става той. Рицарят ще научава множество нови комбинации от удари и всякакви специални атаки, чийто брой може да не е кой знае колко голям, но тяхното изпълнение е несъмнено зрелищно.

За съжаление ролевите елементи в Knights of the Temple са силно ограничени, за разлика от Enclave – предишната игра на Starbreeze. Пол придобива нови рангове съвсем автоматично и закономерно. Не закупува своите оръжия – мечове, брадви, боздугани и лъкове. Те са сравнително малко на брой и са разпръснати или прилежно скрити из нивата на играта.
Брони няма. Поне не и под формата на предмети. След завършека на определени нива, Пол решава самоцелно да дефилира на сцената с нова дрешка – отново без абсолютно никаква намеса от ваша страна.

Ожесточени битки

За сметка на това вниманието ви ще бъде приковано изцяло върху масовите мелета с меч, боздуган и брадва. Knights of the Temple е почти перфектна в това отношение. Ако Blade of Darkness пресъздаваше въпросните битки с един по-реалистичен привкус, то настоящата игра им придава доста по-аркадно усещане. Движенията на персонажите са реализирани с един умопомрачителен motion capture (под строгия надзор на Джон Клепер, известен с работата си над “Матрицата: Презареждане” и “Матрицата: Революции”) и се определят предимно от разстоянието и мястото, на което се намират биещите един спрямо друг. Тоест, ако изведнъж зад гърба на Пол се окаже някой злонамерен сарацин, то само едно натискане на клавиша за лека атака ще накара рицарят да се завърти с изненадващ финес и да намушка врага. Ако противникът се намира пред или встрани от вас, тогава въпросният бутон би предизвикал друго нападателно движение.

Приложението на лъка обаче е доста неадекватно. Когато решите да го използвате, гледната точка преминава от трето в първо лице. В този случай Пол се заковава на едно място, не може да се движи и насочва лъка с помощта на… клавиатурата. Доста непрактично, ако питате мен.

Божествена намеса

В един по-късен етап от приключенията си рицарят (благодарение единствено и само на Адел) ще започне да се възползва и от различни божествени сили като например себелекуване и временна защита от атаките на врага. Те ще му вършат доста добра работа и ще му помагат по време на боя с безчетните противници. Враговете ще варират от полудели рицари, през вманиачени средновековни ислямисти до демони, призраци и други подобни свръхестествени твари.

Истината е, че в деветдесет процента от времето, прекарано с Knights of the Temple, ще трябва да размахвате меча си наляво и надясно до полуда. Това е една чистокръвна и адски линейна хак&слаш игра. Е, понякога ще трябва да решавате и по някой и друг пъзел. Загадките в играта не са кой знае колко трудни и ще ви служат като временен отдих от непрестанните сражения, които на едно по-високо ниво на трудност представляват истинско предизвикателство.

Светът през Средните векове…

Мрачният дванадесети век е визуализиран с помощта на силно преработена версия на енджина на Enclave. Благодарение на него Knights of the Temple изглежда доста приятно. Особено добре са пресъздадени персонажите, които бъкат от детайли. Това важи най-вече за Пол – когато камерата се доближи малко повече до него, ще видите, че той изглежда направо перфектно. Иначе липсват кой знае какви специални ефекти. В това отношение играта е малко постна.

Озвучението също не блести с професионализъм. Докато музиката е страхотна, звуковите ефекти са доста допотопни, а някои от тях дори липсват. Например не се чува абсолютно нищо, когато Пол нагази във водата и започне да тича. Усещането е, сякаш върви бос по изключително мек персийски килим.

В най-общи линии може да се каже, че Knights of the Temple е приятна и неангажираща, която не блести нито с бомбастична графика, нито с оригинален геймплей. Въпреки това обаче тя е приятно събитие сред хак&слаш заглавията. За съжаление е по-слаба от Enclave, която предлага две големи кампании (от гледната точка и на добрите, и на злите сили), множество персонажи, десетки оръжия и брони, елементи както на див екшън, така и на стелт, оригинална история и прочее.

Но и Knights of the Temple си има своите преимущества, макар и в по-ограничени количества. Та в коя друга игра ще може да се потопите дълбоко в толкова потискаща и мрачна средновековна атмосфера и да разбере как са се чувствали рицарите в разгара на най-ожесточените им битки с легионите на злото?

Автор: Владимир Тодоров