Kingpin

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 04 авг. 1999

Появата на Kingpin е доста приятно събитие за онази част от геймърското общество, която превъзнася динамиката и натуралистично представеното насилие, леещо се като водопад от екрана на компютъра. Това е може би първото по-значимо заглавие на фронта на 3D-игрите от излизането на Half-Life насам. Kingpin е нагледен пример какво чудесно изображение може да се изстиска от вече застаряващата триизмерна платформа на Quake 2. Всъщност веднага ще забележите, че графиката на новата игра няма почти нищо общо със своя прародител. Енджинът на Quake 2 е обогатен с 32-битови текстури, динамично осветление, светлосенки, изобщо с адски много готини шарении, които теорeтично биха могли да съперничат на Unreal по красота. Последното е може би пресилено, но определено играта е на светлинни години от останалите, които използват аналогичната графична система на ID Software.

Не графиката обаче прави Kingpin потенциален мегахит. Това, което ще привлече като магнит повечето геймъри, е бруталността на тази игра. Ако беше произведена от фирмата Monolith, тя непременно щеше да заслужи името Blood 3.

По принцип играта е замислена като шокиращо заглавие, което трябва да потресе из основи крехкото съзнание на моралистите в пуританска Америка и по този начин да се направи масирана реклама.
Сюжетът на играта е пределно прост. На практика Kingpin е

триизмерен екшън с мутри

Действието се развива в измислена реалност, която напомня по скоро близкото минало, отколкото настоящето или бъдещето. Попадате в свят, където властва единствено законът на уличните банди. Играта започва в кичозния кабинет на тлъст чернокож гангстер, който в последствие се оказва кръстникът на всички местни главорези. Нелицеприятният афроамериканец подлага на кръстосан разпит един от своите широкоплещести подчинени за това, как върви далаверата в различните части на града. Още оттук би трябвало да ви стане ясно, че разговорите няма да се водят на книжовен английски с оксфордски акцент. От тонколоните на вашето PC ще потече мазен харлемски жаргон и просто ще трябва да се примирите, че всяка втора дума в играта е “fuck” или “shit” и да напрягате слуха си, за да разбирате какво ломотят останалите герои…

Междувременно чернокожият гангстерски бос започва да се пеняви, че някакъв негов човек с шаблонното име Ники се мотае насам-натам, вместо да се грижи за увеличаването на паричните постъпления в трезора на мафиотския клан. Оказва се, че въпросният Ники е кръшнал от своя пост, за да свърши малко лична работа. А тази лична работа не е нищо особено – просто две от горилите му ви премазват от бой и ви захвърлят почти бездиханен в някакъв мърляв безистен. Вашият герой е само една най-обикновена мутра. Така и не се разбира защо Ники е трябвало да ви счупва главата. Едно обаче е ясно, ще се наложи да му го върнете тъпкано. Като за начало трябва да изпратите на две педи под земята поне двамата бабаити, които имаха нещастието да ви попилеят от бой, но без да ви убият. За жалост в началото сте принуден да раздавате правосъдие само с оловна тръба в ръка. За сметка на това обаче импровизираното оръжие бързо превръща телата и крайниците на по-самоуверените опоненти в пихтиеста маса от кръв, плът и кокали.

Оттук нататък вашият главорез тръгва по дирите на местните мафиотски величия

Първоначално трябва да се полутате из гадния квартал с живописното име Скид Роу и да излекувате раните, които горилите на Ники ви нанесоха с такова удоволствие. Ще се наложи да избягвате физическите сблъсъци с начумерените местни обитатели, които предпочитат да разрешават проблемите си с груба мускулна сила. В противен случай вероятността да нахраните с плътта си бездомните кучета и плъховете е твърде голяма. С малко повече късмет и комбинативност можете да излекувате раните си, да подобрите финансовото си положение и да се сдобиете с по-добро оръжие, преди да са ви докопали. Използването на пари е една от няколкото интересни хрумвания, които Kingpin въвежда в жанра на триизмерните екшъни. По време на своите бродения из гнусните коптори вашият мрачен герой може да събере нелошо количество долари, с които да си купува въоръжение или екипировка. Въпросните придобивки се продават в магазините от веригата “Pawn-O-Matic” срещу прилична сума в зелено.

Все пак е добре да спестявате по някоя банкнота и за други цели. Срещу определена сума можете да си откупите лоялността на някои от местните “бицепси”. Така вашият самотен боец може да си сформира малка наказателна бригада, която да му асистира при изпълнението на непрестанните “мокри” поръчки. Идеята е взаимствана директно от знаменития 3D-екшън Half-Life, където можехте да командвате полицаите от охраната на проекта Black Messa и хората от научния персонал… Ако някоя от вашите горили загине в битка – не се отчайвайте. Винаги ще се намери кой да го замени срещу скромната сума от 50-100 долара. А някои дори ще го направят дори и без пари, стига да спечелите тяхното доверие. Все пак е хубаво да полагате някакви минимални грижи за вашите мутри. Колкото и да са тъпи и взаимозаменяеми, те вършат доста полезна работа. Благодарение на тях можете да правите такива засади, на които и главорезите на знаменития Дон Корлеоне биха завидели. Освен това някои от биячите ви са полезни не толкова с бойните си качества, колкото със своите скрити умения и най-вече със способността да отварят заключени врати и сейфове. Това качество е от критична важност за преминаването на определени мисии. Просто в един момент може да се окаже, че не сте способен да преминете през определено препятствие и трябва да преигравате цялото ниво.

Всеки от вашите стрелци притежава доста качествено направен изкуствен интелект. Повечето от тях притежават забележителното умение сами да се ориентират из нивата. Е, понякога алгоритъмът се издънва и биячите запецват в някое кьоше, но това се случва далеч по-рядко отколкото в други игри, предлагащи услугата “компютърно управлявани съюзници”. Освен това бойците ви си падат малко “луди глави”, атакуват с рогата напред и много-много не се пазят от вражеските куршуми. Така че ако не им давате акъл, вероятността да ги загубите за отрицателно време е повече от средна. Но какво да се прави – мутрата си е мутра.

Друго приятно нещо в Kingpin е възможността да си говорите с почти всички хора из нивата. Някои от тях са агресивно настроени, други не ви обръщат внимание, трети са дружелюбни, четвърти в предлагат да ви дадат нещо, разбира се, в замяна на някаква специална услуга. За целта можете да си общувате с другите герои посредством две прости команди – позитивни и негативни реплики. В първия случай се опитвате да предразположите вашия събеседник със сравнително неутрални фрази, а във втория – да го сплашите с порой от каруцарски псувни. За жалост, вашият играч разполага с твърде ограничен набор от лафове, които може да си разменя с другите персонажи. На моменти словесното еднообразие става малко досадно, но все пак нали сте гангстер и реториката не е от най-силните ви страни. И все пак с минимално усилие програмистите от Xatrix Entertainment можеха да направят общуването доста по-ефектно и разнообразно.

Едно от най-силните качества при Kingpin е уникалната атмосфера

По отношение на реализма играта се доближава доста до страховитата обстановка на Alien vs. Predator. В общи линии атмосферата доста напомня Wages of Sin, но без многобройните досадни бъгове и с няколко пъти по-високо качество на графиката и геймплея. Xatrix Entertainment са се постарали да се почувствате така, сякаш наистина бродите из някое смрадливо гето. Навсякъде около вас се търкалят тонове боклук, стените са изпъстрени с нецензурен графитен “фолклор”, пияни скитници греят премръзналите си тела на огъня в някоя кофа за боклук, настръхнали момчета и момичета с телосложение на бик заплашително размахват хладни и огнестрелни оръжия… Докато стигнете до вашата крайна цел – мафиотската цитадела Рейдио Сити ще посетите места, които бихте отбягвали като от огън в реалния живот. Ще трябва да си пъхате носа из най-различни гангстерски бърлоги, вмирисани пристанищни кейове, запуснати локомотивни депа, автомобилни гробища, метростанции, канализационни мрежи и всякакви подобни клоаки. Ще се наложи да газите до колене в кална вода и човешки екскременти, из краката ви ще тичат плъхове с размерите на угоена домашна котка. Понякога ще вършите неща, които вероятно биха ви накарали веднага да повърнете, ако се сблъскате с тях на живо. Нещо съвсем нормално е например да измародерствате парите на някой агонизиращ минувач, станал жертва на поредното брутално улично нападение. Друго скверно деяние, което ви чака, е да разкъсате с метална щанга разлагащ се труп с бетонирани крака, който е намерил вечен покой на морското дъно или пък да отнесете откъсната глава на някое момиче при нейния любим, за да удостоверите смъртта й…

Просто ще трябва да се държите като истински престъпник

Фигурите на отделните персонажи са моделирани първокласно от професионален художник на комикси. Те изглеждат много по-истински от доста по-мършавите космически командоси в Quake 2 или пък странно атлетичните затворнически бойци, които управлявате в Unreal. Героите на Kingpin приличат твърде много на натуралните мутри, които всеки един от нас все още може да срещне на живо (или на мъртво) из махалите със съмнителна слава. Те са изключително мускулести, но нямат перфектното телосложение на някой културист. Повечето от тях наподобяват на безформена пихтиеста маса, имат огромни шкембета, къси крака и грозни лица. В най-добрия случай изглеждат като членове на рокерска банда.
Героите от женски пол също не приличат много на сексапилните сладурани, които се срещат в компютърните игри. Повечето от тях са набити момичета с бича шия и бедра като гладиатор, които съвсем спокойно могат да ви смажат от бой или просто да ви застрелят. Е, и тук все пак присъства задължителният аксесоар на всяка дигитална героиня и/или мутреса – впечатляващо добре развитият бюст. Нали все пак отнякъде трябва да се разбира, че в играта има и жени:-)

Оръжията в Kingpin не са нищо кой знае колко оригинално, но поне до известна степен се покриват с арсенала на мутрите. Оловната тръба, с която започвате играта, може да бъде заменена с чепата метална щанга. Следващата стъпка е да си набавите пистолет, рязана пушка “помпа” и задължителният за всички гангстерски филми автомат с дисков пълнител от типа “Томпсън”, тежка картечна карабина, която за жалост стреля само на къси откоси и т.н. Както и в Half-Life, трябва да презареждате вашите оръжия по абсолютно реалистичен начин. Ще забележите, че вашият главорез има отвратителния навик да пълни с патрони магазина на пушката си адски бавно и във възможно най-неподходящия момент.
Това обаче придава на играта допълнително усещане за реализъм

Kingpin е едно от най-хубавите неща, които са излизали на пазара на триизмерните екшъни през последните няколко месеца. Играта има абсолютен потенциал да стане хит на сезона. За жалост създателите твърде много са наблегнали върху насилието и са позанемарили сюжета. С малко по-добре разработена драматургия на действието, по-разнообразен диалог и по-оригинални задачи, които да изпълнявате, Kingpin щеше да се впише със златни букви в историята на компютърните игри. Дори и в сегашния вид обаче тя си остава един от първокласните 3D-екшъни.

Автор: Момчил Милев