Kane & Lynch: Dead Men

Когато очакваш игра, създадена от авторите на най-бруталния плешив наемен убиец, съществувал някога. Когато всички предпоставки за нея сочат, че тя ще бъде истински трепач, включително нейните главни герои – двама психопати, осъдени на смърт, които се озовават на свобода. Когато станеш обект на рекламни трикове, съпътстващи излизането й. Тогава просто няма как да не се разочароваш от крайния резултат, когато пуснеш Kane & Lynch: Dead Men. Поредната геймка с потенциал, която не успя да оправдае очакванията…

Осъдените на смърт идват

Тя започва с гръм и трясък. Рязко. Хвърля ви на секундата в екшъна. В единия момент се возите в камиона с другите затворници към своята екзекуция, а в другия – Линч ви казва да си покриете главата, защото миг по-късно возилото се разбива. Подземната организация The7, за която някога сте работили, е тук, за да ви спаси. Поне вие си мислите така. Единственото нещо, което искат от вас обаче, е да ви отмъстят, тъй като сте ги изоставили и сте си плюли на петите с торба, пълна с диаманти, мислейки си, че възложителите на задачата са умрели.

Поемайки ролята на Кейн, вие научавате, че жена ви и дъщеря ви са отвлечени и че ще бъдат екзекутирани, ако не направите това, което The7 искат от вас. За капак на всичко те ви лепват Линч – плешив, очилат и неуравновесен психопат, обвинен в убийството на съпругата си, който да следи всяка ваша крачка. Дотук добре. Историята става, а визуализацията на повечето нива е ако не перфектна, то поне добра.

Но как стоят нещата с геймплея?

Да си оставиш пръстите

Излизате от камиона залитате, зрението ви е замъглено, носът – счупен, лицето – окървавено. Казвате си – уау, тая игра ще е яка. Веднага щом успеете да се свестите и да се докопате до първия пистолет, лежащ удобно на земята на няколко крачки пред вас, започва да идват и първите проблеми. Враговете ви се държат като групичка бавноразвиващи се типове, които, без да искат са получили, оръжие в ръцете си и се чудят как да го използват. Това до голяма степен обезсмисля използването на каквито и да било прикрития (и без това системата е недоклатена и на светлинни години от Gears of War). Даването на заповеди на съотборниците ви в повечето случаи е безсмислено, тъй като, ако имате поне малко опит с екшъни, ще се справите отлично и сам-самички. Нивата са кратки, без особени предизвикателства в тях, а единственото нещо, което се иска от вас, е да вървите напред и да стреляте в главите на безмозъчни полицаи. Ако все пак случайно някой успее да ви гътне, ваш съекипник ще дойде, ще ви забие една инжекция с адреналин в гъза и ще ви върне отново към живота. Не разчитайте твърде много на това обаче. Предозирането води до смърт.

Пропилени възможности

От време на време ще попадате и на някои наистина добри дизайнерски решения, реализирани обаче умопомрачително зле. Да вземем за пример нивото, в което, докато се намирате в един относително плитък трап с дъщеря си, над главата ви прехвърчава гигантски строителен камион, опитващ се да ви прегази. Логичното решение на ситуацията е да убиете шофьора. За ваше нещастие предното стъкло по една или друга причина не желае въобще да се счупи, докато за страничното ще ви трябва поне един пълнител, за да го напукате. Това е и една от сцените, които ще ви изкарат извън нерви, докато успеете да ги преодолеете, и ще ви накара да се запитате не веднъж и два пъти защо си губите времето с Kane & Lynch.

Кой ще се окаже предател?

Единственият мултиплейър режим в тази игра е може би най-доброто нещо, което авторите на Hitman са успели да измислят. Той се казва Fragile Alliance и позволява на до осем играча да запретнат ръкави и да се превъплътят в истински, закоравели престъпници, за да започнат да обират банки, магазини и прочие. Проблемът е, че впоследствие парите се разделят по равно, а печели онзи, който има най-много.

Във всеки един момент някой от играчите може да реши да забие нож в гърба на съотборниците си, да се превърне в предател и да избяга с цялата плячка, която ще си остане само за него. Тогава другите ще трябва да се опитат да го спрат на всяка цена. Ако го убият, той ще се прероди и ще застане на страната на полицаите.

Безспорно режимът е як, стига да има с кого да го играете. Предвид репутацията на играта обаче, не разчитайте много-много на него. В най-добрия случай си оставате с потресаващо кратката сингълплейър кампания.

Финално

Няма как да не те е яд, че IO Interactive не успяха да напипат правилната формула при създаването на Kane & Lynch. А имаха всички предпоставки да го направят. Да не говорим за абсурда, на който се натъкнах, без да искам. Играта върви по-добре под Windows XP със 7900GT карта, отколкото под Vista с 8800GT. Затова един бърз приятелски съвет от мен. Стойте си с XP и не пускайте Kane & Lynch: Dead Men, освен ако наистина не сте много, ама много загорели за някакъв екшън.

Автор: Владимир Тодоров