Just Cause

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2006

Всяка компютърна игра е малко или много нереалистична. Някои се стремят към абсолютна еднаквост с “живия живот”, но пак не могат да постигнат стопроцентово съответствие. Други леко изкривяват реалността с цел да не станат твърде досадни. Just Cause е прескочила в по-горен клас: тя бодро заплюва реализма в окото и откровено се гъбарка с него във всичките му проявления до такава степен, че на моменти се чудите на коя планета сте попаднали.

Ел Президенте е мучо загазил

Но да караме поред. Играта ви запокитва в китната карибска островна държава Сан Есперито. “Запокитва” е доста точно, защото буквално бивате хвърлен от самолет над един от плажовете. Поемате ролята на мачото Рико Родригез, наемник на Агенцията (Централната разузнавателна такава, разбира се) изпратен в страната от Чичо Сам да донесе демокрация и висок обществен морал – тоест, да свали правителството като проведе революция. Рико повече от очевидно е моделиран по образ и подобие на Антонио Бандерас – здрав, прав и корав латино мъжага с характерен акцент и неизменното кръстче на врата. Името на злодея, който застрашава влиянието на Америка… ъ-ъ-ъ, така де, нарушава куп човешки права и потиска народа си, е Салвадор Мендоса. За целите на подлите си злодеяния въпросният диктатор се е съюзил с могъщ наркокартел. Верни на идеята да борите огъня с огън, вие пък се съюзявате с противниковия наркокартел, чиято подкрепа трябва да направи революцията ви малко по-лесна (ако не друго, то поне със сигурност ще я направи бая по-цветна…).

Just Cause е една доста праволинейна, почти аркадна игра. Като стил леко напомня третата част на GTA по това, че можете да управлявате която и кола да ви попадне, само че тук можете да се шматкате безцелно не в бетонна джунгла, а в истинска. Успоредно с РС версията джитката е правена и за две конзоли и даже никак не се срамува да си го признае – играта може да се записва само на определени места, в менютата няма мишка и все такива неща. Управлението е приспособено за комбото мишка + клавиатура, но е доста мудно. За сметка на това геймката е доста лесна, на места – детинска. Ще се изправите срещу и ще анихилирате стотици, дори хиляди врагове (които никнат от нищото като гъби) и ще трябва да положите сериозни усилия, ако искате да нараните мачовския си задник. Все пак положението е малко по-разчупено от конзолните версии, където прицелването е автоматично и не изисква дори капчица усилие, за умение да не говорим. Но това е само черешката на тортата.
Споменах ли, че играта е

хипер нереалистична

Хипер май е слаба дума. На практика в Just Cause такова понятие като “реализъм” не съществува. За пръв път попадам на игра, която толкова силно да крещи, че не е нищо повече от виртуална реалност. Нарушени са повечето познати ни физични и логически закони, например че ако изскочиш от хеликоптер докато лети, прехвърлиш се през витлото му и се опиташ да се хванеш за опашката, най-вероятно ще станеш на много, мнооого тънки филийки. Но не и в тази джитка. Тук можете да се хвърлите от самолет от около хиляда метра височина и да паднете в океана, без да получите и драскотина. Можете (а и ще ви се налага) в движение да скачате от покрива на движеща се кола върху покрива на друга, движеща се на двайсет метра по-напред. Можете да отваряте и прибирате парашута си неограничен брой пъти за едно падане… Този парашут между другото е цяло чудо на техниката – не стига, че се прибира за стотна от секундата, но и ще ви спаси от пребиване дори да го отворите на пет метра от земята, не се оплита в дървета или улични лампи… де да имах и аз един такъв. Не са дадени никакви обяснения защо всичко това е възможно, героят не е нито Супермен нито Човека-слон, но отговорът, който поне аз намерих за себе си, е – на кого му пука? Играта е издигнала нереалистичността си в идеология, разни там дребни физични закончета ли ще й развалят кефа?

Като на острова на Робинзон Крузо

Както вече стана ясно, Сан Есперито е една пречудесна карибска страна и ако не бяха дребните препятствия от рода на бушуваща революция и гангстерска война, щеше да е невероятна туристическа дестинация. Тропическият облик на островчетата, съставляващи държавата, е наистина много добре предаден. По-голямата част от наистина гигантската карта (която освен това е и load-free, зареждане ще видите само между мисиите) е покрита с джунгли и гори, а урбанизираните места са малко. От геймплейна гледна точка това означава, че в по-голямата част от мястото няма какво да се прави, но какво пък, понякога е добре нещо да присъства, просто защото там му е мястото. Освен мисиите от основната сюжетна линия, можете да се захващате и с малки услуги за бунтовниците или пък приятелския наркобос, които ви дават достъп до нови оръжия, което обаче не е чак толкова важно, тъй като играта така или иначе е много лесна. Единствено затруднение може да видите при управлението на автомобилите – повечето от тях при висока скорост се превръщат в тотално неуправляеми торпили и за да ги задържите на пътя, ще трябва да настроите мозъка си на мисловна вълна, игнорираща някои природни константи, като триенето например.

Иначе всичко е пресъздадено с почти перфектна графика – джунглата с милионите дървета, прашните пътища, малките рибарски градчета и така нататък, а някои гледки са наистина главозамайващи – например тази на покрит с облаци планински връх в далечината или вътрешността на вулкан, превърната в стриптийз клуб. Звукът също е на ниво, но поради естеството на играта често ще ви гонят десетина войници, два джипа и вертолет, така че ефектите малко се губят в пукотевицата. А и тъй като познанията ми по испански се дължат основно на филмчетата със Спийди Гонзалез, така и не разбрах какво е това “Санта Мария курисима!”, с което ме навикваха вразите.

Бунтари от всички страни…

Ако понякога ви се ще да видите какво ли е да попаднеш на остров тип “Сървайвър”, но не желаете да давате куп пари, за да ви хапят комари, може да хвърлите едно око на Just Cause. Играта наистина иска по-специална нагласа, за да свикнете с чувството, че сте попаднали в комикс, но е идеална за няколко часа неангажиращо пуцане. Все пак, къде другаде ще видите как се превзема хеликоптер в движение?

Автор: Пламен Димитров