John Deere American Farmer

“…и се показа Божеството-главен редактор над облаците. И на мирянина си така проговори: Не слушаше Ме ти и не изпълняваше волята Ми. Наместо работа да вършиш, по цял ден с мляко се наливаш и по цяла нощ Mech-игрици цъкаш. Почувствай гнева ми и земи тоя селскостопански симулатор, та да види жълтата ти кратуна, мит и легенда ли са само тия заплахи или НЕ!”
Апокалипсис на Сандро, глава I, стих 1.0

И така, смазан от божественото присъствие, най-накрая отворих очи, за да видя в ръцете си малкото пластмасово дискче с играта. С бодра, леко мазохистична песен на уста (“Га малко бях овчарче и Offчиците пасях, за ферма си мечтаех, и хубав, як, пердах!”) и още по-бодра усмивка заседнах зад щайгата с двата кабела отзад, привързани към агрегатчето в плевнята. Сега съм вече печен Джо Фармър, имам си ферма, въртя по 100 глави едър рогат добитък, 2000 кокошки и чат-пат връткам съседката, оная лунавичавата, с големите очи и малкото мозъче. И ако, докато си карате хондичката из някоя от славните ни, БГ-made метрополийки, във вас се пробуди един глас, казващ: “няма нищо по-свежо от миризмата на конски фъшкии рано сутрин…”, а по разбираеми здравословни причини не искате да наминете до най-близкия ромски квартал, за да изпитате въпросния обонятелен оргазъм, то John Deere American Farmer е точно играта за вас.

ОК, без конските фъшкии обаче!

Със зачервен врат, след неколкодневно цъкане на първата кръстоска между Сим- и ТКЗС-мениджър, мога с радост да ви съобщя, че си имам нов, личен хит за това лято. То не бе радост при първото освинване в двете кочини и якото мазнене на пържоли половин година по-късно. Не бе борба с разни малки, хвърковати и грозни вредители из нивята (що пестицид се изсипа тогава, и в C&C: Generals няма толкова Антракс). А като се качихме със съседката на комбайна… ей, какво осеменяване падна, но нали в друга една песен от комунистическия ни фолклор се пееше: “Сей, земеделецо – днес му е времето, хвърляй добри семена…” (всъщност става дума за популярен БЗНС-хит по текст на Иван Вазов от времето на Александър Стамболийски – бел. ред.;)). Пък и авиация имате… С други думи: битката се води на три нива – кашимерия, наземна верижна техника и във въздуха – двуплощниците сипят зелена гнъс, която с малко подходящо настроение, въображение и половин бутилка долнопробна огнена вода се превръща в напалм, а житните класове – в шибани виетнамци.

Е-ех, PCM – животът е хубав!

Малко по-сериозно

Всъщност играта е един доста комплексен и забавен (при определен тип извратено възприятие на света) икономически симулатор. Той се гради от три елемента – фермерите, реколтата и пазара. Първите могат да бъдат наемани и разкарвани в зависимост от нуждите ви. Тяхната роля е да се грижат за добитъка, да поправят сградите или да яхат комбайна. За заблудените овчици сред вас, читателите, ще направя едно малко пояснение – разните му там мръвки и пържоли не се раждат по дърветата, нито се срещат в природата под тази си форма. Но вместо да ви обяснявам какво точно е свиня или магаре, прочетете “Мечо Пух” – изданието с много картинки, и ще разберете за какво иде реч.

И така, докато едни грухат кравите, други се мотат из полето, а трети се съвкупяват помежду си, осигурявайки ви малки фермерчета, времето си тече. И в зависимост от добрата ви преценка за наличните средства, за разходите, които трябва да направите в наемането на персонал, закупуването на земеделска техника, нови животни, храна за тях, допълнителни услуги и консумативи и т.н. на края на годината теглите голямата черта. При добро изпълнение ще получите отлична реколта, фермичката ви ще се е разраснала мащабно и кинтите ще затекат към бездъното ви, селско джобже…

Така че ако смятате, че някъде дълбоко във вас дреме неразкрит аграрен гений, захващайте John Deere American Farmer и започвайте да цъкате. И не забравяйте редовно да доите кравите, да поливате доматите и ако станат големи и хубавки – да изпратите до редакцията мостри за дегустация… И с малко краставички и сиренце може да ги гарнирате, пък и гроздовата взе да свършва.

Автор: Георги Панайотов