facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Jack the Ripper
Ревю | 10.03.2004 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
Galilea Multimedia
Издател:
The Adventure Company
Жанр:
Куест
Платформа:
PC
сайт на играта »

1800-та: Джак Изкормвача извършва серия изключително брутални убийства в Лондон. Жертвите са проститутки. Труповете са обезобразени и разпокъсани. Случаят остава неразрешен.

1901 г.: Джак се завръща! Луд последовател на убиеца следва примера на идола си и повтаря нечовешките зверства. Джими Палмър - прохождащ, амбициозен репортер, получава шанса на живота си. Шефът му му дава да пише история за Изкормвача. Героят трябва да разпита свидетелите и да проведе собствено разследване, за да разбере кой стои зад всичко това. И да публикува статията на своя живот.

Героите

По време на играта Джими среща разнообразни и интересни персонажи. От момента, в който стъпва на местопрестъплението, той постоянно се сблъсква със странен съсухрен човек, чиито ляв крак е по-къс и поради този факт има специфична походка. Този дрипав странник изниква постоянно, но внезапно си тръгва по средата на вашия разговор. Срещате се и с нежна красива певица, жена с винаги тъжни очи, която е била приятелка на жертвата.

Полицията и частни детективи уж ви помагат за решаването на случая. Най-голямото желание на ченгетата обаче не е да разкрие извършителя, а да си измие ръцете и просто да арестува някой виновник. Нарочени са група китайци, около които действително има нещо мътно. Жертвата е носела някаква пратка, преди да бъде похитена. Откривате обява, че се търси нов доставчик и мястото, което фигурира в нея е именно пералня, чиито съдържатели са въпросните азиатци. Когато отивате там обаче, не разкривате нищо, а просто си отнасяте един хубав бой.

Срещате и дребни мошеници, опърпани бедняци, през чиито очи гледа мизерията. Към "героите" бих причислила и лъскавия черен гарван, който величествено пори въздуха с криле и непрекъснато наблюдава събитията мълчаливо. Той винаги е сякаш една крачка пред вас и ви чака. Когато го погледнете в очите, странни видения изпълват съзнанието ви. Накъсани сцени, свързани със случая, ви поглъщат и после внезапно изчезват, както и самият тъмен пернат посредник, който ви ги носи.

Най-добрите неща в този куест са безспорно ярките образи и запомняща се история, която винаги има с какво да ви задържи пред монитора. Приятна изненада е и атмосферичният саундтрак. Това обаче не изчерпва впечатленията от нея.

За мое огромно разочарование...

Под мрачната синкава опаковка със зловещо изпъкващ тъмен силует се крие една на пръв поглед посредствена игра. Графиката е на средно ниво. Всичко е леко размазано и нереалистично статично. Движещите се елементи, които уж дават признаци на живот, са като залепени върху мътния фон.

Начинът на придвижване по картата ме накара да хлъцна. Новаторството не може да бъде подминато просто така. Особено, когато е толкова дразнещо и безсмислено. Напълно необяснимо, за да се придвижите до ново място, трябва да надникнете в инвентара, където сред предметите ви се е появил надпис с допълнителната дестинация. Вземате надписа и го завлачвате до определената локация на картата. Тогава получавате достъп до новото място. Това напълно излишно усложняване на контролите не е просто губене на време, то е изключително важно допълнение към цялостната глупост на управлението. Изнервящ е фактът, че при натискане на Esc излизате от играта и отивате в менюто, но, за да се върнете обратно, трябва да кликнете върху Resume Game и не може просто отново да щракнете Esc. Странен е и изборът на авторите да прекъсвате разговорите с бутона "P". Не знам какви са били асоциациите им. "Pause" звучи доста не на място... Е, авторите си знаят...

И точно, когато сте готови да се откажете от играта заради нейните малки недостатъци и дразнещите детайли, които упорито гризат нервите ви, картината изведнъж се удавя в кръв. Крясък на гарван разсича тишината и редица на пръв поглед безсмислени видения нахлуват в главата ви. Да, това е тъмният вестител, когото вече описах. Дори само заради него не бихте могли да оставите заглавието. Мистериозните видения и развързаните краища на историята просто ви привличат и неусетно отново сте там - пред монитора. И отново тровите нервите си със скапаните контроли и графиката, но това вече няма значение. Обръщате внимание само на стряскащите събития, които са ви погълнали изцяло. Чакате героя, когото съвсем съзнателно не описах по-горе. Чакате Джак. А той е заинтригуван от вас. Получавате писма от него. Той знае за вас. Изпраща ви подарък. Когато виждате какво ви е пратил, ви причернява пред очите и припадате...

Геймплеят

се развива в дванадесет последователни дни. Разделен е на ден и нощ. Всеки един момент от тези дванадесет денонощия вие се натъквате все на нови и нови следи. Лично на мен играта през нощта ми допадна повече. Тогава виждате истинското лице на града. Денем атмосферата също е силна - задушаващи белите ви дробове тесни и мръсни улички, счупени, назъбени, зеещи черни прозорци, олющена мазилка, ръжда... Вечер пък изпълзяват скитниците и всички отрепки на града. Единствено шарените светлини на заведенията оцветяват мрачната картина, но и те са някак студени и неприветливи. Последното ми напомня за още една недомислица. След едно изпълнение на певицата, която споменах, се чуват бурни аплодисменти. Ако обаче погледнете хората в заведението, нито един от тях не помръдва...

И в Jack the Ripper обаче се налага да правите странен избор. Денят завършва, когато напишете поредната си статия, а нощта - когато погледнете луната. Е, разбира се и в двата случая трябва да сте свършили определени задачи, за да преминете напред. Най-често се налага да говорите с различни хора и да събирате доказателства. Пъзелите са сравнително малко. Няма много сериозни ребуси или поне нищо нестандартно.

Харесаха ми обаче загадките, които включват кървавите писма на Джак. Особено ми допадна и това, че песента, включена в саундтрака, е използвана като ключ в играта. Ако се заслушате още в началото в текста (както направих аз), когато я изпълнява певицата в бара, ще разберете, че съдържанието й не е случайно:

There were three ravens sat on a tree...
Down a down, hey down, hey down...
They were as black as black might be - with a down...
One of them said to his mate,
Where shall we our supper take?
With a down, derry, derry, derry down, down... 

 
системни изисквания
Pentium III 500MHz, 64MB Ram
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
PCM & GW - Legacy of Kain 33
Tales of Monkey Island - Chapter 4 27
Machinarium 25
Tales of Monkey Island - Chapter 1 22
The Next BIG Thing 21
Still Life 2 16
Tales of Monkey Island - Chapter 5 14
Sherlock Holmes vs. Jack the Ripper 14
The Talos Principle 13
Back to The Future: It's About Time 13