Iron Storm

Всеки ученик, който съвестно зубка уроците си по история в десети клас, знае, че Първата световна война е приключила през единадесетия час в единадесетия ден от единадесетия месец на 1918 година, след като Германия капитулира пред силата на Антантата. В Iron Storm програмистите от 4X Studios са пренебрегнали този така важен исторически факт. В играта Първата световна война, която е започнала през 1914 продължава вече цели петдесет години. Действието се развива през 1964 година, a светът все още е подложен на половинвековни и неспирни кланета по фронтовите линии. На Земята са останали адски малко хора, които си спомнят мирния свят. Децата се раждат едва ли не в казармите, а за края на войната никой не си и прави труда да помисли. Вие също не правите изключение и сте родени в противобомбено убежище. В играта изпълнявате ролята на помощник лейтенант Джеймс Андерсън, който през цялото си съществувание на тази планета не е видял нищо друго освен смърт, война и разочарование…

Желязната буря

е най-невероятният и труден 3D шутър, който съм виждал през последните месеци. Гледната точка в него по подразбиране е от трето лице, но винаги можете да превключите и на първо. Всъщност изборът е въпрос на вкус. Iron Storm е съставен от мисии, които ще опънат нервите ви до краен предел, че дори малко и отгоре. Докато ги играех, наложи се на няколко пъти да отскоча до аптеката, за да си купя успокоителни. В първите две нива действието се развива главно из лабиринт от окопи, където ще трябва да избивате противниците.

Изключително неприятни са минираните региони, през които ще се наложи да си пробивате път. Мините са почти незабележими и адски ефективни срещу жива сила. Не е задължително да стъпите върху тях, за да ги активирате. Понякога просто самото преминаване наблизо ги задейства. Миг по-късно следва “БУМ!” и ставате на пихтия. Дори и да ги забележите, познатите номера от останалите шутъри няма да ви помогнат. Например ако стреляте или хвърляте нещо по мината, тя няма да се активира. Единственият съвет, който мога да ви дам за тях, е да ги заобикаляте отдалече и да имате едно на ум, ако решите да минете отново в същата зона.

Модерният напоследък stealth-елемент присъства и в Iron Storm. На няколко места в играта ще ви се наложи да се минавате тихомълком покрай противникови отряди, патрулиращи хеликоптери и други подобни. Най-трудно според мен обаче е промъкването във вражеския лагер, където ще трябва да влезете едва ли не без да дишате.

Изкуственият интелект

на персонажите заслужава похвала. Враговете ви замерят с най-различни гранати – обикновени, с отровен газ или дори с такъв, от който се надрусвате и ставате адски лесна мишена. Противниците се прикриват зад стените, а когато ви дебнат от някоя сграда, надничат от различни прозорци, залягат и правят още какво ли не. Общо взето по време на кампанията, ще имате чувството, че играете супер як мултиплейър с истински хора или поне с много гадни ботове. 

Производителите гарантират, че ще са ви нужни поне тридесет часа за изиграването на мисиите – общо шест големи зарибяващи нива. Впрочем аз мисля, че ще е нужно най-малко толкова. Ако направите една проста сметка и разделите трийсет на шест, ще видите, че за една мисия са необходими около пет часа, което хич не е малко.

Голям проблем създават снайперистите, които направо ми скъсаха нервите. Моят съвет в такива ситуации, особено когато се намирате в полуразрушения град на трета мисия, е да преминете в гледна точка от трето лице. По този начин имате по-голяма видимост и по-лесно ще съумеете да се предпазите от дебнещите противници и от евентуалните мини, разпръснати наоколо. Наистина, играта е доста трудничка, но това я прави още по-интересна.

Въоръжението

Интересното е, че не можете да носите повече от едно по-голямо оръжие, което допълнително утежнява положението ви. Понякога ще трябва да избирате например между гранатомет и тежка картечница, а вашето решение често ще има огромно значение за доброто ви представяне по-нататък. Създателите на Iron Storm са се постарали оръжийцата да съответстват на времето, в което действията се развиват. Пушкалата са доразвити футуристични версии на оръжията, които познаваме от Първата световна. Ще боравите с нож (закъде без него), пистолет, помпа, снайпер, картечница, базука, РПГ и други. В определен момент от играта ще имате възможността да стреляте дори и с оръдие на танк, който предварително трябва да обездвижите (а, повярвайте ми, това ще ви отнеме адски много време и нерви).

Iron Storm е изработена с невероятния енджин Phoenix 3D, разработен от 4X Technologies, който е меко казано прекрасен. Честно казано не очаквах да зърна чак толкова красива гледка, докато слагах диска за първи път в CD-то. В самото начало в подземната база може би няма да се очаровате от видяното, не защото е лошо, а просто защото не е нищо особено и необичайно. Но излезете ли веднъж на повърхността и видите ли бойното поле с всички негови характерни черти – окопи, разхвърляни трупове и т.н., ченето ви ще увисне във въздуха. По-напред в играта ще действате и в забележително изрисуван и реален полуунищожен град. Перфектната графика в Iron Storm създава невероятна атмосфера.

Естествено, както и във всички по-новички игри с претенции, и в този шутър ще бъдете подложен на непрощаващото влияние на климатичните условия. Докато избивате лошите, ще ви вали дъжд, придружен с гръмотевици, ще бъдете засипван със снежни парцали, ще ви се налага да пускате фенерчето си в действие, когато слънцето отстъпи място на хладната луна…

Iron Storm притежава и не по-малко интересен и увлекателен режим на мултиплейър,  където могат да участват до шестнадесет играчи в LAN мрежа или през интернет. Видовете игра в мултито са добре познатите ни Deathmatch, Team Deathmatch и Capture the Flag.

Концепцията

на Iron Storm е много интересна от гледна точка на алтернативното развитие на историята. Представете си за момент, че Първата световна наистина е продължила 50-60 години. Какво щеше да се получи? Как щяха да изглеждат градовете ни? И какво щеше да се случва в главите на младото поколение, което се е родило и може би и ще умре по време на война. Радвам се, че създателите на играта са съумели да смесят перфектно увлекателната и зарибяваща история с невероятна графика и геймплей, изключителен изкуствен интелект на противниците, яката музика и звукови ефекти и най-вече – с интересните и трудни мисии. Ако на пазара излизат по-често игри от този тип, т.нар. геймобщество определено ще спечели.

Автор: Асен Георгиев