facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Infernal
Ревю | 07.04.2007 | автор: Пламен Димитров


оценка:
Производител:
Metropolis
Издател:
Eidos
Жанр:
Приключение, Екшън
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Шарена графика

Интересен замисъл (но с кофти реализация)

Графиката е наистина много шарена

минуси

Не особено оригинална история

Проблеми със съвместимостта на софтуера

Неудобно управление

Да си поиграем на дяволи

Като имаме предвид как повечето екшън игри са базирани на антагонизма “добри-лоши” и как играчът често поема управлението или на добрия герой, или на лошия-който-се-превръща-в-добър, появата на Infernal е съвсем закономерна.

Тази създадена от едно малко и неизвестно полско студио игра се опитва да преобърне каноните на правене на шутъри като ни поставя в ролята на човек, който изобщо не претендира да е има нещо общо със силите на светлината. Прибавете към този опит за оригиналност и малко класически екшън похвати плюс християнска религиозна атмосфера и ще получите добра идея какво представлява Infernal.

В служба на дявола

Темата за вечната война между Доброто и Злото на Земята е интерпретирана в доста игри, но новото в Infernal е, че този път главният герой застава на страната на демоните. Представяме ви Раян Ленокс, един от най-способните наемници на небесните армии и бивш ангел. Той обаче е отлъчен от райските редици заради нетрадиционните си методи на работа и понастоящем е обикновен безработен смъртен. Това не изглежда да го плаши, най-вече защото, по собствените му думи “поне сексът вече не е недостъпен”.

Спокойствието му обаче не продължава дълго – докато омайва една руса мадама, той бива грубо прекъснат от предишните си работодатели, които имат намерението отново да го пратят в отвъдното, този път като труп. След като се разправя с тях, Раян получава предложение, което не може да откаже.

Мистериозна личност, представяща се за дясната ръка на самия Дявол и негов наместник на Земята, му предлага да премине на страната на ордите на пъкъла. Оказва се, че равновесието между доброто и злото е необходимо и не би трябвало да бъде нарушавано при никакви обстоятелства. Само че напоследък тъмните сили губят територии в сблъсъка със защитниците на Рая. Ленокс е нает, за да изравни позициите.

Духовни и житейски неволи

Първо държа да отбележа, че по мое мнение играта явно е обладана от зли сили и следва да бъде стартирана, само след като дискът е бил напръскан обилно със светена вода. Причината за това мое подозрение е, че веднага след инсталацията играта успя да се скара с драйверите на видеото и саундкартата ми, както и с версията на DirectX. След известно бърникане из разни настройки джитката все пак благоволи да тръгне.

Това, което най-първо се набива на очи, е доста добрата графика, която предлага заглавието. Макар че в първите моменти ще изпитате съмнение дали не сте ослепели с два-три диоптъра (всичко е едно такова разфокусирано и мазничко), графичната платформа е напълно в крак със съвременните тенденции. Това е приятна изненада като се има предвид липсата на опит от страна на разработчиците. От друга страна обаче, що се отнася до физичния енджин, авторите като че ли наистина са сключили договор с Лукавия – играта използва модула Ageia PhysX и е оптимизирана за PPU със същото име. За незапознатите: PPU означава Physics Processing Unit и представлява отделна платка, която се занимава единствено с физични изчисления по примера на GPU, което е съкращението, зад което се крие вашата видеокарта.

Целта на тази физична карта е да се освободи процесорът от задължението да прави сметките, свързани с физиката в дадено приложение (видеокартата прави същото, но с векторната графика и триизмерните обекти). Проблемът в случая е, че както се досещате тези нови карти не са особено популярни и едва ли са твърде много играчите, които ще могат да се насладят на пълните възможности на енджина.

Съдбата на падналия ангел

Като оставим настрана хардуерните проблеми, Infernal е една твърде обикновена като геймплей. По време на кампанията по разчистване на сметки с бившите си работодатели, Ленокс ще използва комбинация от стандартни оръжия (пистолети, автомати, дори шурикени, но пък няма пушка) и демонични сили (телепортация например). В това отношение доста напомня на една игра отпреди няколко години – Psi Ops.

Най-често обаче напредъкът в ниво се свежда до откриването на пътя до дадено място или намирането на компютърен терминал/карта, които отключват дадена врата. Демоничните сили на героя изискват мана, която заедно с живота се възстановяват от душите на повалените противници. Раян може да издържи на впечатляващо количество вражески попадения, но пък амунициите за неговите собствени оръжия са дразнещо малко и не дават възможност на играча да се развихри. За да вземете допълнителни патрони, най-често трябва да претърсвате труповете около себе си. Това обаче отнема три-четири секунди и поради вече споменатата оскъдица на олово не можете да си позволите да пропуснете да обискирате никого.

Прибавете към това и свойството на някои мъртъвци да се изпаряват във въздуха след известно време и ще разберете, че цялата операция става доста досадна след десетина минути игра. А в някои моменти управлението изисква едновременното натискате на три и повече клавиша, което може и да е възможно на геймпад, но е адски (ще ме прощавате за израза) неприятно за изпълнение с клавиатура.
Въобще доста от нещата в играта са недообмислени и откровено нелогични.

От една страна героят разполага със силата на телепортацията, но от друга, не може да премине и през най-тънката решетка, ако така е предвидено по сценарии. Също така, макар че може да поеме десетки изстрели от упор и е под закрилата на господаря на Злото, бившият ангел явно има крака от пластилин, защото играта приключва трагично след почти всяко падане и от най-смешната височина. Също така, въпреки цялото могъщество на адската сила, която го направлява, агентът на злото получава заповедите си през най-обикновена слушалка в ухото си. Интересно как ли са си комуникирали дяволите преди възхода на безжичните комуникационни устройства. Самият диалог пък често е доста плосък, като някои от актьорите звучат толкова уморени от живота, че направо да им се чудиш.

Дори да забравим факта, че самото стартиране на играта вероятно би могло да се интерпретира като грях от повечето християнски църкви и съответно би довело до цяла вечност в казаните на ада, от играта просто струи неопитността на авторите. Пробвайте я, ако не се страхувате от анатемосване и отлъчване от Църквата. :) Но се съмнявам да съжалявате особено, ако я пропуснете. Повече късмет за поляците при следващия опит, определено имат потенциал. 


Десетте геймърски заповеди

1. Туй е компютър, твоето хоби, да нямаш други хобита, освен него. 2. Не поглеждай чийт или солюшън и никакво изображение на онова, що е нечестиво, не им се кланяй и не им служи. 3. Не натискай напразно клавиша Caps Lock докато чатиш. 4. Почитай старите игри, за да разбереш по-ясно новите. 5. Не кради фрага на ближния си. 6. Убивай. Но само лошите. 7. Не прелюбодействай, няма да ти остане време за игра. 8. Ако ти хареса пиратска игра, купи си оригиналната версия, стига да имаш пари за това. 9. Чети геймърски списания . 10. Не пожелавай рекорда на ближния си, нито сейв-а му, нито героя му, нито статистиките му, нито инвентара му – нищо, което е на ближния ти.
 
системни изисквания
CPU 2.5 GHz, 1 GB RAM; 256 MB Video (Radeon X1800/GeForce 7800+)
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Infernal

новини:
Холандските издатели обявиха, че са на червено с 9.5 милиона долара за миналата година, а приходите на фирмата са спаднали с цели 30 процента.
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Middle-Earth: Shadow of Mordor 99
Assassin's Creed III 80
Dead Space 3 80
Alan Wake 73
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58
Thief 56
Alien: Isolation - ВИДЕО РЕВЮ 50