by PC Mania
Втората половина на 24-ти век. Войната за независимост е приключила преди повече от столетие. В Badlands Cluster обаче въстава група от осем звездни системи, търпели дълго време потисничеството на алчни корпорации и безжалостни мародери. Назрява нов конфликт.
След като изгледате едно добре анимирано, сърцераздирателно, 247-мегабайтово филмче, разбирате и какво мотивира Кал Джонстън – главния герой в това приключение. Едва ли има по-добра причина да се впуснеш в космическа вендета от това да видиш смъртта на своя баща и то точно на рождения си ден! Убиецът е Калеб Маас – член на управителния съвет на една от най-могъщите галактически корпорации.
В началото поемате ролята на 12-годишния Кал, чийто единствен другар в опасното дело е дигитализираната версия на Джеферсън Клей, персонаж от първата война за независимост. Първата ви цел е да намерите изоставената тайна база на Лукреция, покойната баба на Кал.
Пристигайки там, разбирате две неща: че приживе баба ви се е подвизавала като космически Робин Худ и че станцията доста е позападнала през изминалите години. Следват няколко кратки мисии, които приключват с близка и неприятна среща с “гадняре гранде”. Този период от детството на Кал е добре прикрит, доста добър и ненатрапчив tutorial (което не пречи враговете доста често да ви превръщат космически прашец).
След залавянето на Кал следва набързо скалъпен процес. Героят бива осъден на
80 години каторга
по обвинения за унищожаване на чужда собственост, неизплащане на дългове и опит за предумишлено убийство. Нашият човек, разбира се, няма никакво намерение да гние в затвора. Заедно с четирима верни приятели (криминално проявени индивиди) той успява да се измъкне на свобода.
Този път поемате контрола над вече 27-годишния Кал и веселата му дружинка. Героят съзнава, че трябва добре да се подготви, за да успее да отмъсти за убийството на баща си. Така идва и решението да поеме по пътя на своята баба, за да си набави необходимата материална и огнева мощ.
Пиратската база
играе изключително важна роля в развитието на кампанията, и то не само защото е единственото място, на което може да си запазвате играта. Хангарът е първото нещо, което ще привлече вниманието ви. Може да избирате с кой от наличните кораби да летите и как точно да го екипирате. Възможностите за настройка са многобройни – започвайки от двигателите и сензорите и достигайки до въоръжението и защитата. Количеството на чарковете е повече от прилично. Предвидени са и доста добри готови конфигурации.
В склада на базата може да видите точното количество на екипировката и стоките, с които разполагате, както и колко суровина бихте получили, ако ги рециклирате. Защо да рециклирате ? Защото от получения материал можете да произведете каквото си поискате, стига да разполагате с необходимите планове и чертежи.
От базата въртите бизнес с множество търговци (легални и нелегални) като разменяте стока за стока. Примерно, предлагат ви оферта за планове на гнат, при условие че доставите 40 потребителски стоки. Получавате и електронна поща, а преобладаващите писма са подсказки къде точно да нанесете следващия си удар. Разполагате и с енциклопедия, която съдържа информация за историята, политиката, технологиите и т.н. и т.н. в света на I-War. Можете да погледнете и статистика за досегашните си деяния.
Космическите кораби, които ще управлявате, са по-големи, по-добре въоръжени и по-тромави от звездолетите в повечето игри от този род. Има и инерция, която винаги да взимате предвид при извършването на маневри. Авторите са се поучили от критиките и са запазили комплексността на летателния модел, но и сравнително успешно са се опитали да поопростят управлението. Въпреки това, ако не сте играли някоя от предишните части, ще ви трябва известно време, за да свикнете.
Пилотиране с мишка не се поддържа, а летенето само с клавиатура е истински ад. Ако нямате джойстик, спокойно можете да свалите по 1,5 от общата оценка и оценката за геймплей. Препоръчително е джойстикът да е с поне три оси и “hat switch”. Няма да навреди и възможност за програмиране на бутоните. Самата игра не предлага възможност за промяна на клавишите. Според авторите, ако искате други копчета, “трябва да хванете notepad-а”.
Историята е добра, а геймплеят си заслужава, стига да не се откажете още на първите няколко мисии. Ще кръстосвате надълго и нашироко из 16 звездни системи. За доста от битките се изисква и внимателно планиране, а директната атака е сигурна гибел. Не ви съветвам да изключвате автоматичното прицелване. Имайте предвид, че има и оръжия, които не го ползват.
Контролирате разпределението на енергия между щитове, оръжия и двигател, както и върху оперативната мощ на самия реактор. Намалявайки мощността на реактора, редуцирате и топлинната сигнатура на кораба. Това ще ви позволи да се промъквате почти незабележимо, но ще остави и доста от системите ви без захранване, което коства ценни секунди за привеждането им в готовност.
Шарения до шия
Космосът е изобразен в пастелни цветове с преобладаващо зелено и бежово. На моменти обстановката е по-пъстра от латино-карнавал. Това, което дразни мен, може би ще се хареса на други. Корабите, както и всички други обекти, са детайлно моделирани. Виждат се дори тънките струйки от двигателите за маневри. Използват се множество светлинни източници. Експлозиите и ефектите на оръжията са ярки и зашеметяващи. Като цяло визията е страхотна. На звуковия фронт също всичко е на ниво. Музиката е приятна и въпреки че бързо започва да се повтаря, изобщо не се натрапва.
За разлика от предишните части Edge of Chaos предлага и мултиплейър, който за жалост не е нещо велико. Вариантите са bomb tag, capture the flag, death match и отборната му версия. Може да избирате кораба си, но не и въоръжението му. Екстрите за машината се носят из космоса и трябва да ги събирате. Би ми харесала възможност за кооперативна игра на кампанията, но уви!
Без съмнение новият I-War е предназначен за по-широка публика от предшествениците си. Резултатът е нещо средно между X и FreeSpace. Играта ще гарантира на ветераните в жанра много приятни часове, поне докато чакат Freelancer. Но ако тепърва смятате да се запознавате с космическите симулатори, то комплексността на I-War 2 я прави възможно най-неподходящия избор.
Автор: Борис Цветков