facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Imperium Romanum
Ревю | 01.04.2008 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Haemimont Games
Издател:
Kalypso Media
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Българска е...

Има няколко нови елемента...

Все още добре изглеждаща...

минуси

... но на английски

... но прекалено малко, за да си заслужават цената

... но доста неоптимизирана

Рим, люлката на съвременната цивилизация... Всъщност не. Има няколко версии точно къде се заражда човешкият напредък, като най-оспорваните тези дриблират между Рим, Гърция и Египет. Нейде там хомосапиенсите са стигнали до идеята, че конструктивното мислене е по-добро от налагането на гората с дървени сопи.

Но да се върнем на Рим - филмографията на 70-те години на миналия век нямаше да е същата без всички филми за Цезар и Клеопатра. Геймингът пък нямаше да е същия без Rome: Total War. Затова май няма по-добра идея от това да се направи игра, използваща за сетинг първата голяма империя, тръгнала от Апенинския полуостров.

Идеите не са това, което бяха

Да, да се правят игри за Рим определено е интересна и всеобщо популярна хрумка. Това е нейната сила, но и нейната слабост. От една страна имаме легиони от фенове, готови да изкльопат всяко заглавие с претори и центуриони, като осмокласничка експанжън за The Sims. От друга страна се сблъскваме с ефекта на WW2 игрите - а именно, толкова са много, че в един момент ти втръсва. Това пък поставя гейм дизайнерите, решили да се занимават с цялото това чудо, в трудната ситуация да вложат нещо уникално и примамливо в заглавието си, което да го отсее от плявата.

Подобна игра беше Glory Of The Roman Empire. Типичен City Builder, който проследяваше развитието на Рим от малко селце на територията на днешна Италия до огромен мегаполис и столица на империя. Е без, Императора и тъмните джедаи, което правеше играта политически и исторически коректна. Въпреки че малко лазерни мечове и прелитащи над арките T-Figter-и биха внесли определено количество екзотика в заглавието.

Играта стана много популярна (не и у нас, но за това после), спечели си доста фенове, но и отнесе доста мрънкане от страна на специализираните издания. В общи линии отвя средняшки оценки и класификации от типа "Готско, ама можеше и по-добре". Явно интересът е бил достатъчно голям, за да се направи и "продължение".

Претоплена манджа

С ръка на сърцето не мога да нарека Imperium Romanum продължение на Glory Of The Roman Empire. Експанжън може би, но една купчина нови сценарии и лек фейслифт на геймплейните механики не могат да минат за втора част. Всичко в Imperium Romanum ни е вече познато от поне десетина други заглавия, за сметка на това дори интерфейсът не е пипнат.

Концепцията на играта си е останала същата. Влизаш в нея, създаваш си героично име, с което да се асоциираш като владетел на Рим и да звучи cool (Порус Жоройотис Зи Фърст) и си избираш режим на игра. На разположение са History, Sand Box и Rome режимите, както и опцията да цъкаш самосиндикални сценарии. В Historу проследяваш развитието на града си през различни исторически етапи, борейки се с варвари, природни бедствия и пиянството на един народ - в този случай твоя. Sand Box ти дава едно го-о-олямо поле, на което да изсечеш горите, заграбиш природните ресурси и замърсиш водоизточниците в опит да създадеш римската версия на Анхк Морпморк. А вариантът Rome те хвърля директно в големия и вече застроен град, който е пълен с проблеми за всеки ентусиазиран градоначалник.

Мдам, това да си кмет е цялата зарибявка в този тип игри, представяйки си как плащаш на персите, за да извозват и складират боклука на Рим или пък как се опитваш да разрешиш проблема със задръстванията по Виа Сакра.
Запазен е интуитивният и радиален интерфейс от първата част. Просто кликваш на свободно местенце по картата с десния бутон на мишката и излиза кръгло меню с различните типове сгради, които можеш да строиш. Цъквайки на някоя от тях, менюто се разперва като ветрило, показвайки конкретните постройки. В най-общи линии къщичките се делят на цивилни, фермерски, индустриални, военни и благоустройствени.

Тъй като щастливия римски народ е повече народ, отколкото щастлив, ще трябва да се грижиш за нуждите му, а това на моменти е непосилна задача. То не беше осигуряване на различен тип храни (строиш ниви и свинеферми), готини къщи (глезотийки в местния пазар, за покачване стандарта на живот и автоматично подобряване на обитаваните хасиенди) или музика за душата (театри, школи, колизеуми). За да не се приспиш, чат пат избухва по някое и друго пожарче, бунт, безработица или се сблъскваш с такъв ръст на престъпността, за какъвто Бруклин може само да мечтае.

Мрън-Мрън

Голяма част от процесите в играта са автоматизирани. Още в самото начало можеш да наклепаш чертежите на стотина сгради, да определиш приоритета и последователността, в която ще бъдат реализирани, и да идеш да си направиш супичка. Изкуственият интелект е добър и се грижи сам за набавянето на ресурсите и изпълнението на проектите. Тази функция неимоверно много те облекчава в началните стадии на играта, когато още не си много светнат за какво иде реч в геймката или по-нататък, когато градът ти се превръща в гора от пищящи и недоволни гърла.

Но има и трета ситуация - тази, в която това не е първият ти city builder и са ти нужни не повече от 30 минути, за да овладееш механиките на геймплея. Тогава сравнително лесно ще създадеш перфектно работещия град и... ще умреш от скука. Ще правиш десетина клика и след това 5 минути преспокойно можеш да гледаш безучастно монитора си, напълно уверен, че всичко ще бъде ОК. Опцията за ускоряване на времето помага, но малко.

Вторият голям минус на играта са бойните действия. Да, знам че това е билдър и като такъв акцентът пада върху създаването на града и неговото развитие, не върху сраженията. Но тогава защо изобщо някой се мъчи да ги слага в играта? В общи линии на повечето карти има няколко варварски села. Когато се развиете достатъчно, за да създавате казарми (плюс сградите, които да предоставят метални и дървени оръжия на солджърите ви и дрехи) построявате дадена сграда, чакате малко да се съберат войници и забивате флаг близо да вражия лагер. Легионерите абсолютно малоумно се нахвърлят на най-близкия опонент, оставяйки ви с опцията да прекратите битката или да ги оставите да умрат/избият варварите. Куцо.

Липсата на почти всякаква тактическа функция по време на сраженията ги прави досаден елемент, с който трябва да се преборите, ако искате да минете през някое ниво. И никой не взима предвид, че си станал капиталистическият магнат на Ботуша и можеш да купиш мизерниците по всяко време, просто не ти се дава такава опция. Добавени са и досадни машини, които спестяват грозната гледка на нелепо шматкащите се из превземаните градове легионери, избиващи орди от местни жители (близнаци до един, включително и цивилните), дори без да замахват или да имат каквото и да е съприкосновение с тях.

На финал

Много силно впечатление ми направи как във форума на един от големите родни тракери, един от програмистите се пенявеше, че играта е качена там. И докато четях мрънканията му за пиратството в БГ, се замислих за DVD бокса с Imperium Romanum, с който се сдобих на цената на една разпусната вечер в елитен столичен клуб. За DVD box-a, който едва ли повече ще отворя след написването на този материал, и който ме остави с усещането, че иде реч за дойна крава. Оставям настрана момента с локализираната версия на играта. Не може да се мрънка, че на дадено място няма пазар, когато не правиш нищо, за да го създадеш и спечелиш потребителите с качество.  

 
системни изисквания
P 2Ghz, 512 MB RAM, Geforce 3, Win XP/Vista
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28