Imperialism 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Най-сетне се появи стратегия, която може да бъде достоен съперник на Civilization! При това не става въпрос за някоя от многобройните по-добри или по-слаби имитации, а за стратегия със съвсем оригинален gameplay, собствен напълно уникален облик и великолепно намерен баланс между различните аспекти на играта. Може би помните, че първата игра за съжаление имаше цял куп недостатъци, включително такива, които я правеха безинтересна, ако успеете да оцелеете през първите 200-300 хода (дори на най-високата степен на трудност – “high-on-impossible”).
Същевременно това по всяка вероятност беше и играта с най-лошата възможна поддръжка – излезе само един-единствен patch, отстраняващ някакъв незначителен недостатък – липсваха дори нови сценарии и исторически карти. Въобще SSI се държаха, като че ли са махнали с ръка “Станало, каквото станало, карай да върви…”. Ето защо се отнасях с голямо недоверие към появата на продължението – и толкова по-огромна и приятна бе изненадата ми!!! Не можах да повярвам на очите си, когато видях какви промени бяха внесени и как бяха отстранени абсолютно всички проблеми на играта – било на gameplay, било свързани с балансирането на различните части на стратегията. Основният принцип бе запазен, но на практика се е получила тотално нова игра! И ще повторя още веднъж – много уважавам игри като Civ I и Civ II, харесвам и някои от техните преработки, но като фен на стратегиите не мога да не се радвам, че най-сетне се е появило нещо действително различно и почти безупречно!

Исторически действието започва през 1500-та година, когато всички европейски нации с претенции за водеща роля в света се втурват в надпревара за откриване на нови земи и за завоюване на колонии. От тези колонии се докарват огромни количества злато и сребро, както и най-разнообразни и екзотични стоки – подправки, ценни кожи, захар и тютюн. В играта са предвидени до 6 действащи участници – така наречените Great Powers. Това са Англия, Испания, Португалия, Холандия, Франция и Швеция (включването на Швеция в списъка на колониалните държави предизвиква известно недоумение – по това време Швеция играе сериозна роля в Европа, но пък успехите ґ в колонизирането на новооткритите земи са съвсем символични – доколкото си спомням шведите имали някакво фортче далече на север на американския континент, но след поредната война решили, че поддръжката му струва прекалено скъпо и го подарили на някоя от другите нации). Освен на тях, честта да се намират в Европа, се е паднала и на шест Minor Nations. Тяхната задача е да доставят суровини, да купуват материали и да бъдат завоювани – със сила или чрез дипломация! Завоюването на “спомагателните” държави е от огромно значение, защото трябва да контролирате 50+1 процента от територията на Стария свят, за да спечелите и защото те са източник на безкрайно важните за успеха ви храни!

В началото на играта от картата можете да видите единствено европейските територии и първата задача на всички съперници е да изпратят кораби, които да открият богати и добри за колонизиране земи. Следващата стъпка се състои в отвоюването на новооткритите теротории от коренните им жители (пак със сила или чрез различни дипломатически мерки) и в разработването на новопридобитите богатства. После обикновено идва ред и на шестте европейски Minor Nations и след като всички свободни територии са вече разпределени започва голямото дебнене между основните участници в надбягването – шестте Great Powers, сред които е и вашата държава.

В първата игра основната тежест падаше върху парите – разполагахте ли със стабилен приток на пари, обикновено можехте да си купите всичко необходимо и да постигнете всяка набелязана цел. Сега обаче нещата са поставени на значително по-различна основа –  вече всичко зависи най-вече от снабдяването с материали за оръжие и строежи и от храната!!! Пак имате нужда от пари, но те се използват почти само за дипломация и за research (неголеми суми са необходими за обучаване на специалисти и за разходите, свързани с атакуването на чужди провинции). Разбира се, можете да търгувате  с различни суровини и стоки, но обикновено суровините, които се предлагат, са значително по-малко от нуждите ви и ако разчитате на внос, няма да оцелеете задълго.

Играта е коренно различна от Civilization и въпреки това споменах, че имате нужда от пари за research! Действително, на пръв поглед има прилика, но принципите, върху които е основано изобрететяването, при Imperialism II, са доста различни – и доста по-реалистични. В Civilization е съвсем нормално едната нация да напада с танкове и самолети Stealth, докато другата се отбранява с мускетари и бронзови топчета! На практика обаче поне в Европа такива големи разлики в технологичните познания не са били възможни – просто естествената размяна на идеи и информация е била достатъчна, за да може и най-ревниво пазеният секрет да стане известен и на другите страни. Ето защо в новата игра е достатъчно поне една страна да е изобретила вече дадена технология, за да сте в състояние да я придобиете напълно “безплатно” след известно време.

Освен това използването на шпиони също би ви помогнало до голяма степен – и тук пак има голяма разлика от Civilization, която е в съответствие с реалността: примерно чертежите за строежа на нов вид боен кораб са огромна купчина – само във филмите за Джеймс Бонд един шпионин би отскочил и би ги откраднал наведнъж (т.е. за един game turn) всичките! На практика шпионирането би продължило доста дълго време и би дало само откъслечни резултати – оттук идейка, оттам кръмарска хвалба на пиян майстор… Ето защо използването на шпиони само съкращава значително времето, за което вашата нация би докопала някое чуждо изобретение, но не може да извърши чудо и за един game turn да получите всичко!

Дотук добре, но всичко това ви дава ролята единствено на догонващ – по този начин винаги ще бъдете поне една стъпка след другите и едва ли ще успеете да постигнете особени успехи. Ето защо ще се наложи да заделите някакви парици и да се опитате да вземете преимущество пред другите в определена област. През това време вражеските шпиони няма да спят – този път ще се краде от вас и преимуществото ви едва ли ще трае повече от десетина хода. Тук вече е майсторлъкът да успеете да се възползвате от предимството си през тези десетина хода и да успеете да завладеете важни провинции или пък да потопите и плените голяма част от търговската флота на съперника!

Фомулата, по която се развива икономиката  в играта, изглежда проста: имате нужда от плат (за работно облекло), за да вербувате нови работници; можете да изпратите тези новобранци директно на работа или да ги дообразовате за по-висококвалифицирана работна ръка, да пратите част от тях в армията или да образувате екипажи за бойни и търговски кораби. Има един много огро-о-мен проблем и той се нарича ХРАНА! Всеки двама работници (към числото на работниците се прибавя и всеки войнски unit, и всеки екипаж на кораб) изяждат абсолютно всеки ход по един комплект “grain-fish/cattle). Храната може да се складира, но не може да се купува и продава, така че ако останете за повече от един ход без храна, ще останете и без работници – а това вече ще е пълна катастрофа! За да разполагате с храна (или с каквато и да е суровина), трябва първо да разполагате с находище, то да се свърже с път със столицата ви или с пристанище и най-накрая да бъде разработено – като продуктивността му зависи от овладените технологии и от степента на разработването му (до четири степени). Изключение е само рибата – всеки морски или речен участък от картата (tile) произвежда една-единствена единица риба – но за да я получите, трябва отново да сте построили пристанище и освен това и да я превозите! Сега вече опираме до втората главна идея в стратегията – можете да използвате не това, което добивате, а това, което добивате и превозвате!!! Добрата новина е, че всичко (с изключение на рибата), което се намира върху вашия остров (континент) и е свързано посредством път със столицата ви, се превозва автоматично по сушата без вашето участие и без да е необходимо да правите каквито и да е било разходи. Но всички ресурси и всички храни, които са извън вашия континент (или които не са свързани чрез път със столицата ви) трябва да извозите с търговската си флота! За целта ще се наложи на подходящо място да построите пристанище, да свържете пристанището и съответното разработено находище с път, да заделите необходимите търговски кораби и да им укажете кои ресурси и храни да извозват… и май това е, стига само да не сте в състояние на война – защото тогава врагът ще се опита да наложи блокада на пристанищата ви и ако не успеете да контраатакувате или бързо-бързо да измолите мир, само за няколко хода ще останете без флот – а това означава без ресурси, без оръжие и без храна!

И понеже дотук говорихме само  за икономика – все пак, за да спечелите играта, е необходимо да контролирате поне половината + една от европейските провинции. Вероятно ще успеете с помощта на дипломацията да завладеете някоя и друга територия – но каквото и да правите, рано или късно ще се наложите да водите мащабни военни действия.

Формулата и тук е проста – териториите са разделени на провинции и всяка провинция има по един град. Завладявате го и готово – владеете и неговата провинция, а като превземете столицата на една държава, тя престава да съществува! Основен елемент на войната е строителството на фортове – можете да ъпгрейднете всеки форт (ако разполагате с ресурси и съответните технологии), до три степени. Градовете без фортове са лесна плячка – такива са обикновено всички населени места в новия свят; построеният форт дава обаче известна защита за защитниците (от 30% до 50%) плюс по една тежка артилерия за всяка степен – т.е. форт от първа степен има едно оръдие, а от трета степен има цели три “вградени” артилерии и това вече е сериозна сила! Като вземете предвид, че имате и ограничение на максималния брой units, с които можете да атакувате, то форт от трета степен с пълен брой защитници е практически непревземаем, освен ако нямате сериозно предимство във военните технологии! Тук вече ще имате голяма нужда и от вашите пълководчески умения – фронтална атака към подобна провинция е самоубийство, но ако наложите морска блокада ще лишете врага от част от ресурсите и от храната – и има голяма вероятност да не е в състояние да създаде нови войски на мястото на унищожените! Освен това можете да направите “фалшиви” атаки – например да подготвите 2-3 морски десанта и да струпате войски край границите на други провинции. Това ще принуди противника да раздели войниците си в няколко града, а ако ви се открие възможност, не се колебайте да превърнете “фалшивата” атака в истинска и да превземете някоя лошо защитена провинция! Ако и това е недостатъчно, но пък сте наложили ефективна морска блокада и имате сериозно предимство в производството, можете действително да проведете няколко самоубийствени атаки – целта ви ще бъде не да превземете града, а да унищожите максимален брой противникови units и евентуално фортовата артилерия (независимо от вашите загуби). Загубата на всички оръдия води до намаляване на форта с една степен – т.е. следващия път ще имате насреща си вече форт от втора степен, а е твърде вероятно противникът да не е в състояние наново да възпроизведе всички загинали units… Междувременно се опитайте да сключите съюз с трета страна – това автоматично вкарва вашия враг във война на два фронта и още повече би разредило редиците на защитниците на форта!

Играта е невероятно добра за всички привърженици на класическите стратегии!!! Не успях да намеря някакви сериозни недостатъци (освен не особено добрата анимация на бойните действия) от началото до самия край! В първата част обикновено достигахте до такава степен на развитие, че играта застиваше в патова ситуация – никой не можеше да постигне военна победа и трябваше просто търпеливо да се изчакат резултатите от поредното гласуване. Сега вече ще се наложи да бъдете под пара до последния момент – балансът на играта е така направен, че ще бъде много трудно да станете пълновластен господар (освен може би на най-ниската степен на трудност) – винаги е възможно нещата така да се извъртят, че само за два хода да се превърнете от хищник в безпомощна жертва!

Автор: Генко Велев