Ico

Оригиналност

Трудно би могло да се каже, че през последните две години игрите преливат от оригинални идеи. И след като графиката и звукът претърпяха истинска революция в развитието си, редно е да започнат да се появяват и заглавия с далеч по-свеж замисъл, нали? Е, Ico е точно такава игра. На всяко ниво – геймплей, персонажи, игрален свят и графика. Един съвет – не позволявайте на първоначалното впечатление да ви подведе. Защото в самото начало Ico като нищо може да ви се стори твърде странна. Никакви герои с напомпани бицепси, никакви девойки с напомпани… знаете какво, никакви извънземни чудовища… Къде е далаверата тогава? Повярвайте ми, “далаверата” е там, стига мозъкът ви да не се е изпържил окончателно от прекаляването с еднотипни безсмислени глупости… като Counter-Strike, да речем.

Графика

С риск да бъда топнат в катран и след това овъргалян в перушина, ще кажа, че в много отношения графиката на Ico превъзхожда дори абсолютни върхове като Devil May Cry и Metal Gear Solid  2. Не като демонстрация на графични “мускули”, а – отново – като оригиналност на замисъла. Освен това, наистина не съм виждал игра с по-стилна визия и искрено се надявам да не съм последния “нещастник”, на когото такива неща правят впечатление. Да се наслаждаваш на света на Ico е на моменти дори по-голямо удоволствие от това да я играеш.

Геймплей

Като всеки друг елемент на тази игра и геймплеят е максимално изчистен и… гениален! Десетина минути ще са ви достатъчни, за да научите всичко, което има да се “учи” в Ico. На фона на тоновете мултиплейър игри, в които трябва да прекараш месеци, тормозейки клавиатурата и мишката, преди да се престрашиш да скочиш в навалицата, Ico изглежда наистина като глътка вода от извора. Защото, независимо дали ще се съгласите или не, идеята на игрите е не да бъдат упражнение за пръстите, а храна за душата, точно като добрата книга или страхотния филм.

Атмосфера

Не знам как е при вас, но мен лично ужасно отдавна не ми се беше случвало играейки игра “да забравя къде съм”. Не знам дали причината е в мен или правенето на игри наистина стана твърде автоматизиран процес напоследък. Така или иначе, именно Ico ми върна удоволствието от това се потопиш изцяло и безрезервно в един измислен игрален свят. Всъщност, дано не сте останали с впечатлението, че това е една “малка, сладка, безобидна игричка”. Защото съм убеден, че ще има десетки или стотици моменти, в които Ico ще ви държи буквално на нокти, без за целта да са нужни локви кръв по пода и парченца мозък по стените. Усещането, което създава играта, е доста по-дълбоко от стандартното повърхностно човъркане на сетивата.

Анимации

За разлика от повечето игри, в които предварително рендваните клипове са или “колкото да не е без хич”, или пък само за да се демонстрират чисто технически умения, в Ico това е поредният елемент подчинен на общата идея – да се разкаже една наистина интересна, интерактивна история. За срам на всички не-японски създатели на игри, май пак се оказва, че само японците в този занаят гледат филми и анимация. Защото, с изключение на Blizzard, повечето американски и европейски гейм дивелъпъри като че ли още живеят в зората на компютърната анимация, когато аниматори бяха единствено програмистите.

Автор: Ивелин Иванов