by PC Mania
Седя си аз и размишлявам над важните житейски въпроси в little boy’s room. По едно време чувам под себе си леко бълбукане… Ау! Ами сега, нали един колега демонстрира пред света истинската си същност. Дали не е решил да изненада врага… през канала!?! Ето нещо се подава, дали не е… хмм? Не е – определено прилича повече на шнорхел!
Оказа се, че това е колегата Широв – силно ентусиазиран и хванал най-прекия път. Докато сваляше маската и плавниците си, очите му проблясваха! Проследих погледа му до малкото сребристо дискче с надпис Icewind Dale 2. Нямаше нужда от повече думи, за да се разберем.
И така, поизмити и освежени (поне единият от нас), вече сме готови да обединим и укротим творческата стихия, извираща от душите ни. Оказа се, че пичовете от BI (Black Isle) са изстискали последните остатъци от потенциала на добрия, стар, прашасал Infinity Engine (използван от близо 7 години) и са направили една страхотна игра. Както и в Icewind Dale 1 и продължението му Heart of Winter, в IWD 2 водещата роля се пада битките. За разлика от предшествениците си обаче тук е решено да се вкара и доста по-силен куест елемент. Това е и добре и лошо: от една страна, наистина в един момент сраженията и безсмисленото меле просто писват, но куестове от типа “размотай се 12 пъти през трите части на града, за да ми донесеш тоалетна хартия от мага Уош” едва ли представляват интерес за някой. Друг неприятен момент е липсата на баланс между въпросните два елемента. Така например в продължение на няколко дни можете да запецнете някъде, но не защото не можете да си пробиете път или защото не ви стига IQ, за да решите дадена логическа задача. Причината най-често е пълното безумие на зададената ви цел или факта, че тя ви отваря 12 нови второстепенни мисии, които щете не щете трябва да изпълните.
Така и така сме го подкарали с негативните страни на играта, нека да завършим с критиките – IWD2 е потискащо линейна. Многото второстепенни куестoве, които авторите са вкарали, всъщност не са нищо повече освен разсейки на основния. В повечето случаи няма как да продължите по главната сюжетна линия, ако не се справите с многото дразнещи дреболии. Неприятните неща в IWD2 обаче не се изчерпват само с недомислиците в геймплея. Друга слаба страна на играта е вече доста поизтъркания енджин – най-малкото защото технологиите от миналия век (дори претърпели модификация) вече не са актуални. Не, че двамата не изпитваме носталгична еуфория при вида на прецизно нарисуваните 2D-човечета, но след като се появиха ролеви игри с перфектно 3D от типа на Neverwinter Nights и Dungeon Siege, добрият стар Infinity изглежда архаично и демоде. За сметка на това IWD 2 тръгва и на много по-слаби машини от гореспоменатите геймкрасоти и спокойно може да послужи за еталон при 2D игрите. Но, както каза колегата Широв, нека приключим с общите приказки и преминем към важната част.
Важната част!
В началото можете да започнете както с готова група от герои, така и с направена от вас. Естествено, много по-голям фън ще падне, ако отделите 25-40 минути и си направите шест пипнати персонажи. Добрите варианти за ползотворно парти са много (Широв играе с монах, варварин, паладин, маг, крадец и рейнджър, а аз – с боец, паладин, крадец, друид, некромансър и маг). Естествено, става дума само за два варианта и това дали са сполучливи или не е въпрос на субективно мнение.
При избора за герои ще се сблъскате с една друга голяма псевдоновост – разполагате много подраси и подкласове. Това всъщност не е нищо ново под слънцето, тъй като при класическите AD&D правила такива възможности има от много години. Просто геймпроизводителите се сетиха за тях чак сега. Например това дава възможност за направата на много различни видове монаси или паладини. А като вземем предвид и многото подраси, разнообразието става огромно. Така например един аасимар-паладин на Хелм е много по-различен от тъмен елф-паладин на Илмейтър. Всички тези малки подробности могат да накарат един начинаещ играч бързо да се отврати от зараждащата се в него ролева мания, но пък всички hardcore фенове на жанра със сигурност ще ликуват.
Една малка козметична новост е и наличието на доста нови портрети – както на мъжки, така и на женски индивиди. В IWD 2 има и голямо разнообразие от гласови kit-ове, които звучат много яко. Нещо, което със сигурност ще разочарова всички, играли предишните части на серията, е липсата на възможност за импортване на персонажи. Black Isle бяха обещали пълна поддръжка на стари герои, но уви… не стана. За сметка на това сега ще можете да играете с внуците на предишното поколение ваши герои и, ако желаете, можете да ги изградите по техен образ и подобие… Опа, Панайотов се протяга над клавиатурата и промърморва:
А де го кютека?
При по-голяма активност от ваша страна за един астрономически час от екрана се пролива доста солидно количество кръв. Оръжията са стандартните брадви, мечове, polearm-ове (има отделна feat специализация за bastard sword-а, който досега влизаше в графа large swords) и много други. В сравнение с другите игри от серията на Black Isle доста по-голямо е разнообразието на предмети като връщащи се в ръката ви метателни брадви, ками, стрели и чукове. С този арсенал цялата гнусна паплач, изсипваща се върху гърба ви, може да бъде забита, прободена, намушкана, разсечена… останалото оставям на въображението ви.
Всичко, което сте го виждали досега в подобна игра, го има и тук плюс около 30 нови гадинки. Почвайки от над десетте разновидности гоблини и полугоблини, продължавайки с почти същия брой тролове и голямото царство на семейство “Немъртви” (за справка – “Enciclopediа Undeadica”), доволното присъствие на около петнайсетина дракона, вариращи във всички размери и разцветки (точно като очните ябълки на хората от редакцията) и свършвайки с гигантските циклопи, елементали и големи. Само си мисля, че идеята за Drow елф, кръстосан с огромен паяк е…
най-малкото физически доста трудно постижима. Към средата на играта ще забележите, че всяко същество си има поне една damage type имунизацийка и ако е било послушно чудовище и си е папкало жертвите редовно, получава по някоя и друга магическа такава. Тук на помощ ви идва разширеният инвентар, позволяващ да заредите героя с няколко екипа оръжия за всяка ситуация.
За магиите е безсмислено да отварям по-сериозно приказка, просто над 60 нови заклинания не се описват с няколко думи. Ще спомена само, че Haste превръща невъзможните битки в елементарни, а ако успеете да затворите голяма група от врагове в някой тесен проход, с три fire ball-а ще осигурите барбекю за средно голямо село. Тук Широв изтръгва клавиатурата от ръцете ми и получавам кръвнишки поглед. Май е време да привършваме…
Привършваме!
Не се оставяйте да ви залъжем с част от негативните си приказки. Просто сме хора, закалени в RPG-битките, и всеки дребен недостатък ни дразни. Пък и ако завинаги сте изпратили игри от типа на Baldur’s Gate 2 във вечните виртуални полета, IWD 2 ще ви накара следващия път да не прибързвате, произнасяйки подобна тежка присъда. А да – като най-тежък недостатък на Icewind Dale 2 можем да споменем вманиачването, до което може да стигнете. Затова си разчистете графика за около седмица, пратете гаджето на шофьорски курс (стига се е возила де), извадете дебелите дрехи и се гмурнете в най-доброто солово RPG, излизало в това лято.
Автор: Орлин Широв, Георги Панайотов