Hooters Road Trip

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Огромното многообразие от софтуерни продукти, които ни заливат всеки месец, водят до появата и на подобни недоразумения. Hooters Road Trip е автомобилно състезание, в което единственото ценно нещо са появяващите се от време на време тапети с готини калифорнийски мадами. Макар и дори тази проява да е по-скоро въпрос на вкус. Наистина озадачаващо е обаче как издател като Ubi Soft може да позволи такава издънка, което при всички положения ще нарани много повече реномето на фирмата, отколкото да напълни касите със свеж капитал.

Предпоставките за едно забавно и във всеки случай готино рали са (били) налице – Hooters Road Trip е едно от много успешните заглавия за конзолата PlayStation. За съжаление портната за РС версия е от онези версии, които карат редовите геймъри да възкликват (съвсем основателно) “По дяволите, аман от  тези конзолни лайна!” Пазарните резултати на видеоралито са били във всеки случай добра предпоставка за Ubi Soft да възложи и преработката й за настолни системи. Явно обаче огромната машина за забавление затъва все повече в класически бюрократични процеси, като пряк резултат е и липсата на достатъчно качествен контрол върху подобни боклуци, дело на дребна и незначителна фирма-подизпълнител, каквато е Hoplite Research.

Портването от конзола към РС е повлякло крак за копиране едно към едно на всички

“любими” недъзи,

за които за щастие само чуваме, но (рядко) изживяваме лично – графика с ниска резолюция, неадекватен физически модел, елементарно и лошо структурирано меню и т.н. Козметичните промени като въвеждане на мишката в управлението (О! Чудо) и избор за настройка на три резолюции (640х48-, 800х600 и 1024х768 точки) не могат да скрият немарливата работа на програмистите от Hoplite.

Целта в Hooters Road Trip е банална, макар и да предизвиква първоначално любопитство – състезание с тюнирани автомобили по различни трасета. Макар и да е стара почти колкото света, тази идея ражда всяка година поне няколко хитови автозаглавия. Уви, обаче в конкретния случай некадърността на дивелъпърите е предотвратила всяка възможност за наслада от класическото автородео.

Трасетата в играта са отсечки от реалната пътна мрежа на САЩ. Те са разделени в шест отделни ралита, като във всяко са включени от две до седем писти. Колите за избор за 16 на брой и са напълно измислени.
Скромният бюджет очевидно не е позволил придобиването на стойностен лиценз и единствено визуалната прилика подсеща за първообрази като ламборджини, форд GTO или понтиак. За щастие колите

могат да се деформират

Но в следващия момент възниква логичният въпрос – и какво от това, когато въпросните деформации по никакъв начин не рефлектират върху поведението на автомобила?! Когато започнете състезание, веднага ще ви се набият на очи ужасяващо грозните и еднакви графични спрайтове около пистата, както и интересното свойство на енджина картината да тече ту с пет кадъра в секунда, ту с 30.

Hooters Road Trip е кръстена така заради мацките, които ще срещнете при евентуално джиткане по различните писти (hooters на английски означава “свирка, сирена” – в този смисъл сами можете да изтълкувате сленг значението на тази дума). За съжаление обаче не може и въпрос да става за нещо повече от девойки тип мажоретката-на-татко.

Hooters Road Trip е донякъде недоразумение. Когато я видях за първи път, наистина бях обнадежден, че ще получа нова порция автозабавление. Но уви, очакванията ми останаха напразни.

Автор: Александър Бойчев