Homeworld

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 04 окт. 1999

Bреме е феновете на стратегиите в реално време да си проверят наличните запаси от кърпички за попиване на радостни (и тъжни) сълзи – ще им потрябват. Homeworld, дебютната игра на канадската фирма Relic, бележи нов етап в развитието на RTS-жанра. Външният вид на първата триизмерна стратегия в реално време ще предизвика мощно изригване на геймърски възторг… Бумът може да се сравни с този при излизането на революционния Half-life – първия истински интерактивен филм.
Homeworld предлага изцяло 3D-gameplay, внушаваща благоговение графика, брилянтно рендерирани кораби, лесен за овладяване контрол и жестоки битки в стил Star Wars. В играта разполагате с богат набор бойни и други кораби с различни възможности и показатели за цена, маневреност, скорост, въоръжение и огнева мощ.

Можете свободно да летите с цялата си флота в 3D-среда без никакви ограничения. Не само това – трябва да нападате и да се отбранявате едновременно от всички посоки.

Сюжетът е в основни линии следният – преди няколко хилядолетия вашият народ (Kushan), някога горд и могъщ, е изгонен от родните си места и изпратен в изгнание в най-отдалечения край на галактиката от нашественици (Taiidan). Сравнително неотдавна археолозите откриват древен артефакт, който изглежда показва центъра на галактиката като местонахождение на прародината ви. А междувременно планетата, която обитавате като презрени каторжници, предлага все по-тежки условия за живот :-). Бидейки любознателен народ и притиснати от спешната нужда да си намерите по-годен за живеене свят, започвате 70-годишен строеж на кораб-майка, който да натовари и евакуира милионното ви население. С приключването на строежа започва играта. Поемате контрола над кораба-майка, върха на технологичното развитие на вашата раса и тръгвате да откриете какво показва пътеводният камък. Достатъчно, нали? Видяхте ли графиката? Имайте предвид, че screenshot-овете не дават дори частична представа за реалността. Играта използва собствен engine, създаден от Relic и с по-мощна машина и съответната карта (примерно TNT2) можете да играете дори на 1600х1200!

Някои от вас сигурно ще се учудят като разберат, че в нея няма и грам видео. Графиката обаче е толкова красивa, че всъщност изобщо няма нужда от него. Направо ще ви секне дъхът. Разбира се, Нomeworld не е най-прекрасната игра, създавана някога, а и космосът доскучава след известно време, но заглавията, които могат да се похвалят с толкова изящна графика, особено в strategy-жанра никак не са много.
Можете да играете с всяка от двете основни раси (и елементарно да декорирате флотата си в любимите си цветове), но докато трае дългото ви пътуване освен корабите на противниковата раса из безкрайните пространства ще срещате и разбойници, търговци на оръжие (те са си най-безсрамни изнудвачи) и други неприятни твари. Лошото е, че независимо дали играете с Kushan или с Taiidan сюжетът си остава един и същ. Промяната е само във външния вид, някои от наименованията и в тонажа (но не и в скоростта) на корабите ви. Тъй като имате един основен враг може би ще ви бъде интересно да поиграете и с него и да участвате примерно в разрушаването на гигантския кораб-майка на Kushan – страхотна гледка!

Що се отнася до геймплея, той не е съвсем типичният за стратегиите в реално време. Изпращате кораби да събират и преработват ресурси в ресурсни единици (RU’s), откривате технологии и създавате армията си. Тъй като за разлика от останалите RTS няма база, която да управлявате, тук имате значително по-малко работа между битките. Ако група кораби пострада, трябва единствено да им зададете командата “Dock” и те ще отлетят мигом към майката, за да бъдат бързо възстановени. Homeworld прибавя само една нова възможност в управлението на базата (в случая кораба-майка) – можете да я преместите на по-близко до находището на ресурси място. Relic са се отказали изобщо от разузнаването, замествайки го с така наречения “Вездесъщ поглед”, който в играта се казва  “Sensors Manager”. Това е подвижна карта на галактиката, която показва вашите кораби като зелени точки, а противниковите – червени. Нямате никаква нужда да разузнавате, единствената причина да изпращате сонди е да видите какъв вид кораби има точно врагът. Освен това винаги имате представа къде точно се намира заплахата. Това е сериозен недъг на играта, тъй като добре планираното разузнаване винаги е било сред главните предмети на стратегиите в реално време. С елиминирането на този аспект от геймплея Relic са принизили Homeworld до нещо като екшън-игра, базирана на стратегия. 

Управлението е направено много семпло и се усвоява бързо в подробен, но не разточителен tutorial – десен клик върху всеки маркиран кораб ви показва меню, от което избирате прегрупирането на флотата в различни формирования, бойните тактики, както и командите за рециклиране, движение, превантивно самоунищожаване и прибиране в кораба-майка.
Изследването на нови технологии и строежът на нови кораби също са съвсем прегледно организирани. (Добре е да знаете, че ако построите два изследователски кораба вместо един, ще съкратите значително времето за изобретяване.) Имате и пълен контрол върху позицията на камерата. Тя се насочва автоматично, когато маркирате някой от корабите (единствено по време на битка става самостоятелна и се налага да я “центрирате” на всеки 5 секунди, ако не искате да загубите изцяло поглед върху събитията.
Сигурна съм, че това е специално изобретение на Relic за покачване на адреналина на играча – разлютен като оса от ненавременното своеволие на камерата той се нахвърля с грозни псувни на уста върху противника и обезумял побеждава с хаотично кликане из мелето). Работата е там, че не малка част от мисиите можете да завършите успешно и без изобщо да полагате умственото усилие да изберете ефективна стратегия. Homeworld остави у мен горчивото подозрение, че трябва просто да налучкам някакво определено от авторите количествено съотношение между различните кораби, а когато битката започне, спокойно мога да отскоча до хладилника. Определено експериментите с построяването на различен брой кораби от даден клас са по-резултатни от изпробването на бойни тактики и формирования. Едно от началните нива примерно започва с анимация, в която ви предупреждават за вражеско нападение над криогенните ви камери. Лесна работа, но когато от нападателите останат само димящи развалини, изведнъж се оказва, че е трябвало да не се вживявате толкова и да плените един от корабите в що-годе прилично състояние, за да откраднете технологията му. Прекарах позорно много време в съставяне и изпробване на различни тактики и стратегии за едновременното пленяване на враг и съхраняване на замразените тела.
Точно взех да се съмнявам в успеха на това начинание, когато открих, че вместо един salvage corvette по неизвестна причина са ми нужни два!
Пуснах ги да пасат и докато те геройски се справяха сам-сами със сложната задача, без дори да им показвам целта(!), проклинах гласно гения на програмистите…

Обикновено изкушението да си построите грамадна флота е голямо, защото и враговете са многобройни. Все пак е по-целесъобразно да създадете примерно пет различни бойни групи, за да се справите с битките на повече фронтове. Така нареченият rush не е мъртъв и това също усложнява задачата да се квалифицира Homeworld. За нещастие, въпреки тези стратегически елементи, е твърде трудно да разберете какво става. В космоса няма горе и долу, дясно и ляво и насочването към цел в различна равнина не е лесно. Ако наистина искате да виждате как се развиват действията по време на битките, трябва да отдалечите камерата така, че от вашите и чуждите кораби да се виждат само точки, цветни светлини и мини-експлозии, иначе гарантирано ще загубите ориентация. Има едно нещо, което е общовалидно за всички RTS-игри. Действието се развива на Земята (или на друга планета). Дори вселюбимата Starcraft забравя за космоса и свършва на твърда почва. А в Homeworld няма какво да забави противниковите единици, нито начин да избегнете непрекъснатите битки и да предпазите Майката.

Играта поддържа стандартен мултиплейър като всеки от играчите ще може да си построи доволно голяма космическа армада.

Грозните анимации между нивата приличат на старомодни рисувани филмчета за възрастни, но са кратки и няма да се поселят в кошмарите ви, за разлика от дивашките тамтами, огласящи презареждането. Ако пренебрегнем осъдителната според мен практика за озвучаването на PC-игри да се ангажират сладкопойни хорове, музиката си тежи на мястото и като казвам, че не натоварва нервната система на геймъра, казвам всичко за нея. Звуците от експлозиите също са на ниво.

Създателите на играта си позволиха публично да я оприличат на Master of Orion ll, но тъжната истина е, че тя ни най-малко не заслужава подобно ласкателно сравнение.

Ако Relic решат в бъдеще да уравновесят баталните със стратегическите елементи и напишат неустоим сюжет за компенсация, ще стане страхотна игра. Изправена пред смазващата конкуренция на Tiberian Sun обаче, тази стратегия е разочароваща.

Автор: Елица Тодорова