Hammer & Sickle

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Колко от вас си спомнят двете части на Silent Storm? Една чудесна походова тактическа стратегия за Втората световна, с която чакането на следващият Fallout става някак си по-лесно. Играта заслужи повхали не само заради наистина перфектния си и реалистичен физичен енджин, позволяващ да начупите с откоси абсолютно всичко, но и с наистина увлекателен геймплей, добре разработена система за подобряване на персонажите и малко по-оригинална история. Играта бе дело на руснаците от Nival, които имат една особена черта – когато захапят нещо добро, не се отказват от него и го доосмукват отвсякъде, докато не изчерпят възможния му потенциал. Пример за това е Blitzkrieg – на нейна база в момента има 3 други игри, наистина отстъпващи от оригинала, но не много.

Защо ви разказвам всичко това? Защото Hammer&Sickle на пръв поглед може да се приеме за експанжън или мод на Silent Storm, но това усещане остава до момента, в който разберете, че общите черти на двете заглавия се изчерпват с интерфейса и графиката.

Студената война

Годината е 1959-та. Смазването на нацистка Германия вече е в историята. Берлин е разделен на две – руска и американска част. Янките държат монопола върху ядреното оръжие, руснаците пък съвсем скоро ще си разработят свое собствено. Светът, макар и да не го знае, вече е готов да влезе в 40 годишна биполярна игра на нерви между двете суперсили, а и на няколко пъти да се размине на косъм с атомната заря.

Ще поемете ролята на руски командос, който трябва да проникне в американската окупационна зона на Германия. Но сравнително стандартната му мисия търпи неуспех, когато групировка със странни униформи, приличащи на тези на нацистките СС, разстрелват свръзката му. Кой стои зад екзекуцията? За какво се бори? И за чий нашия човек трябва да разнищи цялата тази свинщина, вместо да си стои на топличко в сибирската си хижа и да порка мляко с какао? Ще трябва да откриете сами.
 
Героите не са това, което бяха

Онези от вас, които са минали Silent Storm, си спомнят за RPG системата в нея. Същата е приложена и тук. В началото на играта можете да си изберете един от четирите предварително генерирани персонажа – скаут, снайперист, кашик и гренадир. В менюто за Random персонаж можете да подберете сам класа му, като е добавен и инженер, но поради липсата на тежките екзоскелети, това си е просто разхищение на ресурс.

Всеки един от четирите класа е силен в дадена област и разполага с различно дърво на умения. Скаутът е най-мобилният от всички, най-добре се прикрива и е спец по боравенето с хладни оръжия и шперцове. За сметка на това ще видите бая мъка с него, докато започнете да раздавате смъртоносни удари със своето стоманено острие. Снайперистът също не е за начинаещи – докато започне да сваля враговете си с по един изстрел от безумно разстояние, ще видите доста зор. Кашикът и гренадирът са най-стандартни. Те са достатъчно силни, за да мъкнат почти всичкия багаж, който поискат, а и специализацията им с тежки и леки картечници ги правят перфектни за среден и близък бой. Всъщност когото и да изберете за свой начален герой, ще трябва да го движите сам само през първите няколко мисии. Постепенно към вас ще се присъединяват други персонажи, докато си оформите групичка от 6 елитни бойци.

Но да се върнем към сухите факти и ролевата система. За разлика от Silent Storm, Hammer & Sickle е доста по-трудна и доста по RPG ориентирана. Героите ви са много по-кекави, а експириънсът като цяло играе доста по-основна роля. Ще го получавате не само за бройка убийства, но и при изпълнение на основните и страничните задачи. Всеки един от панелите с допълнителни умения предлага няколко пътя на развитие, като в най-добрия случай ще можете да развиете два от тях, затова внимателно преценявайте кои умения смятате за най-полезни за конкретния персонаж.

“Раз-два, товариши, към кръчматааа!”

След като минете безумните първи две мисии, ще се озовете върху карта на окупирана Германия. На нея са отбелязани местностите, до които имате достъп, както и “щабквартирата” ви. След като изберете накъде да се понесете и кой с какво да е екипиран, идва първата по-сериозна изненада. Вместо да попаднете на вража територия, на която просто трябва да изтрепете всичко, за да продължите напред, ще се озовете в един съвсем нормален следвоенен свят. Селцата и градовете, които ще посетите, имат собствен живот, хората си щъкат по някакви си техни AI задачки, ченгетата патрулират улиците и ако ви хванат с оръжие в ръка, бързат да вдигнат алармата и да ви пъхнат в панделата. Това е Студената война – враговете са скрити.

Първоначално безсмислените диалози ще ви насочват малко по малко към крайната цел и нейното постигане. Да, за разлика от Silent Storm можете да говорите с повечето от заобикалящите ви NPC-та. Разговорът не е просто изслушване на предварително зададени реплики, а активен – дава ви се списък с възможни отговори, които пък променят отношението на събеседника ви към вас. Този път е постигнат един доста добър баланс между престрелки и общуване с околните, типично (а може би и съвсем откровено изплагиатствано) от игрите на Bioware. Най-сладкото в приказките е това, че са писани от руснаци… и то от по-циничните такива.

Лично аз не мога да се сетя за много игри, в които американците са откровено наречени дебилна нация от полуидиоти, или в която немците са представени като сбирщина от самодоволни чекиджии (да не се бърка с чекисти). А и повечето от кътсцените, реализирани с енджина на играта, навяват мисли, че сценаристите са били или много фиркани, или напълно изтрещели, докато са ги писали.

Патаклама

В момента, в който зърнете вража мутра, играта плавно превключва от реално времеви режим в походов. На базата на това кой е по-бърз и сръчен се изчислява редът на ходовете. А от това колко Action Points (AP) имате зависи какво и как можете да направите по време на хода си. AP се използват за всичко – за смяна на оръжията, за презареждане, за движение, стрелба, смяна на стойките и дори за оглеждане. Винаги е добра идея да си оставите някой от пичовете с резервни AP, за да можете да реагирате на изненадваща атака. В зависимост от това какво предпочитате да правите (погледни горните действия) героят ви ще става все по-добър с него, същото важи и за оръжията – колкото повече използвате някое, толкова по-малко AP ще струва всеки откос с него и толкова по-точен ще е даденият стрелец. Арсеналът е огромен, и в него ще намерите всичко: от пистолети до базуки. Преобладават оръжията от Втората световна, но са добавени и доста модерни, включително прадядовците на днешните узита.

Като цяло играта е страхотна, но просто ще се плъзне настрани от вниманието на мейнстрийм геймъра. Огромната сложност, сравнително мудното действие и застаряващата графика ще отблъснат тези от вас, които досега не са играли подобно заглавие. Но затова пък всички фенове на Fallout и Silent Storm ще се изкефят доста.

Автор: Георги Панайотов