Half-Life

Когато в началото на годината се заговори за Half-Life, бях  доста скептично настроен. От една страна Sierra са известни с всичко друго, но не и с първокласни 3D екшъни, а програмистите от Valve са направо световно неизвестни. Освен това бе обявено, че играта ще използва графичната система на Quake II, която не е лоша, но междувременно се появиха доста по-зрелищни решения като Unreal и Lithtech (система на Monolith, която вече бе представена в Shogo и ще служи за основа на Blood 2!). За това изненадата ми беше огромна, когато след инсталирането на Half-Life изведнъж открих, че това е най-добрият 3D-екшън, който ми е попадал до този момент. Та така нека да се обърнем към самата игра… В Half-Life вие поемате ролята на ядрения физик Gordon Freeman,  който започва своя пореден работен ден в секретната подземна военна лаборатория “Black  Mesa”. В самото начало на играта има около 15-минутно грандиозно интро, в което един суперучтив компютър ви разхожда с автоматично влакче из лабораторния комплекс и ви обяснява колко е забранено пиенето, пушенето, яденето и въобще всичко, което би могло да застраши дори в най-малка степен сигурността на учените и скъпата апаратура. Веднага след това вие срещате първия пазач, който ви отключва влакчето и ви отвежда до работното място. Тук идва и първата голяма изненада – можете да си говорите с персонажите от играта.
Възможностите за разговор не са кой знае колко големи, но реалистичното движение на устните им и различните реплики, които пускат, придават автентичност на света на Half-Life. Та след първите разговори откривате, че днес Gordon трябва да проведе изключително важен експеримент, а на всичкото отгоре е закъснял за работа с цели 30 минути… Естествено аз веднага се втурнах към лабораторията, където проведох експеримента, по време на който се случи непредвиден инцидент с катастрофални последици, защото експлозията отвори врата към друга планета, през която нахлуха цели орди извънземни същества и “Black Mesa” скоро се превърна в едно голямо гробище…

По щастливо стечение на обстоятелствата Gordon оцелява и започва да води отчаяна война срещу пришълците от космоса…

Всичко това звучи до болка познато на феновете на 3D-екшъните, защото темата за нахлуващите извънземни е предъвквана стотици пъти, а сюжетът на първия Doom на ID Software съвпада почти стопроцентово с творбата на Valve, само дето там експериментите се провеждаха на Марс, а героят си беше направо космически пехотинец. Въпреки това между Half-Life и други игри от жанра няма почти нищо общо. Без никакво съмнение Half-Life е първият истински интерактивен филм. За разлика от жалките опити в тази насока през последните години, когато интерактивността се ограничаваше най-вече с избора между 2-3 различни отговора по време на разговорите и гледане на многочасови филмчета със съмнително качество, програмистите от Valve са успели да създадат невероятна интрига (при това без да използват и секунда видео!),
играчът може да прави абсолютно всичко в подземията на “Black Mesa”
 и най-различни места на повърхността, а оригиналните драматургични хрумвания (сцената с проваления експеримент в лабораторията е едно от най-големите зрелища, които някога сте виждали!) създават неповторима атмосфера, която ме накара да изиграя играта на един дъх. Поради тази причина ще се въздържа да разказвам по-подробно сюжета, за да не ви развалям удоволствието и само ще кажа, че в играта са скрити  много изненади, които биха стигнали поне за два холивудски филма.

Колкото до интерактивността – има толкова много нови действия, че можете  да играете само след като сте преминали през специалната тренировъчна мисия. В нея холограмата на красиво гадже ви запознава с почти неограничените възможности за движение, които включват няколко вида скокове, бутане и издърпване на предмети, възможност за разнообразни манипулации на предметите и хората (можете да командвате оцелелите пазачи в комплекса и да водите любопитни дискусии с другите учени!) във виртуалния свят и много други нехарактерни за обикновените 3D-екшъни неща.

Графиката и звукът са изключителни. Valve са лицензирали от ID Software графичната система, използвана при създаването на Quake II, но авторите изрично подчертават, че в нея са направили драстични промени и от оригинала са останали само около 25%. Още по време на интрото се забелязва, че това си е точно така.

На практика по качество на графиката Half-Life се доближава плътно до Unreal и почти по нищо не прилича на своя “прародител” Quake II. За разлика от Epic Megagames обаче Valve са успели да задържат системните изисквания в някакви поносими граници. За нещастие това съвсем не означава, че някой Pentium 133 ще се справи със задачата. Half-Life има софтуерен режим, но както при Quake II използването на 3D ускорител с OpenGL (Voodoo, Riva128, Intel740) си е направо задължително, а като процесор е добре да имате на разположение най-малкото P200MMX, за да можете да играете поне на 640х480.

С по-мощен процесор, голям монитор и съответна 3D карта са възможни разделителни способности до 1600х1200! При звука нещата стоят по абсолютно същия начин. Half-Life има невероятни 3D звукови ефекти, които в голяма степен създават призрачната атмосфера в комплекса “Black Mesa”.

За да ги чуете пространствено обаче, е необходима звукова карта с хардуерна поддръжка на новите стандарти DirectSound 3D или A3D (Sound Blaster AWE64 или PCI звукова карта с чип на Ensoniq или A3D). Така че, ако не разполагате с някой от тези компоненти, е добре много сериозно да се замислите за upgrade. Зрелището, което ще ви предложи Half-Life, определено си заслужава!

Автор: Никола Дърпатов