Half-Life 2: Episode One

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Пълен мрак. “Вероятно е някъде наоколо”, прозвуча звънък женски глас в далечината. Бе толкова познат. Да не би…? Тогава първият лъч светлина проблесна в очите на Гордън. После втори и трети. Изведнъж главата на огромния любвеобилен робот се завря в мутрата на очилатия учен, затрупан от останките, и го изтегли навън с едно рязко движение. Така Гордън успя да види за първи път след взрива небето над полуразрушената Цитадела – кървавочервено и засмукващо всичко, намиращо се на върха на сградата. Аликс отново се обади – “Док, мисля, че намерих нещо. Веднага зарежи това, с което се занимаваш и ела тук… О, Господи! Гордън. Ето те и теб!”

Време е историята да продължи… Готови ли сте?

Епизодичност – нож с две остриета?

Почти осемнадесет месеца изминаха от появата на една от най-добрите игри въобще. Да – крайно време бе и за неин експанжън. Четирите милиона фенове по света просто нямат търпение да видят продължението на историята. Решението на Valve обаче да разцепят обявения Aftermath на три епизода дойде като гръм от ясно небе. Дали това бе добра идея? До какво точно ще доведе епизодичността в гейминга? За Valve със сигурност ще доведе до повече кинти. А за геймърите? Разбира се, елементът на очакване ще играе ключова роля. Интересът постоянно ще се подклажда с малки, но сочни, хапки от цялото. Колко ли компании обаче са способни на подобни врътки? Авторите на Half-Life със сигурност са една от тях. Но да не забравяме, че именно крайният потребител ще бъде този, който ще реши бъдещето на епизодичността. Всичко зависи от неговия интерес и от продажбите на играта.

Бягство от Сити-17

Когато в края на Half-Life 2 Гордън Фриймън унищожи телепортационния извънземен реактор на гигантската Цитадела, мистериозният Човек-Г отново изникна от нищото, за да го прибере при себе си и да го положи в стазисен сън далеч от Земята – точно както направи и след развръзката с инцидента в Блек Меса. За щастие обаче вортигоните, единствените съюзници на човечеството в тази война на светове, успяват да попречат на зловещия и смугъл междугалактически бюрократ. И така очилатият учен запазва свободата си. Остава му само да избяга от разрушаващия се мрачен метрополис Сити-17 заедно с Аликс.

Доста неща обаче са се променили в града, откакто за последно имахме възможност да се шляем из неговите “софийски” улици, пълни със зомбита и отрядите на тоталитарните извънземни, известни като Обединението. Сега силите на тези агресори, разгърнати на Земята, са отцепени от основната си армия, намиращата се на родната им планета, а Съпротивата най-накрая успява да вземе нещата в свои ръце. Но това едва ли ще е за дълго, защото макар и изолирани, извънземните ще направят всичко по силите си, за да възстановят връзката с главния щаб.

Гордън и Аликс

Обичайните елементи, характерни за едни експанжън, отсъстват – тук няма нито кой знае какви нови местности и допълнителни врагове (освен може би т.нар. zombine – zombie + combines – по-бързи зомбита, които носят гранати), нито едно ново оръжие. Valve залагат най-вече на идеята за кооп с Аликс, с която ще се шляете през почти цялата игра. Тя е въоръжена с пистолет (по-късно го заменя с двуцевка) и е изключително добър стрелец. Авторите ще ви стимулират постоянно да си помагате един на друг. Например в един подземен гараж, в който няма никакво осветление, а вие носите единствено гравитационното си оръжие, ще трябва да осветлявате постоянно прииждащите противници с фенерчето, така че Аликс да може да ги гътва един по един. В противен случай и двамата сте обречени. Обърнете внимание, че макар да e  изключително издръжлива, все пак и тя има опасност да умре, ако я оставите на самотек. Освен всичко друго Аликс е способна да препрограмира малките досадни сфери, приличащи на светещи футболни топки, така че да атакуват противниците ви. За тази цел трябва просто да ги хванете с гравитационното оръжие и да й ги занесете.

Основният проблем на играта, освен липсата на чувствително нови екстри, е нейната краткост – може да се превърти за не повече от 4-6 часа. Но да не забравяме, че това е едва първият епизод от една голяма трилогия. Вторият се очаква до края на годината, а третият – в средата на 2007-ма. Според други, по-съмнителни източници, и Episode Two, и Episode Three ще излязат в рамките на 2006-та. Така или иначе приключенията на Гордън са твърде далеч от своя край.

Размърдай мозъка си

Няма как да не отбележа, че пъзелите и интеракцията с околната среда в Episode One са изведени почти до съвършенство в сравнение с предната част. Например мравколъвовете не могат да бъдат контролирани в този първи епизод и на места представляват същински трън в задника. Поради тази причина ще се наложи да откриете малко по-нестандартен начин, за да ги победите. Както вероятно си спомняте, те живееха под земята и излизаха от доста широки дупки, за да ви тормозят по време на сцената с бъгито (такава тук прочее няма) в Half-Life 2. Сега, за да спрете тяхното нашествие, ще трябва да запречите/запушите отворите с нещо. И в случая гравитационното оръжие ще ви свърши отлична работа. Просто бутнете някоя кола върху бърлогата и готово.

Какво още?

Играта е все така красива, а саундът – просто перфектен. Спор няма. Забелязват се обаче дребни промени по отношение на лицевите анимации, които са далеч по-комплексни и пресъздават много по-широк набор от емоции. А светлинните ефекти (най-вече заради въвеждането на HDR) са просто зашеметяващи. Освен това имате възможност да изиграете цялата игра и в режим с коментари (за отделни елементи от геймплея) от страна на разработчиците, които ще активирате на специфични места. Те няма да пречат кой знае колко на геймплея, тъй като, докато някой от Valve ви бъбри, ще бъдете безсмъртни. Аз лично обаче ви препоръчвам първо да изиграете Episode One в нормален режим и чак след това, евентуално ако ви влече, да чуете и какво имат да ви кажат неговите автори.

Следва продължение

Като цяло Episode One не е нито лоша, нито страхотна игра. Но самият факт, че това е шутър от първо лице, а в него няма нито едно ново оръжие например, е леко разочароващ. Ако питате мен, епизодичната посока на разработка, по която Valve поемат, ще им навлече гнева на доста фенове. Повечето от вас вероятно, както и аз самият, са врътнали тази геймка, просто за да видят какво се случва с Аликс и Гордън, какви са последиците от разрушаването на телепортиращото устройство в Цитаделата и каква ще бъде следващата стъпка на Човека-Г. Продължението на историята, разбира се, беше великолепно, а завършекът може да накара и най-претенциозния тип да чака с нетърпение появата на Episode Two. При положение обаче, че по отношение на новости първото разширение се превръща просто в един готин филм-игра. Може би все още не сме свикнали с епизодичната концепция? Или пък сме станали прекалено претенциозни? Знам ли. Но както и да седят нещата, по всичко личи, че ще чакам появата на следващия епизод с нетърпение.

Автор: Владимир Тодоров